Магданоз (листа)

Магданозът (майданоз, мерудия, петрожил) е малко зелено растение от семейство Сенникоцветни. Отглежда се в цяла Европа, както и в Южна Канада и северната част на САЩ, в Азия, Сибир и Далечния Изток.  Едно от най–разпространените билки е. Добавяме го в салати, използваме го като подправка, но едва ли се замисляме за полезните му качества. Това е един особено полезен продукт, употребява се широко в традиционната народна медицина за лечение на различни болести. Магданозът е истински източник на полезни вещества и минерали. Например, в него се съдържа значително повече витамин С, отколкото в много от плодовете и зеленчуците. Богат е на хранителни вещества: витамини А, С, Е, К и от група В, фолиева киселина, ниацин (витамин РР), магнезий, калий, калций, сяра, хлор, фосфор, натрий, желязо, йод, манган , мед, цинк, флуор.

Здравни ползи

В народната медицина, магданозът се използва при заболявания на пикочно-половата система, жлъчно–каменни болести, камъни в бъбреците, при понижаване на силите, при загуба на апетит, също за подобряване на зрението.

Чудесен помощник е при анорексия, депресия, язви и гастрит, както и при хроничен ревматизъм и храносмилателни разстройства. Той е незаменим за регулиране на дейността на черния дроб и бъбреците, стимулира секрецията на храносмилателни ензими, избелва зъбите, укрепва венците, подсилва чревната перисталтика и нормализира обмяната на веществата.

Използва се и за нормализиране на високото кръвно налягане, като отличен холеретик, диуретик и общоукрепващо средство. Използва се и за нормализиране на метаболизма и нивата на глюкозата, поради съдържанието на естествения полизахарид инулин в него Той също така повишава усвояемостта на мангана, възстановявайки костите. Може да се използва майданоз като естествен освежител на дъха.

За нормалното функциониране на надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, както и за укрепване на кръвоносните съдове се използва сок от магданоз. Използва се и при диабет, перде, конюнктивит, офталмия, катаракта, някои заболявания на пикочно-половата система, при воднянка и за подобряване дишането и работата на сърдечно-съдовата система. Този сок има много силно действие, затова не трябва да се приема в чист вид. По–добре е да се комбинира със сок от моркови, спанак или целина и тогава да се консумира.

Използване в кулинарията

Майданозът е една от най-често използваните подправки. На практика няма по-важна съставка в американската, европейската, африканската и източната кухня. Консумира се пресен, сушен и замразен. Има два вида магданоз - обикновен и къдрав. Полезни и широко използвани и при двата вида са корените, листата и семената. Листата на растението се добавят към сандвичи, салати, спагети, пици, пайове, месо, риба, ястия с гъби, супи; често се използва за декорация. Съчетава се добре в ястия с ориз, картофи, месо и домашни птици. В Южна Европа магданозът е част от традиционна смес от билки за приготвяне на супи или сосове.

Противопоказания

Магданозът, подобно на други видове билки, е противопоказан при определени хора и заболявания. На първо място, това се отнася за бременни жени, особено през първия триместър. Тъй като растението има изразен диуретичен ефект, употребата му в големи количества дори може да провокира спонтанен аборт. Стимулира гладките мускули на матката и може да предизвика преждевременно раждане. Ето защо, за да се избегнат подобни случаи, трябва да се изключи тази зеленина от диетата по време на бременността. Същото се отнася и за кърмещите майки.

Факт е, че в магданоза се съдържат етерични масла, които могат да въздействат на бебето чрез майчиното мляко. Могат да доведат до агресия и повишена възбудимост, което е напълно нежелателно за малки деца.

Противопоказанията за консумация на магданоз също включват наличието на заболявания като нефрит, подагра и остър цистит. Ако човек е предразположен към камъни в бъбреците, трябва да ограничи консумацията на този продукт, тъй като съдържащите се в него оксалати могат да повлияят неблагоприятно на състоянието на организма. Трябва да се избягва и от хора с повишена чувствителност на кожата, поради възможна поява на фотодерматит.