Артишок - полезни свойства и противопоказания

Артишокът се характеризира с отличен вкус и диетични свойства. Растението е универсална храна и въпреки че се консумира като зеленчук, всъщност е вид бодил. Яде се предимно заради ползите, които доставя на организма - укрепва имунната система, понижава холестерола, защитава организма от заболявания като атеросклероза, инфаркт и инсулт. Отдавна растението е известно с детоксикиращите си свойства и подобряването на здравето на черния дроб; помага при справяне с проблеми с храносмилателната система като храносмилане, запек, синдром на раздразненото черво и диария. Има и антиракови свойства, намалява кръвното налягане, лек е при махмурлук; стимулира уринирането. Зеленчукът е интересен, защото може да се използва през различните периоди на узряването си.

Артишокът е ядливо растение, известно с формата си на кардун. Расте в Европа, страните от Близкия Изток и Америка, и по-рядко в азиатските страни.

Хранителен състав

• Витамини: А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, B12, С, A, D, Е и К;
• Макроелементи: калий, калций, магнезий, натрий, фосфор;
• Микроелементи: желязо, манган, мед, селен, цинк.

В 128 грама суров артишок се съдържат:

• 13,5 грама въглехидрати
• 6,9 грама фибри (23-28% от дневната потребност)
• 4,2 грама протеин
• 0,4 грама мазнини

В 120 грама сварен артишок се съдържат:

• 14,3 грама въглехидрати
• 6,8 грама фибри
• 3,5 грама протеин
• 0,6 грама мазнини

Артишокът е с ниско съдържание на мазнини и е богат на фибри, витамини, минерали и антиоксиданти.

Полезни свойства на артишока

Хората отдавна са намерили приложение на зеленчука не само в кулинарията, но и в медицината. Първото му открито действие е диуретичното. През Средновековието диапазонът на полезните свойства се разширява, лекарите започват да го използват като холеретично (отделяне на жлъчката) и антиревматично средства. На по-късен етап артишокът се употребява за повишаване на апетита, в борбата с отоците и при лечението на заболявания като: жълтеница, скорбут, ревматизъм и някои сърдечно-съдови заболявания, придружени с отоци.

Зеленчукът помага за извеждането на "лошия" холестерол и токсините от организма, като по този начин подобрява работата на черния дроб, нормализира обмяната на веществата; полезен е при повишена киселинност, хипертония, атеросклероза и редица други заболявания на сърдечно-съдовата система. Отвара от листата или сок от зеленчука са полезни при проблеми с черния дроб и жлъчката.

Артишокът намира приложение и при направата на лекарства (за лечение на жълтеница, хепатит, атеросклероза). Очаква се появата на медикаменти със съдържание на зеленчука, които са предназначени за използване при алергии, уртикария, някои форми на псориазис и екземи. Употребата му се препоръчва на пациенти, на които им предстоят бъбречни или чернодробни операции.

1. Богат е на антиоксиданти и има противоракови свойства

Артишокът има най-високи нива на антиоксиданти от всички зеленчуци, според проучване, направено от Министерство на земеделието на САЩ. Измежду 1000 растения от различни видове, артишокът заема 7-мо място по съдържание на антиоксиданти.

Тъй като бодилът е богат на полифеноли, той има мощни антиракови свойства. Екстрактът от него има профилактично антираково действие и се използва и в лечебната терапия на заболяването. Много проучвания са установили, че артишокът има терапевтичен потенциал за лечение на мезотелиом.

2. Подобрява здравето на сърцето

Артишокът се счита за здравословно допълнение към диетата. Установено е, че някои съставки в листата му намаляват нивата на лошия "LDL" холестерол и повишават нивата на добрия "HDL" холестерол. Холестеролът е вид мазнина, която се натрупва в артериите на сърдечно-съдовата система, блокира притока на кръв, повишава кръвното налягане и може да доведе до потенциално фаталните инфаркт и инсулт. Всеки метод за намаляване на лошия холестерол си заслужава, затова е добре да се добави артишок към диетата.

3. Регулира кръвното налягане

Зеленчукът е богат източник на калий - основният минерал, който оказва влияние върху много органни системи в човешкото тяло. Калият помага за неутрализиране на ефекта от излишния натрий, който е известен с повишаване на кръвното налягане. Следователно артишокът действа като вазодилататор (разширяващ кръвоносните съдове) и е особено полезен за хората, които вече приемат лекарства за хипертония (високо кръвно налягане), за да предотвратят ефекта на недостиг на калий.

За диабетиците също е полезна консумацията на артишок. Той има свойството да предотвратява усложненията, свързани с кръвното налягане и тази болест. Понижаването на кръвното налягане може да намали шансовете за сърдечни пристъпи и коронарни сърдечни заболявания.

