Барий - значение за организма и хранителни източници

Барият е сребристобял алкалоземен метал, мек и леко вискозен. В природата не се среща в чист вид, а при необходимост се изолира от съединенията на карбонатите, силикатите, сулфатите и минералите. Съдържа се във водата, храната и в живите организми (някои растения и животински тъкани). В човешкото тяло се намира в мускулна тъкан, кръвта. В костите и зъбите се съдържа в по-големи количества в сравнение с другите тъкани - до 90%. Барий има също в главния мозък, далака, мускулите и в очните лещи.

Барият в хранителните продукти

В човешкия организъм металът постъпва чрез въздуха, храната и водата или чрез директен контакт с бариеви съединения. В някои морски продукти количеството му е десетки (а в морските растения дори стотици) пъти по-голямо, отколкото в морската вода. Съдържанието му в растенията (например, домати, соя и други) може да бъде десетки пъти повече, в сравнение с почвата, върху която растат. Във въздуха има малко от елемента. Някои съединения на бария като бариев карбонат, бариев хлорид и бариев хидроксид се използват в рафинирането на захарта и в рафинирането на животинските и растителните масла.

Ролята на бария за организма?

Количеството на елемента в тялото се понижава при наличие на заболявания на храносмилателната система и при някои сърдечно-съдови проблеми. Установено е, че дори нищожно малки дози значително повлияват състоянието на гладката мускулатура, което обяснява мускулната слабост и спазмите при натравяне с барий.

Барият се отстранява от тялото главно чрез урината и изпражненията. По-голямата част от метала, влязъл в тялото, се отделя от организма в рамките на 1-2 седмици. Останалото малко количество от метала отива в костите и зъбите.

Дневна потребност от барий

В тялото на възрастен с телесно тегло около 70 килограма се съдържат 20-22 милиграма барий. Разтворимите му соли се абсорбират в червата в малки количества. В дихателните пътища дозата може да бъде 6-8 пъти по-голяма.

Въпреки че ролята на метала за човешкия организъм не е изучена достатъчно, необходимата дневна доза е определена и тя е в рамките на 0,3-0,9 мг.

Предозиране с барий

При повишено съдържание на елемента в организма се увреждат кръвните клетки, невроните, сърдечните и други тъкани. Токсичната доза за човека е 200 мг, а относно смъртоносната съществуват различни данни и те варират от 0,8 до 3,7 грама.

Взаимодействие на бария с други елементи

Барият взаимодейства с калция в организма, като дори може да го замести в костите, тъй като е близък до биохимичните му свойства. Натрупването на прекомерни количества барий (например, когато от него има много в почвата) нарушава обмяната на калция и това може да доведе до развитието на т.нар. Болест на Кашин-Бек, при която се забавят процесите на осификация (вкостяване, образуване на костна тъкан), а опорно-двигателният апарат се износва много бързо.

Приложение на бария

Елементът не предизвиква рак или мутации, но всички негови съединения са токсични за хората, освен веществото, използвано в медицината при рентгенови снимки - бариев сулфат (бариева каша).

Съединенията на веществото се използват в различни промишлени отрасли и производства (на електроника, стъкло, керамика, бои, гума, в нефтената промишленост, металургията, полиграфията и други).

Бариевият флуорид намира приложение при обработката на дървесина и производството на инсектициди, следователно се употребява в селското стопанство.

Водоразтворимите соли на бария се смятат за опасни за човека. Това са: сулфиди, карбонати, нитрати, хлориди. Практически безопасни са бариевите сулфати и фосфати.