Хранене при затлъстяване

Днес, един от основните социални проблеми на развитите страни е борбата със затлъстяването. Според статистиката, средно около половината от възрастните в икономически развитите държави имат наднормено тегло, а мащабите на проблема стават все по-големи. Главната причина за това е заседналия начин на живот на хората, нарастването на нервно-психичното напрежение и стрес, невъздържаност при консумацията на храна (особено на рафинирани хранителни продукти, богати на лесноусвоими въглехидрати и мазнини). Основният фактор, който води до прекалена пълнота (в 80-90% от случаите), си остава неправилното хранене, т.е. преяждането на фона на намалената двигателна активност. Така се влошава състоянието на различни органи и системи, развива се атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болести. Нарушената обмяна на мазнини е предпоставка за развитието на гастрити, подагра, ендокринни разтройства, простудни заболявания, води до преждевременно стареене. Затлъстяването може да помогне за появата на наследствено конституционални особености.

За наднормено тегло се говори, когато килограмите са 5-14% над нормата. Ако нормалните стойности са завишени с над 15%, тогава вече на затлъстяването се гледа като на здравословен проблем. За пълноценни жизнени функции на организма е необходимо строго количествено съотношение между постъпващата и изразходваната енергия. Недостатъчната мускулна дейност трябва да се компенсира с активни други занимания или с регулиране на менюто. Необходимо е да се отбележи, че храната, приемана от съвременния човек се характеризира не само с повишена енергийна стойност, но и с промени в качеството. Нараства потреблението на тлъсти меса, пречистени висококалорични продукти (рафинирани мазнини и захар, пшеничен хляб, тестени, макаронени и сладкарски изделия). Всички тези храни се усвояват добре от организма, помагат за натрупването на мазнини, дават повече енергия. До затлъстяване водят редките и обилни хранения, злоупотребата с подправки, повишаващи апетита, също употребата на алкохолни напитки, които намаляват самоконтрола при храненето и самите те са източник на енергия.

Хората, склонни към затлъстяване или тези, които вече имат този проблем, трябва се подложат на диетотерапия (лечебна диета №8), чийто най-важен принцип е намаляването на енергията, приемана с храната с 20-50% (чрез намаляването на въглехидратите и от части на мазнините).

Диетата трябва да съдържа достатъчно количество протеини (не по-малко от 90 грама на ден), това е необходимо, за да се предотврати загубата на тъканен белтък; да се увеличи изразходването на енергия чрез усвояването на протеинова храна; да се създаде чувство на ситост.

Дневното меню трябва да включва 400-500 грама протеинови храни като: месо, риба, извара, нерибни морски продукти, яйчен белтък. Месото, което се консумира не трябва да бъде тлъсто, рибата - варена.

Количеството въглехидрати следва да се ограничи като се намали потреблението на захар, сладкарски изделия, сладки напитки (до 100-200 грама дневно). Предпочита се хлябът да бъде ръжен или пълнозърнест. Препоръчват се суровите зеленчуци, защото съдържат тартронова киселина, която предотвратява превръщането на въглехидрати в мазнини.

Количеството мазнини се намалява до 80 грама. Те се задържат по-дълго време в стомаха, засилват ефективността на ензимите, стимулиращи енергийното оползотворяване на мазнините в организма. Увеличава се процентът на растителните (40-50%), използвани за приготвяне на храната (включително за овкусяване на салати). Тези мазнини (слънчогледово, царевично, памучно масла и зехтин) съдържат полиненаситени мастни киселини и други вещества, които нормализират обмяната на мазнините; предотвратяват мастна инфилтрация на черния дроб (стеатоза); нормализират дейността на кръвоносните съдове, повишават еластичността и намаляват пропускливостта им. Течностите се ограничават до 1-1,2 литра дневно, алкохолът се забранява, а готварската сол да не надхвърля 5-8 грама на ден.

Подправките, силните бульони и сосове от месо, риба, гъби не са позволени, също пушените и солени храни. За да се изпита чувство на ситост се препоръчват нискокалорични, но за сметка на това в по-големи количества ястия, сурови плодове и зеленчуци.

Храненето трябва да бъде 5-6 пъти дневно като порциите са съобразени с рационалното разпределение на дневното количество продукти. Закуската и обядът да са по-стабилни, в сравнение с останалите леки хранения (киселомлечни продукти, зеленчукови салати, плодове). Да се вечеря 2-3 часа преди сън.

Строгият контрол върху консумираните храни да бъде съпроводен със системно следене на килограмите, чиято нормална стойност е една от най-важните предпоставки за добро здраве.