Непоносимост към месо – възможно ли е тялото да „забрави“ как да го усвоява

Акценти

Част от хората, които са спрели да консумират месо, споделят, че са изпитвали неприятни странични ефекти, когато отново са го включили в менюто си. Възможно ли е човешкият организъм да забрави как да усвоява месо? Все още няма достатъчно изследвания по темата, но „липсата на научни доказателства не означава, че такива няма“, смята професорът по хранене Сандер Кирстен от университета Cornell.

Алфа-гал синдром

Възможно човек да е алергичен към месо, макар това да е рядко срещано явление. Алфа-гал синдромът, при който имунната система разпознава животинските протеини като “нашественици“, увеличава риска от анафилаксия и смърт. Алергията може да се отключи и при хора, които до този момент са консумирали месо с удоволствие, и няма връзка с преминаването към хранителен режим с по-малко месо. Има случаи, когато алфа-гал синдромът се развива след ухапване от кърлеж например.

Хората, които избягват месото и поради някаква причина се окаже, че са яли, без да разберат, изпитват емоционална болка, сякаш са извършили предателство спрямо себе си. „Не зная дали в такива случаи човек проявява физически симптоми на дискомфорт, но със сигурност изпитва тъга, а понякога и силен гняв“, допълва Кирстен.

Месото се усвоява по-лесно от фибрите в плодовете и зеленчуците

Базирайки се на фактите за биологията на храносмилането, учените смятат, че е невъзможно човешкият организъм да отвикне да храносмила месото след дълъг период на избягване. Те подчертават, че то обикновено е лесносмилаемо, за разлика от фибрите в плодовете, зеленчуците и бобовите растения.

Ензимите разграждат по идентичен начин растителните и животинските протеини

Храносмилането е невъможно без микробиома. Той е изграден от микроби, които притежават специфичните за разграждането на различните видове храни ензими.

Освен това ензимите, които улесняват усвояването на растителните протеини, са същите, които са ни необходими за усвояване и на животинските. Те разпознават и разрушават определени химични връзки в протеините. Без значение дали се произвеждат от растения или животни, протеините са изградени от аминокиселини, които ензимите разграждат по един и същи начин.

Непоносимост към лактоза

Процесът се различава от този при усвояването на лактозата от животинското мляко обаче. Човешкият организъм не може да разгради лактозата, ако не произвежда достатъчно от ензима лактаза. Хората, които страдат от дефицит на лактаза, съответно имат непоносимост към лактозата и страдат от стомашни неразположения, когато консумират животински млечни продукти.

Ензимите, неохбодими за разграждането на животинските протеини, са винаги налице. Те разграждат всеки протеин, който попадне в тялото – било то от месото в хамбургера, от граха, соята или нещо друго. Затова няма основание да се твърди, че човек отвиква да храносмила месото, ако известно време то не е било част от менюто му.

Човешкият микробиом се адаптира спрямо вида храна, която консумираме

Човешкият микробиом се променя в зависимост от храната, която консумираме и трябва да храносмелим. В някои случаи се сменя видът бактерия, в други микробите просто започват да произвеждат различни ензими. Въпреки че има някои разлики между микробиома на всеядните и растителноядните организми, те все пак не са толкова големи. Поради тази причина всеядните могат да се хранят и с растения.

Адаптацията на храносмилателната система отнема само един ден

Микробиомът може да се адаптира много бързо към настъпилите промени в начина на хранене. Проучване сочи, че микробиомът на участниците, които преминават на хранене с изцяло животински продукти, се променя в един ден. След края на хранителния режим също толкова бързо се връща към предишното си състояние. Нито един от тях не споделя, че е изпитал дискомфорт или друг неприятен страничен ефект.

Според учените не месото, а голямото количество фибри след дълъг период на избягване може да доведе до храносмилателни проблеми. Затова те препоръчват да се въздържаме от подобна рязка промяна в хранителните навици. „Някои фибри могат да предизвикат много неприятни странични реакции“, категоричен е Кирстен.

В заключение специалистите уверяват, че вероятността човешкият организъм да „забрави“ как трябва да храносмели животинските протеини от месото след продължителен прием основно на растителни продукти клони към нула. Ако обаче сте от хората, които страдат от стомашни болки, когато хапват месо, след като известно време не са, едва ли причината е в загубата на специфични ензими.

„Човешкото тяло е адаптивно и може да се справи с много повече предизвикателства, отколкото смятаме“, завършва Кирстен.