16 вида масла за готвене и техните предимства и недостатъци – част 1

Мазнините от животински произход остават твърди при стайна температура, докато растителните масла са течни (с изключение на някои тропически, включително кокосовото и палмовото).
При избора на мазнина за готвене е важно да проверите каква е температурата, при която маслото започва да дими и да се разпада. Също така трябва да решите дали искате мазнината да добавя вкус към ястието, както и дали общият здравословен профил на конкретното масло е добър. С изключение на кравето масло, всички останали мазнини не съдържат въглехидрати или протеини. Научете повече за тези 16 вида масла и препоръчителната им употреба.

Кокосово масло
Кокосовото масло се прави от вътрешността на кокосовите орехи, а 86% от мазнините му са наситени. Това е сред любимите масла на хората, които предпочитат здравословното хранене. Съдържанието на средноверижни триглицериди, намалява вероятността мазнините да бъдат складирани като мастни натрупвания и същевременно дават чувството за ситост. Кокосовото масло е сравнително устойчиво на топлина и гранясване. Когато видите надписа "сурово пресовано" на етикета, това означава, че маслото е добито без употребата на високи температури и химикали и може да издържа на загряване до 180 градуса. Ако търсите вариант за по-висока температурна обработка, е добре да изберете рафинирано кокосово масло.

Орехово масло
Това масло има богат орехов вкус, не се препоръчва за готвене, защото не е устойчиво на нагряване – най-добре го използвайте в салати и за студено приготвяне на храни. Съхранявайте в хладилник до 6 месеца. Полезно свойство на ореховото масло е, че действа добре при сърдечни заболявания. Според проучване от 2010 г. хората, които консумират орехи, са намалили кръвното си налягане, както в покой, така и в стресови ситуации.

Слънчогледово масло
Извлича се от слънчогледови семена и е добър източник на витамин Е. Може да се намери в олеинова, линолова или частично хидрогенирана форма. Високоолеиновото масло съдържа 70% мононенаситените мазнини, за които е известно, че подобряват нивото на холестерола в кръвта, понижават кръвното налягане и намаляват риска от сърдечни заболявания. За сметка на това приблизително 65% от мазнините в линоловия сорт произхождат от линоловата киселина, която повечето от нас консумират с преработените храни. Частично хидрогенираната версия може да съдържа транс-мазнини, които влошават нивата на холестерола, увеличават риска от възпаления и сърдечни заболявания и допринасят за инсулиновата резистентност и развиването на диабет. Ако ще готвите със слънчогледово масло, е най-добре да търсите такова с високо съдържание на олеин. Средната точка на горене е около 240 градуса.

Ленено масло
Лененото масло е чудесен източник на омега-3 мастни киселини. Те са мощни противовъзпалителни средства, намаляващи риска от сърдечни заболявания, рак и инсулт, като същевременно подобряват мозъчната функция. Често срещани в рибата, тези киселини правят лененото масло изключително важно за хора, които не консумират животински продукти. Лененото масло не бива да се загрява, то е добро за салати или при студено приготвяне на продуктите. Съхранявайте го в тъмна бутилка в хладилник, за да предотвратите окисляването.

Краве масло
Кравето масло доскоро влизаше в графата на нездравословните храни, но много проучвания през последните години доказват, че мазнините са много важни за здравето на сърдечно-съдовата система и оспориха идеята, че наситените мазнини са толкова опасни, колкото се смяташе преди. Диети, основаващи се на мазнини, дават по-добри резултати при превенцията на сърдечносъдовите заболявания, отколкото тези с ниско съдържание на мазнини. Това обаче не означава, че трябва добавяте масло към всичко. Използвайте продукта внимателно и внимавайте да не запуши, докато се нагрява.

Към втора част >>>

Към трета част >>>

По статията работи: Данна Панджарова
Източник: livestrong.com