Хранене при бронхиална астма (Първа част)

Бронхиалната астма е хронично рецидивиращо (протичащо с обостряния) заболяване, което поразява предимно бронхите. Изразява се в повишена реактивност с пристъпи на кашлица и синдром (комплекс от синдроми) на задушаване вследствие на спазъм на бронхиалната гладка мускулатура, засилена секреция и оток на лигавицата на дихателните пътища.

Бронхиалната астма се причислява към най-широко разпространените заболявания на дихателната система. По отношение на храненето (при наличие на този здравословен проблем) съществуват противоречиви мнения. По информация на алерголози от САЩ само при 1% от възрастните с такава астма се свързва с хранителна алергия. Според други специалисти в областта процентите достигат 5 - 6. При "хранителна" астма пристъпите могат да се проявят като резултат от консумацията на растителни продукти, които се характеризират с общи антигенни свойства с цветния прашец.

Основата на съвременното лечение на бронхиалната астма е противовъзпалителната терапия, която се съчетава със симптоматично лечение с медикаменти, чиято цел е да се справят с конкретните прояви (симптоми) на заболяването, особено при неговото обостряне.

Съществена роля играе и храненето, което значително се различава при отделните видове астма, както и при различните начини, с които се подхожда към нея.

По принцип, дори при липсата на потвърдени данни за непоносимост към едни или други продукти, на страдащите от болестта, се препоръчва придържане към хипоалергенна диета, която изключва приема на много храни. На първо място това са тези, които теоретично най-често водят до появата на алергии: яйца, риба, мляко, ядки, фъстъци, раци, цитруси, шоколад, мед и други. Във втората група влизат продукти, които се характеризират с т. нар. "неспецифични дразнители": остри и солени изделия; месни, рибени и гъбени бульони и сосове; алкохолни напитки, кафе, пушени храни, подправки и т. н.

Ограничава се приемът на въглехидрати (особено на захар и храни, в които се съдържа такава), сол. Свободните течности да бъдат до 0,8 - 1,0 литър за денонощие, което е 1,5 - 2 пъти по-малко от физиологичните норми.

Даденото ограничение по отношение на храните е най-общо и дори в много случаи то е излишно. От съвременна гледна точка даже при изявени алергични състояния не са необходими толкова всеобхватни забрани (разбира се, има и изключения).

Болшинството от специалисти в областта са на мнение, че само при бронхиална астма с проявата на алергични реакции към конкретни храни (и това е потвърдено чрез медицински изследвания) е необходима диета, която да ограничава тези продукти.

Когато се взема решение по отношение на храненето при бронхиална астма, следва да се обърне внимание на:

• вида на астмата, причините за и механизмите на появата й, характера на протичане на заболяването (леко, средно тежко или тежко);
• вида на медикаментозното лечение;
• съпътстващите здравословни проблеми. Бронхиалната астма може да бъде съпроводена от редица други болести, които не са свързани с алергии, и за които се изисква промяна на хранителния режим и прием на допълнителни лекарства. Днес особено внимание се обръща на затлъстяването, езофагеалната рефлуксна болест и от части на остеопорозата, които най-често придружават бронхиалната астма и утежняват нейното протичане.