Погрешни схващания за здравословното хранене

Здравословното хранене е сред най-обсъжданите теми в съвременното общество, но въпреки това остава и едно от най-погрешно разбраните. Множество митове и заблуди, свързани с правилното хранене, често объркват хората, което прави постигането на здравословен начин на живот особено предизвикателно. Различни диети, противоречиви съвети и маркетингови стратегии на хранителната индустрия допълнително усложняват задачата. Погрешните схващания не само ни пречат да направим информиран избор, но и създават нереалистични очаквания, което затруднява поддържането на здравословни навици в дългосрочен план.

Захарта е вредна

Захарта има лоша слава, но не всички критики са оправдани.

Нека започнем с естествените захари – тези, които се съдържат в плодовете и млечните продукти например. Да, вярно е – всеки човек консумира големи количества от тях. Но храните, съдържащи естествени захари, имат допълнително предимство, а именно, че съдържат фибри, протеини, витамини, минерали и антиоксиданти. Тези хранителни вещества са полезни за човешкото тяло. Получаването на голямо количество от тях със сигурност не е лошо, особено в света на свръхпреработените храни, в който живеем.

Но какво да кажем за рафинираните захари. Тяхната история е малко по-сложна, но консумацията им не е непременно вредна за здравето. „Ако сте здрави, нямате диабет и проблеми с теглото, няма проблем да си подсладите кафето или да изядете един бонбон.“, коментира диетологът Маг Айяд. Но има последствия от прекомерната консумация. Наддаването на тегло е най-очевидното.

Официалната препоръка е ограничаване на консумацията на добавена захар до 24 грама на ден за жените и 36 грама за мъжете.

„Прекомерният прием на захар може да предизвика възпаление в тялото.“, обяснява Айяд. „Едно здраво тяло е в състояние да се възстанови естествено, стига човек да не консумира захар в големи количества.“

>>> Хранене без захар и плодове? Защо не се препоръчва

Органичните продукти са по-здравословни

Биологичните продукти и месото от животни, хранени с трева, заемат важно място в здравословното хранене. Но какво изобщо означава органичен? Министерството на земеделието на САЩ определя като органични храни тези, които са произведени в съответствие с органичните стандарти, включващи методи, които спомагат за насърчаване на екологичния баланс, опазват биоразнообразието и намаляват употребата на синтетични химикали. Но консумацията на органична храна означава ли непременно здравословно хранене?

„Огромен брой проучвания и метаанализи показват, че количеството пестициди, които човек спестява чрез органично земеделие, е минимално.“, споделя Айяд. „Освен това телата ни са много ефективни при елиминирането на токсините и остатъчните продукти, които идват от храната.“

Айяд добавя, че „органично“ не означава, че хранителният продукт осигурява повече полезни вещества, витамини или минерали.

„Органичните продукти се предлагат на пазара като храни, които са по-здравословни, но няма проучвания, които да доказват, че могат да подобрят здравословното ни състояние.“, обяснява Айяд. „Проблемът е, че сега хората смятат, че трябва да консумират по-здравословни продукти, които, между другото, са по-скъпи.“

Ако погледнем цифрите, само около 10% от американците консумират достатъчно плодове и зеленчуци. Налагането на по-скъпи органични продукти само затруднява ежедневния им прием, според Айяд.

Червеното месо и млечните продукти повишават холестерола

Може би сте чували, че червеното месо, млечните продукти и яйцата повишават нивата на холестерол в кръвта. „Това твърдение всъщност е развенчано.“, казва Айяд. „Нашето тяло има регламентиран контрол върху нивата на холестерола и наситените мазнини в храната не са основният проблем.“

Всъщност Американската сърдечна асоциация вече няма лимит за дневен прием на холестерол. Това не означава, че не е от значение, но хранителният холестерол не играе толкова голяма роля, колкото се е смятало преди. От основно значение е прекомерната консумация на мазнини, захар и общи калории, тъй като с увеличаване на теглото нивата на холестерол започват да се повишават.

Не може да се отслабне без диета

Без значение коя популярна диета изберете, резултатът е съмнителен, тъй като повечето хранителни режими не са достатъчно устойчиви, за да подпомогнат управлението на теглото в дългосрочен план.

„Всички модни диети по същество елиминират конкретен макронутриент – обикновено въглехидрати или мазнини – или обща подгрупа храни.“, казва диетологът и допълва: „Разбира се, че ще отслабнем, когато елиминираме цял макронутриент, защото имаме по-малък избор от храни, които можем да консумираме.“ Вместо това Айяд препоръчва контролиране на количеството мазнини, въглехидрати и протеини, приемани с храната.

„Диетолозите вярваме, че умереността е ключът към отслабването и поддържането на здравословно тегло.“, продължава специалистът. „Нека работим върху моделите на хранене и поведението, свързано с храната. Трябва да бъдем усърдни, за да намалим количеството на някои хранителни вещества, но никога не трябва да се премахва напълно някое от тях.“

Растителните млека са по-здравословни от кравето

Соево, овесено, кокосово, бадемово мляко – изобилието от млека на растителна основа може да създаде усещане, че кравето мляко е вредно за здравето. Това обаче е далеч от истината.

„Вариантите на растителна основа първоначално се появиха като алтернатива за хора с непоносимост към лактоза.“, обяснява Айяд. „Тъй като с времето стана ясно, че са и с по-ниско съдържание на калории, те набраха голяма популярност през последните години.“

>>> Млечни продукти на растителна основа – какво трябва да знаем преди консумация

Много хора смятат, че колкото по-малко калории съдържа, толкова по-здравословно е млякото. Това обаче не е съвсем така. „За разлика от кравето мляко, повечето продукти на растителна основа имат много минимални хранителни ползи.“, коментира Айяд. „Растителните млека съдържат много малко протеин, който е една от основните причини за консумация на млечни продукти.“

Млеката на растителна основа често, но невинаги са обогатени с витамините и минералите, които им липсват. Например не всички бадемови млека съдържат калций. В някои от млечните продукти на растителна основа има и ненужни добавки, като захар, наситени мазнини и въглехидрати.