Плодове с екзотични външност и вкус

Заобикалящият ни свят ежедневно ни предлага нещо необичайно и интересно. Гледаш и не вярваш на очите си. Учудването е още по-голямо, когато се окаже, че въпросното необикновено "чудо" е и доста вкусно. Нека видим, кои са тези плодове, които трудно можете да намерите на пазара или в супермаркета, и които ще променят представата ви за това как трябва изглежда храната. Само да споменем, че освен вкусни, те са още и много полезни. Затова, попадайки в екзотична страна между масите на местния пазар или в някой супермаркет и виждайки разни странни растения, не си блъскайте главата да познаете какво е това и как се яде, а смело пристъпете към дегустация.

В Индия, Шри Ланка, Филипините и някои други страни, разположени с Югоизточна Азия, расте плодът, наричан карамбола или карамбол. Това име той получава заради своята оригинална форма на звезден плод (starfruit). На звезди прилича само, когато се разреже надлъжно и обикновено се използва за украса на различни десерти и коктейли. Узрелият карамбол може да има от кисело-сладък до сладък вкус, в зависимост до каква степен е узрял. Той се сравнява с вкуса на нещо средно между ябълка, круша и цитруси. Месестата част се намира под восъчна коричка, а структурата е подобна на сливовата - също така сочна и малко хрупкава.

Звездният плод е отличен източник на витамин С и антиоксиданти. Както в грейпфрута, така и в карамбола, има голямо количество оксалова киселина, затова хората, които имат бъбречни проблеми, не бива да злоупотребяват с консумацията на тази екзотика.

Питая, питахая или драконов плод - расте по извиващи се, подобни на лиани, кактуси, разпространени в Мексико и Южна Америка. Плодът се отглежда също в Австралия и страните от Югоизточна Азия. Цветът на обвивката може да варира от червено-розов до жълт, а този на месестата част - от бял до червен. Теглото е в границите 150 грама - 1 килограм. Заради ниската си калоричност и поради високото съдържание на витамин С, фосфор и калий, питахаята е полезна за хората, които водят активен начин на живот. Трябва да знаете, че няма повод за притеснение, ако урината ви придобие червен цвят, след като сте хапнали червен драконов плод. Това явление се нарича псевдохематурия, преминава бързо и е напълно безопасно.

Сферичният плод с бодлички, който виждате по-долу, чийто диаметър може да достигне 30 см, а теглото му да надвиши 5 кг, се нарича дуриан. В страните от Югоизточна Азия могат да се срещнат над 30 негови разновидности, но само 9 от тях са ядливи. Ароматът не е типичен за нещо, което може да се консумира. Той наподобява смес от терпентин и развален лук със сирене. В някои страни е забранено хората да се появяват на обществени места с плода, поради неприятния мирис. Въпреки това, вкусът е много приятен и се оприличава на смес от слива, банан и яйчен жълтък. Дурианът съдържа голямо количество витамини и микроелементи, афродизиак е, но е противопоказен за хипертоници, защото повишава кръвното налягане.

Родината на китайската ягода (или планинска праскова) е Източна Азия. В Китай се отглежда вече повече от 2000 години. Размерите й не са големи - едва 1,5 - 2,5 см в диаметър, цветът най-често е тъмночервен или кафявочервен. Вкусът на плода е доста специфичен - сладък и лют едновременно. Планинската праскова е отличен антиоксидант. Дърветата, по които расте, често са декор на различни градини и паркове.

Плодовете нони малко приличат на плодове всъщност, по-скоро наподобяват картофи. Тяхната родина е Южна Азия. Узрелите имат бял или светложълт цвят и достигат дължина до 7 см. Мирисът напомня плесенясало сирене и очевидно затова понякога ги наричат сиренови плодове. Въпреки горчивия вкус и неприятната миризма, нони са много популярни в Азия. Това по-скоро се дължи на факта, че са богати на витамини и микроелементи. В традиционната медицина плодът се използва за лечение на червата, при гърчове и инфекции на пикочните пътища.

Рамбутанът е "родом" от Малайският архипелаг. Външният вид на този червен плод с множество "косъмчета" обяснява и наименованието му (rambut в превод от индонезийски - "коса"). Размерът не е голям (около 3 см в диаметър), расте на гроздове. Месестата част е подобна на желирана маса с жълто-бял цвят, вкусът е сладък. Рамбутанът е богат на витамин С, калций, фосфор и желязо.

Индийското хлебно дърво е първенец сред плодовете, растящи по дървета, по отношение на размера. Узрелият джекфрут (както още се нарича) е с жълто-зелен цвят, големината му достига до 90 см в диаметър, а теглото - до 35 кг. Месестата му част е много хранителна, вкусът и наподобява плодова дъвка, което не е учудващо, тъй като в нея се съдържа бяло лепкаво вещество. Хлебното дърво е най-широко разпространено в Южна Индия.

Драконово око (личи) е един от най-популярните плодове в Югоизточна Азия. Под твърдата му червена или розова кора се крие бяла месеста част, чиято текстура е подобна на грозде, също тъмна широка костилка, приличаща на животинска зеница. Личи има сладък леко кисел вкус. Богат е на витамин С, афродизиак е.

Мангостинът/мангостанът (както и повечето екзотични плодове) расте предимно в Югоизточна Азия. Под пурпурната кора ще откриете бяла вътрешност, която има маслен сладък и леко трапчив вкус. Плодът е богат на витамини В и С, също на фосфор и калций. Ефективен антиоксидант е.

Следващите малки златисти широки портокалчета, родом от Китай, се наричат кумкуати. Те могат да се ядат направо с кората, а вкусът им наподобява този на кисела мандарина. Плодът може да се отглежда и като стайно растение. Богат е на витамини С, Р и от група В. Употребата му помага в борбата с депресията, стреса, признаци на простуда и махмурлук.

И да завършим с рогатия пъпеш или т. нар. кивано. (среща се още и като бодлива краставица). Родината му е Африка и затова понякога го наричат и африканска краставица. Узрелият плод е с жълт или оранжево-червен цвят и дължината му достига до 15 см. Вътрешната част е зелена, приличаща на желе, а вкусът е подобен на смес от банан и краставица. Киваното се характеризира с високо съдържание на витамин С, в състава му има калий и желязо. Плодът е нискокалоричен, повишава имунитета и укрепва стените на кръвоносните съдове.

Със сигурност съществуват още много плодове, непознати и нетипични за нашите ширини. Засега се спираме на тези до следващия път, когато любопитството ще ни отведе до други екзотики.