Защо се възвръщат изгубените килограми

Много от нас неведнъж са се опитвали от отслабнат. Обещаваме си, че ще ядем по-малко, правим го и някак се получава - просто отслабваме. Но не след дълго отново възвръщаме изгубените килограми. Това се случва много често и вероятно трябва да търсим някаква скрита закономерност. Причината за този факт е законът за хомеостазата.

Хомеостазата е относително постоянство на химичния състав и функции на организма. Температурата на тялото е най-видимият пример на този закон. При всякаква температура на околната среда, използвайки свободната си енергия, човешкият организъм се стреми да поддържа около 37 градуса по Целзий. Така и състава на тялото, заедно с количеството мазнини в него, са относително постоянни.

Как организмът задържа това постоянство? Влиянието на околната среда върху тялото е многостранно. Съществуването му е възможно само при своевременна и подходяща реакция в отговор на околната среда. Казвайки си "Вече ще ям по-малко", ние променяме в съзнанието си  средата на обилно хранене с тази на ограниченото количество храна и заблуждаваме организма си, че са се изменили външните фактори. След смяна на средата, в мозъка своевременно постъпва сигнал и ние започваме да изпитваме чувство на глад. Ако сме намалили консумацията на храна, то промените на функциите на организма надхвърлят границите на физиологичните колебания и тогава гладът става нетърпим. От този момент ние започваме да мислим по друг начин, а именно: "Ще хапна едно малко парченце. Защо да се лишавам от сладкото, след като лекарите казват, че е полезно за мозъка. Това ще ми е за последно и от утре съм на диета." и т. н. И когато се осъзнаем, виждаме, че килограмите ни са си същите, а понякога дори и повече, отколкото са били.

И така, има ли начин да отслабнем? Да, има и той се основава на откритията на физиолози относно закономерностите на жизнените процеси.

Законът за хомеостазата. За запазване на хомеостазата (баланса) всеки организъм избира различни начини, за да се адаптира. Първият начин е активният. Тялото се премества в различна среда, богата на храна, например в ресторант или по-близо до хладилника. Вторият начин на приспособяване е пасивен. При него организмът се избавя от излишните мастни тъкани, изискващи храна и оставайки в условия на по-малко ядене, променя нивото на хомеостазата, на което съответства по-ниско телесно тегло. Ако това се случи, за да започнем да напълняваме, ще трябва да положим усилия - да ядем повече и да трупаме килограми. Но втория начин организмът избира само при спазване на условията на други закономерности на жизнените процеси.

Закон за силата на раздразнение. Цената, която трябва да платим, намалявайки количеството приемана храна, е необходимо да бъде ясно определена. Ако е прекалено висока, организмът ще предпочете първия начин на приспособяване (посочен е по-горе), т. е търсенето на храна. Ако ограничаването не е значително, то тялото няма да реагира и няма да започне да се избавя от мастни тъкани.

Закон за продължителността на раздразнение. Когато намалим количеството храна, чувството на глад е неизбежно. За да отшуми, на организма му е необходимо време да се адаптира, затова хранителният режим не бива да се променя преди срока, указан за това. Продължителността на диетата също трябва да бъде точно определен и само след изтичането на този период може да се промени храненето.

Основното: В момента, в който започнем диета, се оказваме на границата между средата с обилно ядене и измамния свят с ограничено количество храна. Трудно е сами да запазим баланса между тези две крайности, защото едната е реална, а другата въображаема. Необходимо е да опитаме да намерим опора и помощник, който да ни подкрепя, когато "светът на храната" ни тегли към себе си. Този приятел ни е нужен, за да ни подаде ръка, да ни окуражи, казвайки ни, че остава още малко, защото в противен случай никога няма да излезем от хомеостазата на излишните килограми.

Да отслабнем, съобразявайки се с хомеостазата. Не бива да ядем по-малко, отколкото ни е необходимо и да бързаме. И нека си помагаме!