Елда (гречка)

Елдата започва да се култивира преди около 4 000 години в Индия и Непал. През 20 век получава определението "царицата на зърнените култури", заради рекордното си съдържание на витамини, микроелементи, пълноценни белтъчини, необходими за човешкото здраве. Разбира се, това се отнася за суровите зърна, които се шлифоват по специална технология. В резултат от такава обработка елдата не губи способността си да покълва.

Културата се среща в няколко варианта: цели зърна, натрошени зърна с нарушена структура, смлени зърна, брашно, медицински средства.

Състав на елдата

В състава на елдата влизат 18 незаменими аминокиселини, желязо, калций, калий, фосфор, мед, йод, цинк, бор, флуор, молибден, кобалт, витамини В1, В2, В9 (фолиева киселина), РР, Е.

Цъфтящата надземна част на културата съдържа рутин, фагопирин, също протокатехинова, галова, хлорогенна и кафеена киселини. В зърната има нишесте, протеин, захар, масло, органични киселини (малеинова, оксалова, ябълчена, лимонена), рибофлавин, тиамин, фосфор, желязо. По съдържание на лизин и метионин протеините в елдата превъзхождат всички зърнени култури. За него е характерно усвояване до 80%.

Елдата е ценен протеинов нисковъглехидратен и диетичен продукт. Голямото количество фолиева киселина в нея стимулира кръвообразуването, повишава издръжливостта и съпротивителните сили на организма към много заболявания. По наличие на мазнини елдата отстъпва само на овеса и просото сред зърнените култури, а по количество на белтък - превъзхожда всички.

Елда се препоръчва за консумация при атеросклероза, чернодробни болести, хипертония, отоци с различен произход. Лекарства, приготвени от цветовете и листата на растението, намаляват чупливостта и пропускливостта на кръвоносните съдове, ускоряват зарастването на рани, действат благоприятно при заболявания на горните дихателни пътища, скарлатина, морбили, лъчева болест.

Такова разнообразие на свойствата учените обясняват не само с богатия химичен състав, но и с високото съдържание на рутин в листата и цветовете на растението.

Елдата е екологично чисто растение, непретенциозно към почвата, отглежда се без химически торове. Те се бои от плевели, самостоятелно се бори с тях, затова няма нужда от използване на пестициди.

За разлика от други варива, елдата може и се препоръчва да се консумира сурова, защото при термична обработка се унищожават намиращите се в зелените зърна витамини, минерали и полезни вещества.

Полезни свойства на елдата

Прясната елда е изключително полезна при различни съдови и ревматични заболявания, артрити. Тя подобрява кръвообращението, укрепва имунната система. Употребата на зелена елда допринася за извеждането на излишния холестерол от организма, също на шлаки и йони на тежките метали.

Лимонената и ябълчената киселини, на които е богата културата, са катализатори за усвояване на храната. Органичните киселини в състава на зърната съдействат на храносмилането.

При продължително съхранение елдата не започва да горчи, не плесенясва при повишена влажност.

Елдата е кръвообразуващо средство, използва се при анемия, левкемия, препоръчва се при атеросклероза, исхемична болест на сърцето и хипертония. Тя увеличава мускулната сила и издръжливостта. Препоръчва се при заболявания на задстомашната жлеза и стомашно-чревния тракт. Тя е добро средство при стомашни киселини, за регулиране обмяната на веществата, при затлъстяване и захарен диабет.

При редовна употреба елдата намалява нивото на "лошия" холестерол в кръвта. Тъй като извежда течността от организма, се препоръчва при лечение на белодробни проблеми - премахва гъстите храчки от бронхите, облекчава сухата кашлица (за целта се приготвя чай от 40 грама запарени цветове елда на литър вода).

Вреда и противопоказания

Прекомерната употреба на елда е противопоказна при заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрити, язви), по време на бременност и кърмене (поради риска от развитие на алергия при бебето), както и при индивидуална непоносимост.

Редактор: Радостина Райчева
Източник и снимки: edaplus.info