Коластра – какво представлява и защо е важна за бебето

Акценти

Знаете ли, че в гърдите на бременните жени започва да се произвежда мляко от около 16-ата седмица на бременността? Много от тях обаче установят това едва на по-късен етап, ако гърдите им започнат да секретират. Първото мляко се нарича коластра. То предхожда зрялото мляко и се различава от него по количество, плътност, цвят и съдържание.

› Какво представлява коластрата

› Какво съдържа коластрата 

› Защо коластрата е важна за бебето

› Препоръките на СЗО

Какво представлява коластрата

Коластрата е с по-плътна консистенция, жълт цвят (въпреки че цветът може да варира) и съдържа много хранителни за бебето вещества – протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и антитела, които са важни за имунната система. Мазнините в нея са по-малко в сравнение с тези в зрялото мляко. Първото мляко съдържа и немалко защитни, противовъзпалителни фактори, които играят роля на първата имунизация на новороденото.

Коластрата предпазва детето от бактериални, вирусни и паразитни заболявания, от алергии и други видове хранителна непоносимост. Тя е богата на фактори на растежа, които спомагат за развитието на незрялата храносмилателна, нервна, имунна, отделителна и други системи.

Кои са основните компоненти на коластрата

• Основни хранителни вещества – Коластрата е богата на съставки даващи енергия като въглехидрати, липиди и протеини, както и на витамини и минерали като калций, натрий, магнезий, калий и цинк.
• Въглехидрати – От прости захари до сложни олигозахариди, въглехидратите са важен източник на енергия. В коластрата основен техен представител е лактозата.
• Аминокиселини – Те са градивни елементи на протеините и са от огромно значение за храненето, развитието на мускулите и имунната система.
• Протеини – Освен че са основна хранителна съставка за мускулите, протеините осигуряват енергия. Количеството протеини в коластрата е 4-5 пъти по-високо от това в зрялото майчино мляко, което не е случайно. По този начин новороденото получава повече хранителни вещества в малък обем храна. Белтъците в коластрата са главно албумини и глобулини.
• Витамини – Коластрата съдържа витамините А, В2, В9, В12 и D. Без тях не могат да протекат процеси като транспорт през клетъчните стени и обработка на други хранителни вещества.
• Минерали и йони – Калцият, хлоридът, желязото, магнезият, фосфорът, калият, натрият и цинкът участват в обмяната на веществата и са важни градивни елементи на костите и зъбите.
• Имуноглобулини (Ig) – Те идентифицират, атакуват и неутрализират чужди тела като бактерии и вируси. Абсорбцията на имуноглобулини е от съществено значение за пасивния имунитет на новородените след раждането.

•  IgG – Коластрата съдържа по-голямо количество IgG, отколкото други имуноглобулини. Основно на него се дължи добрата имунна защита срещу патогенните микроорганизми. IgG помага и при инициирането на каскада от други имунни функции.
• IgA – Този вид имуноглобулин пребивава в области като стомашно-чревния тракт, дихателната система и урогениталните пътища. Там той играе решаваща роля в мукозния имунитет, като предотвратява колонизацията на специфични патогени.
• IgM – Това е първият имуноглобулин, реагиращ на патогени, които навлизат в тялото (атакува ги и ги прави неактивни).
• IgE – Играе важна роля при алергични реакции и отговора към паразити в храносмилателната система.
• IgD – Функциите му са тясно свързани с IgM. Той изпраща сигнал до В-клетките и ги привежда в действие. IgD участва с други имуноглобулини в укрепването на имунната система.
• Цитокини – Коластрата съдържа много от тези модификатори на биологичния отговор. Те биха могли да се класифицират още като протеин, пептид или гликопротеин сигнализиращи молекули, които се използват в клетъчните комуникации. Цитокините имат специфична роля като регулатори на епителен растеж и развитие на клетките (включително при възпаление на червата и възстановяване след увреждане на лигавицата). Важни са и като медиатори в регулацията на имунните и възпалителни реакции.
• Лактоферин – Желязо-свързващият гликопротеин е един от антимикробните компоненти на имунната система, който се бори с бактериите в тялото. Наличието му в извънклетъчните пространства поддържа ниски нивата на желязо, което пречи на бактериалния растеж. Лактоферинът инхибира растежа на специфични микроорганизми като E.coli и салмонела. Той притежава и антивирусен ефект.

