Алуминий - полезен или вреден е за консумация

Алуминият е най-разпространеният метал в земната кора. Той присъства в околната среда в комбинация с други елементи като кислород, силиций и флуор. Съдържа се на практика във всички органи и тъкани в човешкото тяло. Има важна роля в строежа на костната и съединителната тъкан, както и в образуването на епитела на кожата. Алуминият повишава храносмилателната способност на стомашния сок и активността на редица хранителни ензими. Участва в образуването на фосфатни и протеинови комплекси. Повлиява функцията на околощитовидните жлези.

Дневната необходимост от алуминий

Приет в умерени количества, елементът изпълнява редица важни функции, но големите дози са сериозна заплаха за човешкото здраве. Веществото се натрупва в белите дробове, черния дроб, костната и епителната тъкан, а се изхвърля с урината, изпражненията, чрез потта и издишвания въздух. Дневната необходимост за здрав възрастен човек е 30-50 мкг.

Признаци, симптоми и последици при предозиране на алуминий в организма:

• кашлица;
• загуба на апетит;
• храносмилателни разстройства;
• влошаване на паметта;
• нервност;
• запек;
• болест на Алцхаймер;
• болест на Паркинсон;
• остеопороза;
• остеохондроза;
• рахит при децата;
• нарушаване на бъбречните функции;
• понижено ниво на еритроцитите и хемоглобина;
• нарушена обмяна на фосфора, калция, цинка и магнезия.

Отравяне с алуминий

Излагането на минерала обикновено не е вредно. Алуминиевата токсичност възниква, когато човек погълне или вдиша високи дози алуминий в организма си. Смята се, че токсичната доза за човек е 50 мг.

Как може да получим повече алуминий от необходимото?

Основни източници на елемента са консервираната храна, питейната вода, замърсеният въздух и почвата. Алуминият се съдържа основно в хлебните изделия, зеленчуците, плодовете и ягодоплодните, в чешмяната вода.

Готвенето на храни в алуминиевите съдове или тигани може да доведе до проникване на малки количества алуминий в храната, която приготвяте в тях. Затова може да замените съдовете от алуминий със стъклени или от неръждаема стомана.

Причини за излагане на високи нива на алуминий:

• При пиене или приемане на вещества, съдържащи високи нива на алуминий;
• Вдишване на алуминиев прах от въздуха на работното място;
• От мястото на добив и обработка на алуминий;
• Живеете в близост до определени места, където изхвърлят опасни отпадъци;
• Живеете на място с естествено висока наличност на алуминий.

Вреди от приема на алуминий

Обикновено излагането на алуминий е най-вредно за работниците, които имат близък контакт с големи количества от елемента. По време на работа с метала, ако се вдиша алуминиев прах, може да причини проблеми с белите дробове. Използването на предпазни маски във фабриките може да предотврати възникването на този проблем.

Алуминият забавя усвояването на калция, магнезия и желязото, на витамини С и В, също и на някои съдържащи сяра аминокиселини.

Хранителни източници на алуминий

Хранителни продукти с големи количества от микроелемента с указано съдържание на алуминий в 100 грама:

• овесени ядки - 1970 мкг;
• пшеница - 1445 - 1570;
• грах - 1180 мкг;
• ориз - 912 мкг ;
• картофи - 860 мкг ;
• авокадо - 815 мкг;
• артишок - 815 мкг;
• патладжан - 815 мкг;
• савойско зеле - 815 мкг;
• киви - 815 мкг;
• праскови - 650 мкг;
• боб - 640 мкг;
• зеле - 570 мкг;
• грис - 570 мкг.

В растителните продукти има 50-100 пъти повече от веществото, отколкото в тези с животински произход.

Две често срещани добавки, вложени в силно преработените храни, съдържат големи количества алуминий. Това са натриев алуминиев фосфат и натриев алуминиев сулфат. Те се намират съответно в самонабухващите брашна и в някои сирена, както и в зърнените брашна. И двете добавки са общоприети като безопасни от Агенцията за безопасност на храните, но при прекаляване с тях могат да се развият неблагоприятни здравословни проблеми.