Кърмене и лактозна непоносимост

Често на майките се съобщава, че бебето има непоносимост към лактоза, тъй като то плаче много, нервно е и има газове.

Много от новородените плюят мляко, повръщат, имат газове, просто защото стомашно-чревният им тракт е все още незрял (трябва време, за да се научи да преработва майчиното мляко). Затова и при кърмените бебета се започва с малки количества коластра. По този начин храносмилателната система на новороденото се улеснява и постепенно преминава към получаването на по-големи количества кърма.

Какво е лактаза?

Лактазата е ензим, който тялото използва за преработка на лактозата (захарта в млякото). Ако организмът не произвежда този ензим или не произвежда достатъчно от него, непреработената млечна захар преминава към дебелото черво. Там бактерии я разграждат като произвеждат киселини и газове, които предизвикат стомашни болки и диария. При бебетата се наблюдава изхождане на течни, понякога зелени и пенести изпражнения, а също и раздразнителност (нервност). Това състояние се означава като лактозна непоносимост.

Съдържа ли лактоза майчиното мляко?

Всички млека от бозайници са уникални и специфични за своите видове. Човешкото също се различава от всяко друго. То съдържа повече суроватъчен протеин, отколкото казеин (което му придава "синкав" оттенък) и има най-високата концентрация на лактоза от всички бозайници. Лактозата е основния въглехидрат в майчиното мляко и е от съществено значение за правилния растеж и развитие. Количеството млечна захар в кърмата не зависи от това какво консумира майката. Млякото, което бебето получава, когато започне храненето (предното мляко), съдържа почти същото количество лактоза, както млякото в края на кърменето (задното мляко). Задното мляко, обаче, съдържа повече мазнини. 

Причини за непоносимост към лактоза

Това състояние се среща по-често при възрастни и деца на възраст над 4-5 години от много етнически групи. Изключително рядко се наблюдава при новородени. Дължи се на:

• недостатъчно количество от ензима лактаза, който разгражда лактозата (млечната захар);
• увреждане на чревната лигавица – гастроентерит, инфекциозна диария или друго разстройство на стомашно-чревния тракт;
• свръхпредлагане на кърма – повечето изключително кърмени бебета не се прехранват, но понякога това може да се случи поради свръхпродукция на мляко. Проблемът в тези случаи не е лактозата в млякото, а факта, че бебето получава повече мляко (и повече лактоза), което тяхната храносмилателна система не може да преработи.

Лактозна непоносимост при бебета

Първична или истинска лактозна непоносимост

Това е изключително рядко генетично състояние, при което кърмачетата се раждат с неспособност да смилат лактозата, съдържаща се във всички млечни продукти, включително в адаптираното мляко и кърмата. Бебе с непоносимост към лактоза не наддава на тегло и показва очевидни симптоми на малабсорбция и дехидратация. Необходима е спешна медицинска намеса, а бебето ще се нуждае от специална диета скоро след раждането.

Бебетата имат изобилие от лактаза - ензимът, разграждащ лактозата. Той започва да се произвежда от 24-та гестационна седмица и продължава да се синтезира в изобилие между 2,5 и 7- годишна възраст, дори и повече. Докато при по-големи деца и възрастни често се случва да имат непоносимост към лактоза, то за бебетата първичната непоносимост към лактозата е изключително рядко срещана.

Всъщност тя е толкова рядка, че повечето практикуващи лекари и консултанти по кърмене никога през практиката си не се сблъскват с подобен случай. С напредването на възрастта тялото обаче може да развие недостиг на лактаза поради, което е по-обичайно да чуваме за възрастни и по-големи деца с този проблем.

Вторична непоносимост към лактоза

Вторичният дефицит на лактаза е симптом, причинен изцяло от друг проблем. Възможно е бебето да има такъв след употреба на антибиотици, стомашно-чревни заболявания или неправилно хранене.

Тъй като ензима лактаза се произвежда в самите върхове на микроскопичните власинки на червата, всичко, което уврежда чревната лигавица, може да предизвика вторична непоносимост към лактоза. Примери могат да бъдат:

• гастроентерит;
• хранителна непоносимост или алергия. При кърмените бебета това може да дойде от хранителни протеини, като например краве мляко, пшеница, соя или яйца или евентуално други хранителни вещества, които преминават в кърмата от диетата на майката или от храната, която детето е консумирало;
• паразитна инфекция като гиардия или криптоспоридиоза;
• цьолиакия (непоносимост към глутена в пшеницата и някои други зърнени продукти);
• след операция на червата.