• Лизозим – Лизозимът е антибактериален ензим, които разрушава клетъчните стени на патогенните бактерии. Специалната характеристика на лизозима е взаимодействието му с други компоненти на коластрата. Доказано е, че работи в синергичен ефект с лактопероксидаза, IgA и лактоферин.
• Лакталбумин – Важен хранителен елемент и водоразтворим протеин в млякото. Съдържа незаменими аминокиселини, необходими за растежа и развитието на тялото.
• Лактопероксидаза – Основен антибактериален ензим в коластрата. Тя защитава лактиращата млечната жлеза от инфекции. Частично се активира чрез образуване на комплекс с лизозим. Също така лактопероксидазата и лактоферинът имат антибактериален ефект. Някои вируси, като полиовирусите, са чувствителни към токсичните ефекти на лактопероксидазата.
• Богати на пролин полипептиди (PRPs) – Те представляват малки вериги от аминокиселини, които имат силен ефект в инициирането и балансирането на имунните реакции. Функциите им включват модулиране на имунната система (сигнализация, насърчаване на растежа и диференциацията на В-клетки, стимулиране на NK клетки, активност и насърчаване на разпространението на левкоцитите).
• Фактори за растеж – Те стимулират клетъчния растеж, клетъчната диференциация и клетъчното съзряване. Растежните фактори действат като сигнални молекули от една клетка към друга и регулират различни клетъчни процеси.
• Епидермален растежен фактор – Играе важна роля в регулирането на клетъчния растеж, пролиферацията (увеличаване броя на клетките) и диференциацията (развитие на специализирани клетки).
• Фибробластен растежен фактор – Допринася за растежа на нови кръвоносни съдове и зарастването на раните.
• Инсулиноподобен растежен фактор – С ключово значение за растежа на детския организъм. При възрастните има анаболен ефект.
• Тромбоцитен растежен фактор – Един от множеството протеини, които регулират клетъчния растеж и делене. Той участва в процеса на образуване на кръвоносните съдове.
• Трансформиращ растежен фактор (TGF-алфа и TGF-бета) – TGF-алфа благоприятства образуването на епителна тъкан. TGF-бета играе решаваща роля в регенерацията на тъканите, клетъчната диференциация, образуването на костен хрущял и регулирането на имунната система.

Защо коластрата е важна за бебето

Коластрата се произвежда в много малко количество, което обаче е достатъчно за малкото стомахче на новороденото. През първите 24 часа новороденото приема между 2 и 10 мл на хранене.

Подсилва имунитета

Богатата на хранителни вещества течност осигурява имунна защита. Имунната система на новороденото не е напълно развита. Това означава, че то е по-уязвими от останалите хора на болести и се нуждае от защита от външни източници. Коластрата (а по-късно и зрялото мляко) е концентриран източник на имунни защитни фактори.

Предпазва от жълтеница

Тази ценна течност притежава леко слабително действие, което помага на бебето да отдели първите изпражнения – мекониум. По този начин се отделя излишното количество билирубин и бебето е защитено от жълтеница.

Имунните фактори включват антитела, бели кръвни клетки, пребиотици и пробиотици, които не се съдържат в адаптираното мляко, затова коластрата е наричана още естествена ваксина за новородените.

Участва в изграждането на устойчив чревен микробиом

Има много доказателства за това, че устойчивият чревен микробиом е важен за здравето. Именно коластрата спомага за създаването на такъв микробиом. При бебетата червата са все още пропускливи, което означава, че потенциално вредни вещества могат по-лесно да ги увредят. Първото мляко спомага за изграждането на чревната бариера.

Изключителното кърмене води до създаването на нормална и здравословна колонизация от бактерии в червата на новороденото. Има значителни различия в бактериите, които се установяват в чревния тракт на кърмените бебета и тези в червата на изкуствено хранените деца.

Дори малки количества адаптирано мляко могат да доведат до промени в чревния микробиом на бебето, които да увеличат риска от различни здравословни проблеми.

Здравна препоръка: Не лишавайте бебето си от кърма

По препоръка на Световната здравна организация новороденото бебе се поставя на гърдата на майката още в първите 30 минути, което в нашата страна невинаги се осъществява. В България здравите, доносени новородени се закърмват най-рано на 4-ия час след раждането.

Едно от предимствата на ранното закърмване е, че се формира привързаност, която увеличава шанса майката да желае да храни детето си по този начин. Повишава се и вероятността за по-продължителна лактация. Бебето получава ценна коластра, а връзката между него и майката укрепва. Ранното закърмване стимулира образуването на окситоцин, който способства за свиване на матката и спиране на кръвотечението.

Ако поради някаква причина сте отделени от бебето след раждането, бихте могли да изцеждате коластрата с помощта на помпа за кърма и да настоявате тя да бъде предлагана на бебето от медицинския персонал. Най-често това се случва след цезарово сечение, тъй като майката се нуждае от ден-два за възстановяване.

Честото сучене стимулира производството на коластра

В първите дни след раждането е много важно да кърмите колкото може по-често. Честото сучене стимулира млечната жлеза да отделя коластра. Ако това е невъзможно, опитайте да стимулирате гърдите с помощта на помпа за кърма.

Четири до шест дни след това започва да се секретира така нареченото преходно мляко, което, за разлика от коластрата, се характеризира с по-високо енергийно съдържание (на мазнини и въглехидрати) и по-ниско съдържание на протеини. От 11-ия ден се отделя зрялото мляко, което е с най-висока енергийна стойност – 70 kcal/100 ml (292 kJ).