Плодовете при диабет тип 1 и тип 2

Плодовете са достъпна и привлекателна храна по всяко време на годината, особено през лятото и есента, когато магазините и пазарите за препълнени с пресни такива. Разбира се, знаем, че те са полезни, но... Винаги има едно "но"... Когато говорим за диабет, далеч невсички плодове могат да бъдат включени в менюто на хората с повишени нива на кръвната захар, тъй като съдържанието на въглехидрати в някои от тях е високо.

› Въглехидратите и диабетът
› Как протича процесът на усвояване на фруктозата
› Фруктоза и диабет: приятели или врагове
› Кои плодове са разрешени за консумация при диабет тип 1
› Кои плодове са разрешени за консумация при диабет тип 2

Въглехидратите и диабетът

Правилната диета заема важно място по време на лечението на захарен диабет. Храненето се ръководи от определени правила, засягащи честотата на консумация, калоричността на продуктите и ястията, както и състава на менюто.

Диетата на хората с висока кръвна захар трябва да се състои от 15-20% белтъчини, до 30% мазнини и 50-60% въглехидрати. При това заболяване е изключително важен гликемичният индекс (ГИ). Той показва колко бързо въглехидратите повишават нивото на кръвната захар след приема им. Храните с нисък ГИ повишават кръвната захар бавно и постепенно, докато тези с висок ГИ се метаболизират бързо и водят до рязко покачване на стойностите на глюкоза. Затова важна роля за страдащите от диабет тип 1 и тип 2 играе количеството консумирани въглехидрати и това, какво точно представляват те. Менюто не трябва да бъде скучно и еднообразно, необходимо е да му се обръща повече внимание.

Когато говорим за плодове, основният въпрос за обсъждане е фруктозата. Тя е природна захар, която се съдържа в сладките плодове, също така е заместител на рафинираната захар в различни ястия.

Гликемичният индекс на фруктозата е само 20. Това означава, че даденото вещество не допринася за значително увеличаване на нивото на глюкозата в кръвта. Един много добър резултат, в сравнение с другите въглехидрати.

Как протича процесът на усвояване на фруктозата

Молекулите на фруктозата се транспортират от тънките черва през порталната вена директно в черния дроб, където се абсорбират от хепатоцитите (чернодробните клетки) и се подлагат на следващи метаболитни процеси. Инсулинът не участва в този процес.

Тъй като фруктозата изпълнява важна роля в живота на хората, страдащи от диабет, тя заслужава повече внимание и сега ще й го отделим.

Фруктоза и диабет: приятели или врагове

До скоро се смяташе, че фруктозата е идеалното решение за хората с диабет и те могат да я приемат ежедневно, без това да се отрази негативно на здравето им. Също така, че тя не предизвиква кариес в такава степен, както бялата захар, а благодарение на малкото си калории, предотвратява затлъстяването.

Нови данни обаче рисуват противоположна картина. Диетата, включваща големи количества фруктоза повишава риска от затлъстяване и хронични бъбречни заболявания, допринася за повишаване на кръвното налягане.

През последните десетилетия употребата на фруктоза се е увеличила, както и броят на хората, страдащи от наднормено тегло, диабет, хипертония и бъбречни заболявания.

Какви рискове крие прекомерният прием на фруктоза

Ако човек приема прекалено много фруктоза, това води до синтезиране на т.нар. прекурсори на мазнини. Резултатът е повишаване на концентрацията на триглицериди в кръвта, което допринася за развитие на заболявания на сърдечно-съдовата система. Продължителната употреба на големи количества естествена захар може да доведе до изменения на липидния профил.

Освен това излишъкът на фруктоза в лечебната диета е в състояние да провокира резистентност на клетките към инсулин, а като следствие – диабет тип 2. Излишно е да казваме, че такъв ефект е нежелан за тези, които вече страдат от проблема.

Изследвания показват, че колкото повече фруктоза се консумира, толкова по-чувствителен към нейното въздействие става организмът. Затова от страничните ефекти на веществото са по-застрашени пълните мъже и жени, отколкото стройните.

