Белтъчини (протеини) - част 2

Хранителна стойност на протеините

Качеството на протеините зависи от нивото на осигуряваните аминокиселини, необходими за растежа и цялостното развитие на тялото. Животинските протеини като месо, риба, яйца и мляко се считат за висококачествени или пълни протеини, тъй като осигуряват достатъчно количество есенциални аминокиселини. Растителните източници, като жито, царевица, ядки, плодове и зеленчуци са нискокачествени, или непълни, понеже повечето растения не съдържат една или повече от есенциалните аминокиселини, или липсва добър баланс между тях. Непълните протеини могат да се комбинират помежду си, за да осигурят цялостен набор от полезните аминокиселини, но за да има ефект, трябва да се консумират едновременно или през кратък промеждутък от време.

Обработване на протеините: храносмилане, абсорбация и метаболизъм

Усвояването на протеините започва, когато храната достигне до стомаха и стимулира отделянето на солна киселина (HCl) от париеталните клетки, намиращи се в стомашната лигавица на стомашно-чревния тракт. Солната киселина осигурява много кисела среда, която подпомага процеса на храносмилане по два начина: 1) чрез киселинно-катализирана хидролизна реакция на "скъсване" на пептидните връзки; и 2) чрез превръщане на стомашния ензим пепсиноген (неактивен прекурсор) в пепсин (активна форма). Пепсиногенът се съхранява и секретира от "главните клетки", които са по стените на стомаха. Веднъж преобразуван в активна форма, той атакува пептидните връзки, които свързват аминокиселините, разкъсвайки дългата полипептидна верига на по-къси сегменти от аминокиселини, известни като дипептиди и трипептиди. Тези протеинови фрагменти след това се разграждат в дуоденума на тънкото черво. Ензимите в тънкото черво хидролизират белтъчните фрагменти в аминокиселини.

Клетките в тънките черва абсорбират аминокиселините чрез процес, който изисква енергия. Аминокиселините преминават през порталната вена на черния дроб, където хранителните вещества се преработват в глюкоза или мазнини (или се освобождават в кръвния поток). В по-голямата си част, тялото не съхранява протеин, тъй като метаболизмът на аминокиселините настъпва в рамките на няколко часа.
Аминокиселините се метаболизират в черния дроб, превръщайки се в полезни форми, които се използват като градивни елементи на протеина в тъканите.

Функция на протеините

Протеините са жизненоважни за основни клетъчни и телесни функции, включително клетъчната регенерация и възстановяване, стимулират производството на хормони и ензими, осигуряват енергия.

Предоставена енергия

Когато се приемат достатъчно мазнини и въглехидрати, протеините не са основен източник на енергия. Ако се консумира незначително количество от тях, то протеините се използват като основен източник на енергия. Ако се приемат в излишък, протеините могат да се превърнат в мазнини.

Протеинови изисквания за хранене

Препоръчителният прием за възрастен човек обикновено е 0.8 грама на килограм телесно тегло. Препоръчителните дневни дози не трябва да се увеличават, дори и ако сте по-натоварени физически. Въпреки това има моменти, в които се излиза от тези стойности - по време на бременност и по време на растежа на децата.

Източници на протеини

Добри източници на висококачествени протеини са червеното месо, птици, риба, мляко, яйца, сирене, а за нискокачествени протеини - бобови растения: боб, нахут, соя, грах.

Липса на протеини

Тялото е в протеинов баланс тогава, когато приема толкова протеини, колкото изразходва. Тялото има положителен белтъчен баланс, когато получава повече протеини, отколкото изразходва - в този случай то може да изгради нови клетки. Но трябва да се има предвид, че тялото не съхранява протеини, така че прекалената консумация може да образува натрупване на мазнини.

Тялото има отрицателен протеинов баланс, когато приема по-малко протеини, отколкото изразходва. В този случай то не може да изгражда нови тъкани.

Протеиновият дефицит може да доведе до сериозни последици, при които цялостното здраве е в риск. Имунната система отслабва, количеството на кръвната плазма намалява, което води до анемия, тялото става уязвимо на инфекциозни заболявания.

Към първа част <<<