Молибден

Молибденът е сребристобял мек метал, който не се среща в свободен вид. Преди всичко, се получава при производството на мед. Разбира се, използва се, основно в металургията, но ние ще говорим за биологичната му роля.

Молибденът влиза в състава на растенията, в тъканите на животните и е необходим на човека, защото влияе върху много обменни процеси.

Учените установяват, че е незаменим микроелемент и днес отделят повече време за изследването му.

Богати на молибден продукти: бобови и зърнени храни, зелени листни зеленчуци, чесън, цветно зеле, моркови и слънчогледови семки; в някои животински продукти (нетлъсто месо, мляко и субпродукти).

Съединенията на елемента се разтварят лесно, попадайки в организма, те се абсорбират бързо, свързват се с протеините и се разпределят по целия организъм. Молибденът се натрупва в човешкото тяло, докато при животните това не е възможно.

Ролята на молибдена за организма:

- Поддържа състоянието на зъбните тъкани: задържа флуора в организма, който не позволява на зъбите да се рушат; профилактика е срещу появата на кариес

- Регулира обменните процеси и растежа.

- Стимулира дейността на ензимите, осигуряващи синтеза на аскорбиновата киселина и нормалното дишане на тъканите. Тези процеси за необходими за растежа и развитието на клетките.

- Подобрява състава на кръвта, помагайки за производството на хемоглобин, а негово важно свойство е, че извежда от организма пикочната киселина, която се образува, вследствие на разпадането на пурините. Ако тази киселина се отделя лошо, се развива подагра (молибденът може да възпрепятства това).

Количеството на микроелемента в организма е около 9 мг. Натрупва се в костната тъкан, бъбреците и надбъбречните жлези, черен дроб и задстомашната жлеза, щитовидната жлеза и главния мозък.

Дневна необходимост от молибден:

Максимална доза от 75 до 300 мкг на ден за възрастни и юноши, от 15 до 150 мкг за деца от бебета до 10-годишна възраст, в зависимост от телесното тегло.

При дефицит на молибден се нарушава протеиновия обмен: понижава се имунитета, губи се телесна маса, кожата и мускулите се отпускат и отслабват, появяват се отоци; външни прояви: косопад, оплешивяване, увреждане на кожата и ноктите (дерматити и гъбични заболявания).

Голямото количество от елемента в организма може да се дължи на производствена интоксикация или на високото му съдържание в питейната вода. По-високото съдържание на микроелемента в организма нарушава пигментацията на кожата, работата на храносмилателните органи и бъбреците, нарушава се структурата на белодробната тъкан, появяват се проблеми в процеса на оплождане.

И недостигът, и излишъкът на молибден не са нежелани, защото и в двата случая се наблюдава раздразнение на лигавиците и т.нар. молибденова подагра, тъй като повишената активност на ксантиноксидаза води до образуването на повече пикочна киселина, която бъбреците не успяват да изхвърлят.