16 вида масло за готвене и техните предимства и недостатъци - част 2

Мазнините от животински произход остават твърди при стайна температура, докато растителните масла са течни (с изключение на някои тропически, включително кокосовото и палмовото).
При избора на мазнина за готвене е важно да проверите каква е температурата, при която маслото започва да дими и да се разпада. Също така трябва да решите дали искате мазнината да добавя вкус към ястието, както и дали общият здравословен профил на конкретното масло е добър. С изключение на кравето масло, всички останали мазнини не съдържат въглехидрати или протеини. Научете повече за тези 16 вида масла и препоръчителната им употреба.

Сусамово олио
Това масло се използва главно в азиатската кухня. То обикновено се продава "препречено" и има богат аромат, който допълва перфектно вкуса на тофу, ориз и зеленчуци. Подобно на другите масла от семена, сусамовото се състои главно от ненаситени мастни киселини и издържа на висока температурна обработка.

Олио от канола
Каноловото масло е разновидност на рапичното и е разработено през 60-те години на миналия век. Ефектът, който е постигнат, е отстраняването на токсично горчиво съединение. Днес олиото от канола е третото най-разпространено растително масло. Благодарение на високата си точка на горене (250 градуса), то е предпочитано при пържене. Високото съдържание на мононенаситени до наситени мазнини и концентрацията на омега-3 прави маслото здравословно. Въпреки това, повече от 93% от произведената в САЩ канола е генномодифицирана, така че ако решите да ползвате това масло, задължително вземете органичен продукт.

Царевично масло
Царевичното масло, подобно на повечето растителни масла, е силно рафинирано чрез промишлен процес на нагряване и химическо третиране за отстраняване на примесите и неутрализиране на вкуса. Поради тази причина, то е почти безвкусно и може да издържи на температура на готвене до 250 градуса. По-голямата част на мазнините в царевичното масло са ненаситени, но за съжаление е почти невъзможно да се открие продукт, който не е направен от генномодифицирана царевица.

Соево масло
Соевото масло е основна съставка на преработените храни. Среща се под формата на"частично хидрогениран" продукт в състава им. При този вид около 60% от мазнините са полиненаситени, а 23% мононенаситени, но високата степен на първите означава, че маслото лесно се разваля при продължително излагане на топлина, въздух и светлина. Поради тази причина, повечето соеви масла се пречистват, като се използват химични разтворители и топлинна обработка, коетоувеличава количеството на транс-мазнините, съдържащи се в тях. Средната температура на горене на маслото е 250 градуса, но за съжаление, транс-мазнините са изключително опасни за здравето. Най-добре е да се избягва соята (и всяко масло), която може да съдържа тези вредни мазнини.

Шафраново масло
Шафрановото масло се извлича от семената на шафрана. Повече от 70% от мазнините в него са под формата на линолова киселина (омега-6). Макар че линоловата киселина е една от основните мастни киселини, повечето хора получават приблизително 10 пъти повече от тези на омега-3. Най-често линоловата киселина се намира в преработените храни. Препоръката е да приемате повече омега 3 мастни киселини, вместо омега 6, затова, ако решите да използвате неутралния вкус на шафрановото масло, изберете версията с високо съдържание на олеин, която има 73% мононенаситени мастни киселини и ниско съдържание на омега-6. Точката на горене на маслото е 250 градуса.

 Към първа част <<<

Към трета част >>> 

По статията работи: Данна Панджарова
Източник: livestrong.com