Въглехидрати - обща характеристика, хранителни източници и дневна необходимост - 1 част

Въглехидратите са органични вещества, които дават на организма енергия, така необходима за пълноценното му функциониране. Според химичната си структура те се разделят на прости и сложни.

Към простите се отнасят, съдържащите се в млякото, плодовете и сладките изделия - моно и олигозахариди.

Сложни са съединения като нишесте, гликоген и целулоза. Намират се в зърнено-житните култури, царевицата, картофите и животинските клетки.

Дневна необходимост

За да се чувства човек комфортно, всяка клетка от тялото му трябва да получава необходимата й доза енергия. Без това мозъкът не може да изпълнява своите аналитико-координационни функции, следователно не може да подава съответните команди към мускулите, които по този начин се оказват безполезни. Такова заболяване в медицината се обозначава с термина кетоза.
Профилактика срещу развитие на проблема е набавянето на достатъчни количества въглехидрати. За човек, водещ активен начин на живот, приетото дневно количество не трябва да бъде по-малко от 125 грама.

Ако ежедневието е слабо натоварено, се допуска прием на по-малко въглехидрати, но не под 100 грама за денонощие.

Въглехидратите са главният източник на енергия, постъпващ в организма с храната. На първо място се използват по време на активни умствена и физическа дейности. Следователно, при големи натоварвания и необходимостта е максимална. Последната се завишава още при бременност и през периода на кърмене при жените.

Ниската производителност на труда, пасивният начин на живот намаляват използването на енергия от тялото, респективно и на нуждата от въглехидрати. Почивайки си пред телевизора, четейки книга през уикенда или извършвайки дейност в седящо положение, която не изисква особен разход на енергия, спокойно може да намалите приема на въглехидрати в рамките на допустимите норми, без да навредите на организма си.

Усвояване

Както вече казахме по-горе, въглехидратите се разделят на прости и сложни по отношение на химичната си структура. Когато говорим за степента на усвояване обаче, се обособяват следните три групи: бързо-, бавно- и неусвоими.

Бързо усвоими са въглехидрати като глюкоза, фруктоза, галактоза. Те се отнасят към класа на т.нар. монозахариди. Някои хранителни продукти, в чиито състав има такива са: мед, карамел, банани, шоколад, фурми и други.

Най-важният въглехидрат за хората е глюкозата. Точно тя е отговорна за енергийната обезпеченост на организма. Под въздействието на физико-химичните реакции, произтичащи в тялото, фруктозата и галактозата се превръщат в молекули на глюкозата.

Що се отнася до сложните въглехидрати, те обикновено се усвояват по-бавно, и както вече казахме, се съдържат в животинските клетки и тъканите на растенията.

Растителните въглехидрати на свой ред се разделят на смилаеми и несмилаеми. Към първите се отнася нишестето, което се състои от молекули на глюкозата, построени по специален начин, така, че да се изисква повече време за тяхното разпадане.

Въпреки че влиза в групата на въглехидратите, растителната целулоза не дава енергия на тялото, тъй като представлява неразтворима част от растителните клетки. Тя обаче участва активно в храносмилателните процеси.

Във втората част ще продължим с информация за източниците на въглехидрати, както и за ролята на последните за човешкия организъм.