Изолевцин

Изолевцинът е алфа-аминокиселина, която е част от всички естествени протеини. Тя е една от незаменимите аминокиселини, тъй като не може да се синтезира в човешкото тяло. Приема се само с храната. Растенията и микроорганизмите я произвеждат от пирувинова киселина.

Обща характеристика

Изолевцинът принадлежи към групата на протеиногенните аминокиселини, тоест на тези, които изграждат белтъците във всички живи организми. Участва в синтеза на тъканите. Тази аминокиселина е източник на енергия при осъществяване на регулаторната дейност на централната нервна система.

Храни, богати на изолевцин:

• кашу;
• бадеми;
• пиле;
• кокоши и пъдпъдъчи яйца;
• леща;
• черен дроб;
• свинско месо;
• говеждо месо;
• морска риба;
• соя;
• мляко;
• твърдо сирене;
• елда.

Дневна необходимост от изолевцин

Дневната необходимост на човек от изолевцин е 3-4 грама.

Изчислено е, че за осигуряване на нужната дневна доза изолевцин, човек трябва да изяжда около 300-400 грама говеждо или птиче месо, боб или орехи или 800 грама елда. Тези количества са непосилна задача, затова най-доброто решение е да разнообразяваме менюто си, като включваме ежедневно продукти, които съдържат аминокиселината.

Потребността от изолевцин нараства при:

• увреждане на мускулите и тъканите на вътрешните органи;
• нервност и разстройства на нервната система;
• тремор (треперене) на мускулите;
• симптоматична хипогликемия;
• хронична липса на апетит (анорексия).

Потребността от изолевцин намалява при:

• нарушения на стомашно-чревния тракт;
• повишен прием на протеини;
• алергични реакции към изолевцин;
• заболявания на черния дроб и бъбреците.

Усвояване

Тъй като изолевцинът е незаменима аминокиселина, употребата му е необходима, за да се гарантира здравето на организма. Усвояемостта на изолевцина обаче зависи преди всичко от това дали човек има увреждане на черния дроб и бъбреците. Също така абсорбцията зависи от съпътстващите aминокиселини като валин и левцин. Само при наличието на тези две аминокиселини, изолевцинът има всички шансове да се абсорбира в организма.

Полезни свойства на изолевцина и въздействието му върху човешкия организъм

• регулира кръвната захар;
• стабилизира процесите на доставка на енергия;
• осъществява синтез на хемоглобин;
• помага за възстановяване на мускулната тъкан;
• повишава издръжливостта на тялото;
• допринася за по-бързото заздравяване на тъканите;
• регулира холестерола в кръвта.

Взаимодействие с други елементи

Изолевцинът принадлежи към групата на хидрофобните аминокиселини. Следователно, той не се смесва добре с вода. В същото време той взаимодейства добре с растителни и животински протеини, които изпълняват активна роля в поддържането на живота на целия организъм. Освен това изолевцинът може да се комбинира с ненаситени мастни киселини, присъстващи в слънчогледови и памучни семена, бадемови ядки, фъстъци и маслини.

Признаци на излишък на изолевцин в организма

• кръвосъсирване;
• повишена концентрация на амоняк и свободни радикали в организма;
• апатия;
• алергични реакции.

Хората, страдащи от бъбречни и чернодробни заболявания, не трябва да приемат хранителни добавки, съдържащи тази аминокиселина.

Признаци на недостиг на изолевцин в организма

• силно главоболие и виене на свят;
• раздразнителност и умора;
• отслабен имунитет;
• депресивно състояние;
• мускулна дистрофия;
• хипогликемия.

Изолевцин за красота и здраве

Изолевцинът активно участва в осъществяването на висшата нервна дейност на нашето тяло. Освен това, той не само регулира енергийния потенциал на човека, но също така осигурява на тялото ни способността да се регенерира. Именно това състояние позволява на изолевцина да се отнесе към аминокиселините, отговорни за поддържането на здравето и красотата на целия организъм. Все пак еластичната кожа, здравите нерви и сияйният вид са основните признаци за това, че сме здрави.