История на дюнера – от бърза храна за работници до любимо ястие на милиони

Думата „дюнер кебап“ произлиза от турската donmek (въртя се) и kebap (печено месо). Това толкова обичано от милиони хора по света ястие всъщност е измислено преди няколко века.

Създаването на вертикалната скара за дюнери

Смята се, че главен принос за появата на дюнера има Такюдин Ефенди (1521-1585), един от най-известните инженери в Османската империя и създател на обсерваторията в Истанбул. Той изобретява въртящото се вертикално устройство, задвижвано с пара, на което се изпича месото. Негов модел е изложен в Музея на ислямската наука и технологии.

Има и друга теория за появата на въртящата се скара. През 17-и век жителите на Османската империя са приготвяли овкусено и нарязано на тънки парчета месо, като са го изпичали на хоризонтална скара. Някъде около средата на 19-и век един прозорлив готвач обаче забелязва, че по този начин мазнината от месото се стича надолу към огъня и го възпламенява още повече. Той решава да го изпече на вертикална скара, за да може мазнината да попива в месото, с което постига двоен ефект – то става още по-вкусно и ароматно, без да разгаря огъня и да застрашава хората, които го приготвят.

Най-ранната снимка на подобно вертикално изобретение за печене на месо е направена през 1855 г. от британския фотограф Джеймс Робъртсън. Един век по-късно въртящата се вертикална скара достига до Истанбул, където добива огромна популярност благодарение на Бейти Гюлер. През 1945 г. ресторантът му започва да предлага дюнер и други ястия с кебап на високопоставени личности и политици. По онова време оригиналният дюнер кебап най-често се сервира в чиния с гарнитура от ориз и зеленчуци.

Как дюнерът се превръща от обикновен сандвич в основно ястие

Първият дюнер кебап под формата на сандвич е приготвен в Истанбул в средата на 60-те години на миналия век, но, такъв, какъвто го знаем днес, се появява за първи път в Германия десетина години по-късно.

Както повечето велики открития, и той се оказва случайно попадение. След Втората световна война германската икономика започва да се възстановява и изпитва остра нужда от работна ръка. Десетки хиляди турци са поканени да работят там като така наречените гости работници (гастарбайтери). През 70-те години обаче, когато страната е обхваната от икономическа криза, голяма част от имигрантите остават без работа и търсят начини да се препитават. Много от тях намират спасение в заведенията за приготвяне на кебап. Според някои източници турските жители на берлинския квартал Кройцберг решават да опростят приготвянето на ястието като махнат ориза и чинията, в която досега се е сервирало. Вместо това те предлагат не по-малко вкусна храна, която може да се яде с ръце от уморените и вечно бързащи работници. И така се ражда дюнерът.

Кой измисля дюнер кебапа

Разбира се, никой не може да каже със сигурност кой е измислил дюнер кебапа, но най-често спрягани са имената Мехмет Айгюн и Кадир Нурман, които, съответно през 1971 г и 1972 г., започват да продават дюнери, приготвени от самите тях.

Друга теория гласи, че първият магазин за дюнер кебап отваря врати в Лондон през 1966 г.

За да бъде мистерията още по-голяма, се появява още едно име – на турчина Невзат Салим, който също твърди, че е продал първия дюнер, но в Баден-Вюртемберг, Германия, през 1969 г.

Популярността на дюнера

Сочен, солен, овкусен и приятно хрупкав, сандвичът кебап бързо се превръща в хит сред работници, студенти и имигранти, които искат да хапнат нещо едновременно непретенциозно и вкусно. До края на 70-те години заведения за дюнер кебап се появяват в различни краища на света. Останалото е история. Днес дори в малките градове има поне едно място за приготвяне на ароматни, топли дюнери.

През 80-те веригата за дюнери Bereket Doner, създадена от Хайретин Ташкиран, запознава клиентите с вкуса на традиционния турски дюнер. Освен в Турция, Ташкиран отваря заведения и в други страни по света, допринасяйки за популяризирането на ястието. Днес ресторантите Bereket Doner са в списъка на туристите, които искат да се насладят на вкусна и висококачествена храна, приготвена при спазване на строги правила за хигиена.

Дюнерът – не просто сандвич, а доказателство за топлите отношения между Германия и Турция

Да, дюнерът не е просто сандвич. Той често е посочван като символ на добрите отношения между Германия и Турция, в резултат на които двете страни обменят не само културни ценности, но и кулинарен опит и традиции.