Наред с това, медици доказват, че хората, в чието меню всеки ден присъства фруктоза, се отличават със значително по-голям апетит, в сравнение с тези, които приемат глюкоза. Струва си обаче да излезем от "безопасното" количество и да си дадем сметка за проблемите с кръвното налягане, бъбречните заболявания и т.н.

Безопасна ли е фруктозата за хората с диабет

Отговорът на този въпрос е: в неголеми количества – да. Освен това дневна доза под 90 грама може дори да въздейства положително върху здравето на страдащите от високи нива на кръвна захар.

Храненето на хората с диабет не е лесна задача. Дори някои продукти и вещества, като фруктозата, за която говорим, да се смятат за полезни, то след известно време може да се окаже, че това не е точно така. Затова, съставяйки менюто си, човек задължително следва да се консултира с лекар.

В зависимост от характера на заболяването, за консумация са подходящи различни плодове, затова нека видим кои са полезни за хора ст диабет тип 1, и кои за тези с тип 2.

Кои плодове са разрешени за консумация при диабет тип 1

При захарен диабет тип 1 за консумация са подходящи несладките сортове ябълки, зърната нар, крушите и сливите. В тези плодове има много сложни въглехидрати (под формата на хранителни влакна), които не предизвикват рязко повишаване на нивата на кръвната захар.

Не е желателен приемът на ананас, грозде (бяло, червено и черно), праскови и кайсии.

Доста висок гликемичен индекс е характерен за всички плодови сокове.

Кои плодове са разрешени за консумация при диабет тип 2

Плодовете при захарен диабет са полезни предвид ниската им калоричност и голямото съдържание на целулоза. Освен фруктоза в тях има много витамини и минерали, но въпреки това употребата на тези природни дарове следва да бъде умерена. В това се изразява и едно от ограниченията в храненето на хората с диабет тип 2.

Следва списък с плодове, чиято консумация не води до рязко покачване на нивата на захар в кръвта и дава възможност човек да се наслади на освежаващите вкусове.

• Диня. Парче от сочната сладост ще подейства освежаващо, без да доведе до нежелани последствия, защото в 220 грама от продукта се съдържат 10 грама въглехидрати. По-внимателно трябва да се подхожда обаче към сока от диня, тъй като той е концентриран източник на въглехидрати с висок гликемичен индекс.

• Ягоди. Няма нищо по-хубаво от това да изядеш купичка ароматни ягоди през лятото. Такова похапване съдържа едва 15 грама въглехидрати. Ако говорим за добавки към порцията, трябва да кажем, че е по-добре да се използва нискокалорично кисело мляко вместо, отколкото сметана.

• Пъпеш. Нарязаният на кубчета пъпеш несъмнено ще украси всяка трапеза, а малкото въглехидрати в състава му позволява изяждането на прилично количество без притеснения за осезаемо повишаване на нивото на глюкозата. Между другото, специално внимание заслужават антистресовите свойства на пъпеша.

• Авокадо. Добавено към сандвичите или салатата, авокадото дава истинско лятно настроение. Спокойно може да се консумира от хора, страдащи от диабет тип 2, благодарение на ниското съдържание на захар в месестата му част. Високата хранителна стойност на плода дава на организма много ценни съединения.

• Праскови. Няма как да се пропуснат и прасковите. Един среден по размер плод (с тегло около 180 грама) ще накара човек да се чувства по-добре, а нивото на глюкозата ще се повиши съвсем незначително.

• Вишни. Консумацията на вишни с мярка е отлично допълнение към храненето на хората с диабет тип 2.

• Грейпфрут. Половин грейпфрут осигурява добър старт на деня без прекомерно повишаване на концентрацията на глюкоза в кръвта.

• Портокал. Този цитрус е богат на оказващия благоприятен ефект върху организма витамин С, но не може да се похвали с много въглехидрати. Да се консумират портокали при диабет е позволено и необходимо.

• Папая. Две парчета папая са прекрасно допълнение към закуската с кисело мляко. Ако към порцията се добави и малко прясно изцеден портокалов сок, резултатът ще бъде удоволствие и бодрост през целия ден.

Хората с диабет могат да включват различни плодове в менюто си, без да се страхуват от повишаване на нивата на захар или инсулин, ако не се прекалява с количествата. Иначе казано, важна е мярката.