Гликоген

от 31 авг 2016г., обновено на 26 яну 2020г.

Гликогенът, наричан още животинско нишесте, е резервен въглехидрат, който се произвежда в организма на животните и хората. Представлява съединение на глюкозата, което се отлага под формата на малки гранули в цитоплазмата на мускулните, бъбречни, чернодробни, мозъчни клетки, също на белите кръвни телца. Така гликогенът се явява енергиен резерв, който е в състояние да попълни недостига на глюкоза при липса на пълноценно хранене на организма. Усвоява се лесно.

Чернодробните клетки са лидер в натрупването на гликоген, като 8% от масата им може да се състои от веществото. Мускулните клетки и тези на другите органи са в състояние да натрупват гликоген не повече от 1-1,5%.

При възрастни общото количество от веществото може да достигне 100-120 грама.

Дневна необходимост на организма от гликоген

Препоръките на медиците са на ден да се приемат не по-малко от 100 грама гликоген.

Потребността от гликоген се увеличава при:

повишени физически натоварвания, свързани с голям брой повтарящи се манипулации, в резултат на което мускулите страдат от недостатъчно постъпване на кръв и от недостиг на глюкоза в последната.
труд, свързан с мозъчната дейност - в този случай гликогенът, съдържащ се в мозъчните клетки, бързо се преобразува в енергия, необходима за работата. Клетките трябва да възстановят изразходените запаси.
прием на по-малко храна от необходимото - тогава организмът не получава достатъчно глюкоза от хранителните продукти и започва да преработва запасите си.

Потребността от гликоген се понижава при:

употреба на големи количества глюкоза и подобни съединения;
заболявания, свързани с повишен прием на глюкоза;
чернодробни заболявания;
гликогенози, предизвикани от нарушения на ензимната дейност.

Гликогенът е пълноценен източник на енергия за организма, когато не му достигат хранителни вещества. Необходим е за пълноценната умствена и физическа дейности.

Гликогенът притежава способността бързо да се преобразува в молекули глюкоза. Взаимодейства отлично с вода, кислород, рибонуклеинова (РНК) и дезоксирибонуклеинова (РНК) киселини.