Хранене при бронхиална астма

Бронхиалната астма е хронично рецидивиращо (протичащо с обостряния) заболяване, което поразява предимно бронхите. Изразява се в повишена реактивност с пристъпи на кашлица и синдром (комплекс от синдроми) на задушаване вследствие на спазъм на бронхиалната гладка мускулатура, засилена секреция и оток на лигавицата на дихателните пътища.

Бронхиалната астма се причислява към най-широко разпространените заболявания на дихателната система. По отношение на храненето (при наличие на този здравословен проблем) съществуват противоречиви мнения. По информация на алерголози от САЩ само при 1% от възрастните с такава астма се свързва с хранителна алергия. Според други специалисти в областта процентите достигат 5 - 6. При "хранителна" астма пристъпите могат да се проявят като резултат от консумацията на растителни продукти, които се характеризират с общи антигенни свойства с цветния прашец.

Основата на съвременното лечение на бронхиалната астма е противовъзпалителната терапия, която се съчетава със симптоматично лечение с медикаменти, чиято цел е да се справят с конкретните прояви (симптоми) на заболяването, особено при неговото обостряне.

Съществена роля играе и храненето, което значително се различава при отделните видове астма, както и при различните начини, с които се подхожда към нея.

По принцип, дори при липсата на потвърдени данни за непоносимост към едни или други продукти, на страдащите от болестта, се препоръчва придържане към хипоалергенна диета, която изключва приема на много храни. На първо място това са тези, които теоретично най-често водят до появата на алергии: яйца, риба, мляко, ядки, фъстъци, раци, цитруси, шоколад, мед и други. Във втората група влизат продукти, които се характеризират с т. нар. "неспецифични дразнители": остри и солени изделия; месни, рибени и гъбени бульони и сосове; алкохолни напитки, кафе, пушени храни, подправки и т. н.

Ограничава се приемът на въглехидрати (особено на захар и храни, в които се съдържа такава), сол. Свободните течности да бъдат до 0,8 - 1,0 литър за денонощие, което е 1,5 - 2 пъти по-малко от физиологичните норми.

Даденото ограничение по отношение на храните е най-общо и дори в много случаи то е излишно. От съвременна гледна точка даже при изявени алергични състояния не са необходими толкова всеобхватни забрани (разбира се, има и изключения).

Болшинството от специалисти в областта са на мнение, че само при бронхиална астма с проявата на алергични реакции към конкретни храни (и това е потвърдено чрез медицински изследвания) е необходима диета, която да ограничава тези продукти.

Когато се взема решение по отношение на храненето при бронхиална астма, следва да се обърне внимание на:

• вида на астмата, причините за и механизмите на появата й, характера на протичане на заболяването (леко, средно тежко или тежко);
• вида на медикаментозното лечение;
• съпътстващите здравословни проблеми. Бронхиалната астма може да бъде съпроводена от редица други болести, които не са свързани с алергии, и за които се изисква промяна на хранителния режим и прием на допълнителни лекарства. Днес особено внимание се обръща на затлъстяването, езофагеалната рефлуксна болест и от части на остеопорозата, които най-често придружават бронхиалната астма и утежняват нейното протичане.

При липса на информация за непоносимост към отделни хранителни продукти, също при наличието на съпътстващи заболявания, изискващи специална диета, на болните се препоръчва здравословно меню, включващо разнообразна храна. Ограничения има само по отношение на употребата на сол, тъй като при астма натрият увеличава чувствителността на бронхите към външни фактори и може да повлияе неблагоприятно върху хроничните възпалителни процеси на дихателните пътища. На практика това ограничение предполага да не се прекалява с консумацията на солени продукти и храната да не се посолява допълнително. Определено значение има и спазването на хранителен режим, защото към факторите, увеличаващи риска от поява на бронхиални пристъпи, се отнасят и подуването на стомаха и преяждането, обилното хранене преди сън.

