Свинска сланина – състав, полезни свойства и противопоказания

Сланината е животинска мазнина, която се натрупва под кожата, около бъбреците, в коремната кухина. Разглежда се като хранителен запас в животинското тяло, който се състои основно от триглицериди и съдържа голямо количество остатъци от наситени мастни киселини.

Като хранителен продукт, сланината често присъства на нашата трапеза. Обикновено се осолява, опушва, вари или пържи. Много хора я смятат за вредна за здравето, но както на всички ни е известно, вредата от храните и напълняването, вследствие на тяхната консумация, се крият в количествата. Ако изядете парче сланина на гладно, ще усетите бързо и трайно засищане и ще избегнете преяждане, което е сред основните причини за натрупване на излишни килограми. Днес дори съществуват диети за отслабване, които се основават на умерения прием на свинския продукт.

>>> Рецепти за варена сланина с подправки

Състав на сланината

В сланината има над 90% мазнини и около 1,5% белтъчини, под формата на колаген и еластин. По състав тя е близка до растителните масла: съдържа незаменими полиненаситени мастни киселини (олеинова, линолова, линоленова, арахидонова), известни като витамин F. Тъй като те допринасят за регулирането на мастния обмен и правилната циркулация на кръвта, приемът на витамин F е полезен за хора със сърдечносъдови нарушения. Изключително ценна е арахидоновата киселина, която не се съдържа в растителните масла. Тя влияе положително на мозъчната дейност, на работата на бъбреците и хормоните, участва в обмяната на холестерола и възпрепятства развитието на атеросклероза на кръвоносните съдове. Арахидоновата киселина спада към ненаситените мастни киселини. Заради добрата защита, която осигурява срещу вируси и бактерии, се препоръчва сланината да присъства в зимното ни меню.

В състава на този продукт има и малки количества витамини А, D, Е и каротин. Той не съдържа канцерогени.

Предвид компонентите на сланината, можем да я причислим към продуктите, които са необходими за поддържане на имунитета и общата жизнена енергия, което е особено важно през зимния период.

Полезни свойства на сланината

Сланината е висококалорична, затова е добре да се консумира в умерени количества.

Подпомага сърдечносъдовото здраве

Според немски учени приемът на 20-30 грама от продукта всеки ден е полезен за човека, особено ако страда от сърдечни проблеми, тъй като арахидоновата киселина (отнася се към полезните Омега-6 ненаситени мастни киселини) влиза в състава на клетъчните мембрани и е част от ензимите на сърдечния мускул.

Извежда токсините от тялото

Сланината съдържа и много други ценни мастни киселини, които участват в изграждането на клетките в организма, изпълняват важна роля при производството на хормони и благоприятстват обмяната на холестерола. Те свързват и извеждат токсините от тялото. По съдържание на такива киселини сланината изпреварва маслото.

Има антитуморно действие

Свинската сланина e богата и на селен, който е мощен антиоксидант.

Сланината е полезна при белодробни заболявания. Тя извежда тежките метали от организма, пречиства кръвоносните съдове и притежава антитуморни свойства.

Освен това свинският продукт не съдържа паразитни червеи, наречени хелминти.

Подсилва имунитета

Сланината, особено в комбинация с чесън, повишава имунитета и жизнения тонус, което я прави особено подходяща храна през есенно-зимния период. Тя е известна и като холеритично (жлъчетворно) средство.

Препоръките на диетолозите са сланината да се приема със салата от сурови зеленчуци, овкусени с нерафинирано слънчогледово олио и натурален оцет (ябълков или винен).

В народната медицина сланината отдавна се смята за незаменимо средство при лечението на болни стави, а каша от сланина с чесън се използва при възпален зъб, като това помага за извличане на гнойта и за спиране на възпалението.

Вреди и противопоказания

За да извлечем максимални ползи от сланината, е важно да не прекаляваме с количествата. За възрастен човек са достатъчни 10-30 грама дневно, като всичко над тази норма може да се натрупа като подкожна мастна тъкан.

Не се препоръчва сланината да се подлага на силна термична обработка. След пържене се появяват вредни канцерогени, което важи за всички мазнини, включително и растителните. Точно поради тази причина пържените храни се смятат за вредни.

Сланината е противопоказна при:

• чернодробни заболявания;
• проблеми с жлъчните пътища и жлъчния мехур;
• нарушен метаболизъм на холестерола.