Паста Мисо

Паста Мисо води началото си от Древен Китай през седми век и до днес е считана за луксозна храна с лечебни свойства. С времето се превръща в неделима част от националната кухня на страната, а по-късно набира популярност и по света. Процесът за приготвяне на пастата е цяло изкуство и отнема седмици, може би и години. Прави се от смлени и ферментирали соя, ечемик или ориз, съчетани с вид плесенна гъба, наречена "кохи".

Мисото е изцяло растително, използвано в макробиотичната кухня поради лечебните си свойства, а в Япония е познато като "храната на Боговете". Местните вярват, че консумацията му предотвратява заболявания и укрепва здравето. Сместа е богата на протеини, магнезий цинк, витамин K, B12, манган, мед, фибри, аминокиселини.

Стимулира секрецията на храносмилателни течности, подобрява чревната микрофлора, освен това намалява риска от появата на канцерогенни клетки, алкализира тялото, предотвратява горещи и студени вълни по време на менопауза. Препоръчва се при остеопороза и подпомага нервната система. Поради антиоксидантното си действие укрепва имунната система и понижава нивата на лошия холестерол в кръвта.

Видовете мисо са няколко: соево, ечемично, оризово, бяло, червено, черно, джинджифилово. Разнообразието се дължи на различните продукти, с които е съчетана соята и намира широко приложение в кулинарията за приготвянето на супи, ястия, салати и други. За да се усвоят максимално макронутриенти, консумацията е ограничена до една чаена лъжичка дневно.

Референтната стойност не бива да се надвишава, поради съдържанието на натрий. В големи количества той влияе неблагоприятно върху здравето. Мисо и различните видове може да откриете в био магазините или да се опитате да приготвите сами в домашни условия.

Важно условие е пастата да се съхранява на хладно, по възможност в херметически съд, за да се запазят ценните свойства и вещества. 

Източник: www.vidanaturalia.com