• Ограничаване на съдържанието на въглехидрати (нишесте и свободни захари) в менюто има смисъл при нарушена поносимост към въглехидрати, вследствие на продължителен прием на системни кортикостероиди, също при тежка форма на бронхиална астма, съпроводена от дихателна недостатъчност с натрупване на въглероден диоксид в организма. Последното се дължи на това, че в процеса на обмяна на въглехидратите се образува повече въглероден диоксид, отколкото при този на белтъчините и мазнините, а излишъкът изостря тежестта на дихателната недостатъчност.
• Няма основания за ограничения по отношение на приема на свободни течности (вода, чай, сокове, компоти и т. н.). Освен това, някои специалисти са на мнение, че при бронхиална астма консумацията на течности трябва да бъде обилна (ако няма противопоказания за това, например от страна на сърдечно-съдовата система или бъбреците).
• Менюто на страдащите от бронхиална астма трябва да бъде богато на пресни плодове, зеленчуци, сокове от тях като основни източници на витамин С, бета-каротин, каротиноиди, също и флавоноиди. Според някои специалисти в областта е допустима умерената употреба на алкохолни напитки, преди всичко на вина. Да се приемат мултивитаминни комплекси със съдържание на витамини С и Е, също и на бета-каротин, които притежават полезно антиоксидантно действие при такава астма.
• Следва да споменем полиненаситените мастни киселини Омега-3 и Омега-6 и рационалната им употреба при бронхиална астма. Съществува информация, според която Омега-3 мастни киселини (това са основно мазнини на морски риби) са способни да потиснат образуването в организма на вещества, водещи до възпалителни процеси в бронхите при астма. Трябва да се отбележи, че Омега-3 не оказват влияние върху хипер активността на бронхите и тяхната податливост на спазми. Добри източници на тези мастни киселини са: тлъстата морска риба (скумрия, риба тон, камбала и други). Тяхната консумация 3 - 4 пъти седмично по 100 - 150 грама под формата на различни ястия и консерви е напълно достатъчна за набавянето на необходимото количество Омега-3 мастни киселини за организма. Друг вариант е да се изяждат всеки ден по 50 грама морска риба. Консумацията на такива продукти е противопоказна само при доказана непоносимост към тях. В други случаи няма основания за ограничаване, въпреки че според поддръжниците на хипоалергенната диета, за която говорихме в първата част, това не е така.
• Минерали, които е необходимо да се набавят чрез мултивитаминни комплекси: магнезий, цинк, мед, селен, манган.

До 90-те години на миналия век някои пулмолози и диетолози препоръчват при леки и средно тежки форми на бронхиална астма и липса на противопоказания 2 - 3 седмичен курс на лечебно гладуване (разтоварващо-диетична терапия) в болнични условия. Оказва се, че този вид лечение не действа еднакво благоприятно върху всички пациенти, може да бъде съпроводено от сериозни усложнения, а благоприятният ефект е нетраен, т. е. астматичните пристъпи се възобновяват, при това най-често вследствие на остри респираторни вирусни заболявания. През последните години лечение с гладуване се използва изключително рядко в борбата с бронхиалната астма.

При бронхиална астма, която е свързана с хранителна алергия, се прилага диета, която ограничава приема на продукти, които доказано обострят проблема, а не всички храни, които са в състояние да предизвикат алергични реакции.

"Хранителната астма" обикновено се проявява в ранно детство и постепенно развиващият се организъм се преборва с нея. Не е установена връзка между хранителната алергия при децата и развитието на бронхиална астма при възрастните. Диагнозата "хранителна астма" не окончателна и не е необходимо да се налагат ограничения по отношение на консумираните продукти за цял живот.

Ако астмата, от която страдате, се обостря при наличието на прашец, то при консумацията на растителни продукти, които имат общи свойства с него (предизвиква алергичен ринит), ще се появяват пристъпи. Такива са: зърнените храни, ядки (особено лешници), слънчогледови семена и други. При доказано взаимодействие тези продукти трябва да се изключат от менюто. Да се има предвид, че зърнените храни, преминали термична обработка (хляб, каши и др.), обикновено не водят до обостряне на този вид астма.

Астматичните пристъпи, при които мирисът на приготвящата се храна, е неспецифичен дразнител (миризмата на печено месо, на топла мазнина), трябва да се разграничават от алергичното (имунно) въздействие. Тези случаи не са причина от меню да бъдат изключени самите месо и мазнина.

Аспиринова астма - това е друга разновидност на заболяването, която обикновено се състои в рецидивираща назална полипоза и непоносимост към ацетилсалицилова киселина и други нестероидни противовъзпалителни продукти. Около 1/3 от страдащите от такъв вид реагират с бронхиални спазми на храни, съдържащи хранителни добавки: жълт оцветител тартразин (в сладкарски изделия, безалкохолни напитки със съдържание на изкуствени есенции) или консерванти на основата на бензоена киселина (рибени продукти, някои видове маргарин). Салицилова киселина се съдържа в много плодове и по-рядко в зеленчуците, но в малки количества, които не биха довели до бронхиални спазми, освен при свръх чувствителни хора.