4. Подобрява здравето на черния дроб

Артишокът се използва като средство за подобряване здравето на черния дроб от векове наред, но точният механизъм на въздействието му никога не е бил напълно разбран, докато съвременната наука успява правилно да изследва това многостранно растение. Доказано е, че два антиоксиданта (цинарин и силимарин), намиращи се в артишока, подобряват цялостното здраве на черния дроб, като улесняват извеждането и елиминирането на токсините от черния дроб и тялото. Проучвания установяват, че тези антиоксиданти активно насърчават в растежа и възстановяването на увредените чернодробни клетки.

5. Спомага за гладкото движение на червата

Артишокът е богат източник на диетични фибри, които са едни от най-полезните хранителни вещества за подобряване на здравето и функционалността на храносмилателната система. Фибрите доставят обем на храната, която се приема, което помага за поддържането на редовното движение на червата и намаляването на симптомите на запек. Фибрите могат да облекчат подуването на корема, спазмите, метеоризмът и общия дискомфорт в стомаха. Освен това абсорбират излишната течност при диария. Тези растителни влакнини почистват тялото от излишния лош холестерол, като по този начин почистват и артериите, намалявайки шансовете за развитие на сърдечни заболявания.

Артишокът успокоява възпалените жлъчни мехури и може да реши често срещания проблем - запушени жлъчни пътища, спомагайки за нормалното функциониране на органа. Зеленчукът стимулира производството и секрецията на стомашни сокове, както и жлъчка, която също подпомага правилното храносмилане.

6. Други потенциални ползи

• Лек срещу махмурлук: Някои хора дъвчат няколко листа от растението на следващия ден след приемане на големи количества алкохол.
• Предотвратява вродени дефекти: Високите нива на фолиева киселина (витамин B9), които се намират в растението, могат да предотвратят развитието на дефекти на невралната тръба при новородени. Процесът на затваряне на невралната тръба ин витро изисква определено количество фолиева киселина, за да протече правилно, така че витаминът е съществена част от диетата на бременните жени.
• Увеличава костната плътност: Минералите магнезий, фосфор и манган, които се намират в артишока, са основни вещества, които подпомагат увеличаването на плътността и здравето на костите, като така намаляват шансовете за състояния като остеопороза.
• Подсилва метаболизма: Магнезият и манганът са основни вещества за метаболитните процеси в организма и се съдържат в значително количество в артишока. Магнезият е важна част от синтеза на протеини в тялото, както и за подпомагане на усвояването на калций от организма, като това допълнително укрепва костите. Манганът има малко по-голям ефект от магнезия върху метаболитните нива на холестерола, аминокиселините и въглехидратите.
• Подобрява мозъчната дейност: Качеството на артишока като вазодилататор позволява повече кислород да достигне до мозъка, което води до повишена когнитивна функция. Фосфорът е основен минерал в растението, който се намира и в мозъчните клетки. Недостигът му е свързан със сериозен спад на когнитивните способности.

Как се приготвя и яде артишок?

Артишокът може да се сготви в тиган или в тенджера с вода и да се добавят билки и подправки за допълнителен вкус. Веднъж приготвен, той може да се консумира както горещ, така и студен.

Артишокът не се яде в суров вид, тъй като жилавите му влакна и острите връхчета на листата могат да предизвикат поражения върху храносмилателната система на човек. Ако се обработи правилно, артишокът е вкусно и здравословно допълнение към почти всяко хранене.

Първо е необходимо да отрежите острите връхчета на листата с нож или кухненска ножица. Тази стъпна не е задължителна, но прави растението много по-лесно за хапване. Отстранете външните зелени листа от основата и стъблото едно по едно, оставете по-меките и светли листа. Обелете и отрежете излишната част на стъблото, защото може да има горчив вкус. Премахнете зелената част, за да се види ядливата част. Тя е по-светла на цвят и се намира долу в основата на листото, където е било прикрепено. Измийте ядливата част от сърцевината и листата и ги сложете в съд с вряща вода, покрийте с леко открехнат капак. Не покривайте зеленчука с прекалено много вода, за да не стане кафяв. Задушете на тих огън за около 50 минути. Когато лесно пробиете с вилица и е омекнал, артишокът е готов.

Може да консумирате листата с дипове и сосове. Най-вкусната част на артишока е вътрешността. Може да се консумира самостоятелно или в салати.

Противопоказания на артишока

Въпреки всички ползи, които крие растението, съществуват и опасности, свързани с консумацията му. Някои хора са чувствителни към зеленчука - проявяват алергични реакции, особено по отношение на екстракта от листата на растението, защото е по-концентриран. Артишокът е тясно свързан с амброзията, маргаритките, невенчетата и хризантемите. Много хора, които страдат от алергии към тези растения, също могат да проявят симптоми при употреба и консумация на артишок.

Хората, които имат установени заболявания на черния дроб или жлъчния мехур, не трябва да добавят този зеленчук в диетата си, за да не изострят заболяването. Артишокът се използва като превантивен метод при заболявания на тези органи, а не като лек. Бодилът кара хората да уринират често, така че ако страда някой от свръхактивен пикочен мехур, приемът на артишок може да влоши това състояние още повече.

Продуктът е противопоказен при хипотония и гастрити с понижена киселинност, също при индивидуална непоносимост.