Патладжани

Древните гърци са смятали патладжана за "ябълката на безумието" (който консумира патладжан, ще изгуби ума си), а на Изток са го наричали "зеленчук на дълголетието". От 19 век патладжанът заема полагащото му се място сред вкусните и много полезни растения.

Състав на патладжана

В патладжана се съдържат: захар, белтъчини, мазнини, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, сяра, бром, хлор, алуминий, желязо, йод, молибден, флуор, кобалт, мед, цинк, балансиран комплекс от микроелементи и витамини В1, В2, B6, B9, С, Р, PP, D.

Специалистите-диетолози потвърждават, че в патладжаните има много от така наречените баластни вещества (целулоза, пектин и други), които на практика не се преработват и не се абсорбират, но допринасят за извеждането на излишния холестерол от организма. Ефектът, който се постига, може да бъде значително по-голям, отколкото от прием на лекарствени продукти. Следователно, ястията от зеленчука предпазват от атеросклероза, исхемична болест на сърцето, бъбречно-каменна и други болести, за чието развитие е виновен излишъкът на холестерол.

Медта, чието количество в състава на патладжаните е значително, помага за кръвообразуването, затова растението се препоръчва за консумация при анемия.

Полезни свойства на патладжана

Патладжаните се характеризират с бактерицидни и лечебни свойства. Освен при анемия и за понижаване нивото на холестерола, те са полезни при захарен диабет, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания, особено при отоци, свързани с отслабена сърдечна дейност. Голямото количество калий в продукта подсилва функционирането на сърцето и допринася за извеждането на течността от организма.

Консумацията на патладжани е полезна също при подагра, тъй като увеличава извеждането на солите на пикочната киселина с урината.

Многото органични киселини в състава на зеленчука го правят ефективен в лечебното хранене при атеросклероза. Има диуретично действие и стимулира чревната дейност, полезен е при запек. Меката нежна целулоза в патладжана регулира киселинно-алкалния баланс, при това количеството на холестерола се понижава много, като в отделни случаи стига до 40%.

Специфичният горчив привкус се дължи на вещество, наречено соланин М, което във високи концентрации е отровно. В зеленчука количествата от него са много малки и не са причина за безпокойство. Освен това горчивината лесно може да се премахне, като патладжанът се нареже на парчета, посипе се със сол, а след известно време се изплакне със студена вода и се отцеди от течността. Горчивината изчезва също при сваряване или печене на зеленчука, след което той трябва леко да се отцеди.

Най-полезните и вкусни патладжани с лечебни свойства са тези, които имат синьо-черна кора/кожа, продълговати и тесни са, нямат много семена.

Ястията от зеленчука са много полезни за страдащи от заболявания на черния дроб и бъбреците. В продукта се съдържат относително големи количества мед и желязо, които повишават нивото на хемоглобина в кръвта и подобряват цвета на кожата.

Благодарение на ниското съдържание на въглехидрати в продукта и ниската му калоричност, той е подходящ за включване в менюто на хора с наднормено тегло и захарен диабет.

Сокът от патладжани има бактерицидни свойства и се използва за ускоряване на заздравяването на рани.

Зеленчукът запазва своите качества при изсушаване или замразяване, както и при други видове обработка.

Вреда и противопоказания

Не се препоръчва консумацията на презрели патладжани, тъй като в тях се съдържа алкалоидът соланин. След натравяне с това вещество се наблюдават гадене, диария, повръщане, чревни колики и понякога задух.

В случаи на натравяне действието на веществото може да се неутрализира с помощта на прясно мляко или яйчен белтък. За да се предотврати нежеланата реакция, патладжаните трябва да се обработят термично преди употреба.