Барий

Барият е сребристобял алкалоземен метал, мек и леко вискозен. В природата не се среща в чист вид, а при необходимост се изолира от съединенията на карбонатите, силикатите, сулфатите, и минералите. Съдържа се във водата и в живите организми (някои растения и животински тъкани).

Барият в хранителните продукти

В човешкия организъм металът постъпва чрез водата и храната. В някои морски продукти количеството му е десетки (а в морските растения дори стотици) пъти по-голямо, отколкото в морската вода. Съдържанието му в растенията (например, домати, соя и други) може да бъде десетки пъти повече, в сравнение с почвата, върху която растат. Във въздуха има малко от елемента.

Ролята на бария за организма?

Количеството на елемента в тялото се понижава при наличие на заболявания на храносмилателната система и при някои сърдечно-съдови проблеми. Установено е, че дори нищожно малки дози значително повлияват състоянието на гладката мускулатура, които обяснява мускулните слабост и спазми при натравяне с барий.

Въпреки че ролята на метала за човешкия организъм не е изучена достатъчно, необходимата дневна доза е определена и тя е в рамките на 0,3-0,9 мг.

Предозиране с барий

В тялото на възрастен с телесно тегло около 70 килограма се съдържат 20-22 милиграма барий. Разтворимите му соли се абсорбират в червата в малки количества, в дихателните пътища дозата може да бъде 6-8 пъти по-голяма.

Елементът се съдържа не само в нашите мускулна тъкан и кръв, но и в костите и зъбите, където е повече от количествата в другите тъкани - до 90%.

Барият взаимодейства с калция в организма, като дори може да го замести в костите, тъй като е близък до биохимичните му свойства. Но натрупването на прекомерни количества барий (например, когато от него има много в почвата) нарушава обмяната на калция и това може да доведе до развитието на т.нар. Болест на Кашин-Бек, при която се забавят процесите на осификация (вкостяване, образуване на костна тъкан), а опорно-двигателният апарат се износва много бързо.

Барий има главния мозък, далака, мускулите и очните лещи.

Токсичната доза за човека е 200 мг, а относно смъртоносната съществуват различни данни и те варират от 0,8 до 3,7 грама.

Елементът не предизвиква рак или мутации, но всички негови съединения са токсични за хората, освен веществото, използвано в медицината при рентгенови снимки - бариев сулфат (бариева каша).

При повишено съдържание на елемента в организма се увреждат кръвните клетки, невроните, сърдечните и други тъкани.

Съединенията на веществото се използват в различни промишлени отрасли и производства (на електроника, стъкло, керамика, бои, гума, в нефтената промишленост, металургията, полиграфията и други).

Бариевият флуорид намира приложение при обработката на дървесина и производството на инсектициди, следователно се употребява в селското стопанство.

Водоразтворимите соли на бария се смятат за опасни за човека. Това са: сулфиди, карбонати, нитрати, хлориди. Практически безопасни са бариевите сулфати и фосфати.