Храни-естествени антибиотици: Списък на най-добрите природни антибиотици

След като разгледахме ползите, които носят естествените антибиотици на организма и разбрахме, че може да му помогнем да се пребори с различните инфекции чрез природните дарове, продължаваме със списък на естествените антибиотици, които е полезно да присъстват на трапезата ни.

Топ 17 на храните-естествени антибиотици

Чесън

За противомикробните свойства на дъхавия зеленчук се носят легенди. Те са изучени детайлно и е доказана ефективността му в борбата с:

• кандида (гъбични организми, предизвикващи развитие на кандидоза или млечница);
• хеликобактер пилори (микроби, способстващи появата на язви и рак на стомаха);
• кампилобактер (причинител на заболявания на стомашно-чревния тракт);
• ешерихия коли (предизвиква хранителни отравяния);
• дизентерийна амеба (провокира амебен колит);
• чревни ламблиози или възбудители на такива.

Уникалността на чесъна се състои в това, че той се бори не само с бактериите, но и с гъбичките и други протозои (едноклетъчни организми), предизвикващи редица тежки заболявания. Това се обяснява с наличие на специалното вещество алиин.

В момента на нарязване на зеленчука той се превръща в алицин под въздействието на специален ензим. Алицинът от своя страна взема участие в образуването на вещества, способни да потискат ензимите, необходими за живота на микробите.

В това се състои и разликата в механизма на въздействие на естествените и синтетичните антибиотици.

Чесънът е добре да се консумира в сурово състояние, може да се добавя в салати и различни ястия.

Червена боровинка

В състава на дребните плодчета влизат флавоноиди и хипурова киселина. Те помагат за предотвратяване на заболявания на отделителната система, успешно се борят с Е.коли, провокираща развитието на остри чревни инфекции (инфекция коли).

Уасаби или японски зелен хрян

Уасаби потиска растежа на бактериите е.коли, стафилококи, Streptococcus mutans (причиняват развитието на кариес), V. Parahaemolyticus (възбудител на остри диарии), Bacillus cereus (бактерия, причиняваща хранителни отравяния).

Кориандър

Той е едно от най-ефективните средства за борба със салмонелозата. В растението се съдържа веществото додеценал, което се характеризира с мощни антимикробни свойства. Растението може да се добавя не само към салати, но и към месни ястия (месото често е източник на зараза със салмонела).

Мед

В древността римляните използват пчелния продукт на бойното поле като помощник за зарастване на рани. Тези свойства се дължат на специално вещество, влизащо в състава му, което способства производството на водороден пероксид (прекис). Това позволява на организма да се бори ефективно с инфекциите и да предотвратява растежа на патогенните микроорганизми. Медът има и седативни свойства, допринася за извеждането на токсините от организма и подобрява работата на черния дроб. Хапвайки пчелната сладост с мъничко канела, може не само да пречистите тялото си, но и да подсилите имунитета си.

Зеле

В този зеленчук има серни съединения, които са способни да потискат растежа на раковите клетки. Освен това зелето е прекрасен източник на витамин С, активизиращ защитните сили на организма и ефективно се бори с различни заболявания

Лук

Както в чесъна, така и в лука се съдържа множество от полезни вещества, сред които сяра и флавоноиди. Те дават на растението редица ценни свойства, включително противомикробни. Най-често лукът се използва за лечение на кашлица и простуда. Той може да се прилага и в качеството му на дезинфекциращо средство при ухапване от насекоми и животни.

Джинджифил

Коренът намира широко приложение в медицината не от днес. В състава му влизат шогаол, зингерон, джинджероли, на които се дължат и неговите противовъзпалителни и антибактериални свойства. Преди всичко джинджифилът се употребява за лечение на грип, кашлица и простуда. Освен всичко това той е профилактика срещу развитието на ракови заболявания, както е и отлично болкоуспокояващо.

Куркума

Подправката е ефективен естествен антибиотик и антисептик. Най-често се използва при кожни проблеми (псориазис, екземи, краста). С нея се обработват рани, ожулвания и порязвания.

<<< Към първата част

Към третата част >>>