Шаран

Химичният състав на рибата е съвкупността от протеини, мазнини, вода в състава на тялото й. Той се променя, в зависимост от вида и възрастта на животното. Влияние оказват и условията на отглеждане, качеството на храната.

Рибата - това е енергия. Биологично активните вещества са източник на изходни компоненти за обмяната на веществата. Съставът на рибата е подобен на състава на тъканите и течностите в човешкия организъм. Консумирайки я, ние подобряваме състава на течността в тялото, кръвта, лимфите и други.

Шаранът е полезен като хранителен продукт, действащ благоприятно на обмяната на веществата и допринасящ за отслабване. Рибната диета е с ниска калоричност и това дава възможност на този вид да бъде включен в нейното меню без притеснението, че ще се натрупат излишни килограми.

Месото на шарана е богато на витамини от група В, провитамин А, витамини Е, С и РР, много микро- и макроелементи (желязо, калций, калий, мед, никел, манган, йод, фосфор, магнезий и цинк), също и на антиоксиданти. Лекарите го препоръчват за консумация на хора, имащи проблеми с главния и гръбначния мозък. Доказано е благоприятното въздействие от редовната употреба на тази риба върху здравето на лигавиците и кожата. Също допринася за освобождаването на излишната захар в кръвта, влияе здравословно на нервната и храносмилателната системи. Не по–малко полезно е месото на шарана при заболявания на щитовидната жлеза.

В храната на рибите често щедро се добавят антибиотици, оцветители и подсилващи растежа средства. Ако редовно консумирате такава риба, вие рискувате да влошите здравето си.

Диетолозите препоръчват употребата на морски продукти, в частност на риба, не по–малко от 3 пъти седмично, но това се отнася за тлъстата морска риба, която съдържа Омега–3 мазнини, от които се нуждае човешкият организъм и често има недостиг от тях. Те имат изключително важна роля за здравето – отговорни са за нормалната работа на сърцето и ускоряват намаляването на теглото.

Изкуствено отглежданите риби, към които спада шаранът, съдържат мазнини Омега–6, които получаваме достатъчно.

Шаранът и каракудата се отнасят към рибите, за които е характерно храненето с дънни (бентосни) организми, а това означава, че в тях се натрупват вещества, които не са ни нужни.