Титан - въздействие върху организма и източници

Титанът е един от недостатъчно изучените елементи, който се използва активно в науката, техниката, медицината и много други области от човешкия живот.

Металът е със сребристосив цвят. Не се разтваря във вода. Плътността му не е голяма, затова е лек. В същото време е много здрав и лесно се поддава на обработка, което се дължи на неговата пластичност. Устойчив е на корозия в морска вода и хлор.

Титанът е открит в Корнуол, Великобритания, от Уилям Грегор през 1891 г. Мартин Хайнрих Клапрот наименува елемента "титан" в чест на титаните от гръцката митология.

Елементът се среща в редица минерални залежи, главно рутил и илменит, които са широко разпространени в земната кора и литосферата. Среща се и в почти всички живи същества, скалите и почвите.

Вредно ли е въздействието на титана върху организма?

Въздействието на титана върху организма се определя от физикохимичните свойства на елемента. Частиците му са много малки, но не могат да проникнат през кожата, а попадат в човешкото тяло само чрез храната, водата и въздуха. Прониквайки в клетъчната структура могат да влияят върху работата й. Смята се, че поради инертността си макроелементът не взаимодейства химически с дразнители и не е токсичен. Той обаче влиза физически в контакт с клетките на тъканите, органите, кръвта и лимфата, което води до тяхното механично увреждане. По този начин със своето действие елементът може да увреди едноверижна и двойноверижна ДНК, хромозоми, което от своя страна да бъде предпоставка за развитие на рак и увреждания на генетичния код.

Негативното действие на титана е свързано с факта, че е тежък метал. Попадайки в организма, не се разпада, а се утаява в органите и тъканите на човека, като ги трови и повлиява неблагоприятно жизнените процеси.

Веществото не корозира и е устойчиво на действието на киселините и основите, затова стомашният сок не е в състояние да му въздейства.

Доказано е, че тютюнопушенето увеличава многократно постъпването на метала в белите дробове чрез въздуха.

Усвояване и съдържание на титана в организма

Титанът се усвоява по-добре през стомашно-чревния тракт - 1-3%, а през дихателните пътища - само 1%. Съдържанието му в организма е концентрирано в белите дробове (30%). Елементът се съдържа също в надбъбречните жлези, далака, щитовидната жлеза, лимфата, плацентата, главния мозък, майчината кърма, костите, ноктите, косата и епителните тъкани.

Полезно въздействие на титана

Веществото, намиращо се в костите, е от значение за тяхното зарастване при счупване. Положителното действие се наблюдава при възстановителните процеси, протичащи в увредените стави на костите при артрит и артроза.

Металът е силен антиоксидант. Отслабвайки действието на свободните радикали върху кожните клетки и кръвта, той предпазва целия организъм от преждевременно стареене.

Концентрирайки се в частите на мозъка, отговорни за зрението и слуха, титанът действа положително върху тяхното функциониране. Наличието му в щитовидната и надбъбречната жлеза говори за неговото участие при производството на хормоните, изпълняващи роля в обмяната на веществата.

Титановите съединения имат способността да не пропускат късовълновата ултравиолетова радиация и не се абсорбират чрез кожата, затова може да се използват за нейна защита от ултравиолетовите лъчи.

Дневна необходимост от титан

В човешкото тяло се съдържат около 20 мг титан, като 2,4 мг от тях са в белите дробове. Всеки ден организмът приема чрез храната 0,85 мг от веществото, 0,002 мг с водата и 0,0007 мг с въздуха.

Дневната норма, допустима за човека, е условна, тъй като последствията от веществото върху органите не са напълно изследвани. Приблизителната доза е около 300-600 мкг за денонощие. Няма клинични данни относно реакции при прием на по-големи количества.

Недостиг на титан

Не са открити състояния, при които е възможен недостиг на веществото, затова учените смятат, че такива не съществуват. Но дефицит на титан се наблюдава при повечето от тежките заболявания, което може да влоши състоянието на пациента. Липсата се набавя чрез прием на съдържащи титан препарати.

Излишък на титан

Не се регистрира излишък от макроелемента при еднократното постъпване в организма. По-голяма опасност представлява системното увеличаване на концентрацията от веществото в дихателните органи, защото това води до увреждане на дихателната и лимфна системи. Съществува пряка връзка между протичането на заболяването силикоза и съдържанието на елемента в белите дробове. Колкото повече титан има в тях, толкова по-тежко протича заболяването.

Натрупване на тежкия метал в организма се наблюдава при хора, работещи в химически и металургични предприятия. Най-опасен е титановият хлорид - за 3 години работа в такива условия се развиват тежки хронични заболявания.

Източници на титан

Както вече споменахме в началото, веществото попада в организма основно чрез храната и водата. Съдържа се най-вече в бобовите (грах, бял и червен боб, леща, нахут) и зърнено-житните (ечемик, ръж, овес, елда, пшенични зърна) култури, както и в кайсиевия сироп. Открива се и в млечните и месни продукти, и в яйцата.

Концентрацията в растенията е по-висока, в сравнение с тази в храните с животински произход.

Употреба на титана

Във всички хранителни продукти, в чийто състав влиза оцветител Е 171, се съдържа титанов диоксид. Използва се при приготвянето на сосове и подправки.

Въпреки че елементът не е изследван напълно, той активно се прилага във всички сфери на медицината. Поради своята здравина, корозионна устойчивост и биологична инертност, намира приложение в протезирането за направата на импланти. Употребява се в стоматологията, неврохирургията, ортопедията, от него се изработват хирургични инструменти.

Титанов диоксид се прилага при лечението на кожни заболявания, като хейлит, херпес, акне, възпаления на устната лигавица.

Никел-титаниева сплав се използва за реконструкция на ларинкса и трахеята след отстраняване на злокачествено новообразувание. Употребява се при лечението на инфектирани рани в комбинация с разтворими антибиотици.

Открити са редица възможности за бъдещо изучаване на елемента, тъй като неговите физикохимични показатели са високи и биха могли да донесат огромна полза за човечеството.