Храните, към които бебето е алергично или има непоносимост, могат да преминат в него чрез кърмата. В някои случаи премахването на храна, на която бебето реагира (например краве мляко), от диетата на майката може да помогне. Ако искате да опитате да отстраните проидукт от менюто си поради съмнение, че бебето има алергия или непоносимост, се консултирайте със специалист, за да ви насочи кои храни могат да бъдат евентуален алерген, а и да се уверите, че диетата ви ще е хранително адекватна (както за вас, така и за бебето).

Алергията към протеина на кравето мляко доста често бива бъркана с непоносимостта към лактозата. И много хора мислят, че те са едно и също нещо, а не е така. Объркването може да възникне, тъй като протеина на кравето мляко и лактозата се срещат едновременно в една и съща храна, т.е. в млечните продукти. Освен това алергията към млечния протеин може да причини вторична непоносимост към лактоза, което допълнително допринася за това объркване.

Вторичната непоносимост към лактоза е временна, ако увреждането в червата може да се лекува. Когато причината се отстрани, например като храна от менюто на майката, към която кърменото бебе е алергично, увреждането в червата ще бъде излекувано. Ако вашият лекар диагностицира "непоносимост към лактоза", продължаването на кърменето няма да навреди на бебето.

Докато бебето проявява симптоми на лактозна непоносимост, майката може да редува кърменето с храни без лактоза. Специалистите препоръчват употребата на адаптирано мляко без лактоза, ако бебето не е на естествено хранене; ако е много недохранено и/или губи тегло. Въпреки това, човешкото мляко остава най-добрата храна и ще подпомогне възстановяването на детето. В допълнение, чувствителността на кърмачето към чужди протеини (краве мляко или соя) трябва да се има предвид преди въвеждането, на който и да е вид адаптирано мляко, тъй като обикновените и тези без лактоза, могат да влошат състоянието му. Трябва да потърсите професионални съвети относно избора на хипоалергичен продукт. Бебето трябва да се наблюдава от специалист, за да се следят симптомите и наддаването на тегло.

Какви са симптомите на лактозна непоносимост:

• нервност;
• колики;
• газове;
• яркозелени изпражнения.

Какво мога да направя, ако моето бебе е с лактозна непоносимост?

Симптомите могат да бъдат лекувани, а кърменето може (и трябва) да продължи без прекъсване. Лактозната непоносимост не е алергия към кърмата и не е противопоказание за кърмене. Когато кърмено бебе проявява признаци на лактозна непоносимост, майчиното мляко не е проблем и преминаването към адаптирано мляко не е решение.

Много бебета ще имат непоносимост към лактоза, поради свръхпродукция и свръхпредлагане на кърма от страна на майката. Третирането на проблема, свързан със свръхпредлагането, трябва да разреши симптомите на лактозна непоносимост при бебето.

Когато се налага бебето да приема антибиотици или има някакъв вид стомашно-чревно заболяване, структурите в чревния епител, произвеждащи лактаза може да се увредят. В резултат на това е възможно кърмачето да прояви признаци на лактозна непоносимост, докато се лекува. Продължаването на кърменето ще доведе до най-бързото възстановяване, защото кърмата е най-лесната за преработка храна, а също така съдържа много имуноглобулини и има лечебни свойства.

Обикновено е по-добре да се поддържа кърменето - храненето на бебето с адаптирано мляко без лактоза понякога е вариант, но невинаги му помага да се чувства по-комфортно.

Когато кърмите, се уверете, че бебето е изсукало гърдата докрай (за да сте сигурни, че е получило и задното мляко – богато на мазнини), след което предложете другата гърда. Това много често помага. Мазнините в млякото забавят храносмилането, така че лактозата се разгражда от лактазата и се абсорбира.

Опитайте се да създадете известен режим с около 3 часа интервал между храненията. Ако бебето пожелае да се храни преди този период, предложете отново "празната" гърда (от която последно е кърмено).

Заключение

Както стана ясно има няколко вида лактозна непоносимост, но е много рядко да се наложи спиране на кърменето поради това състояние. Изключение е единствено редкият първичен тип на лактозна непоносимост.

Според някои мнения лактозната непоносимост е термин, който широко се използва за насърчаване на кърмещите майки да преминат към предлагането на адаптирано мляко. Всъщност много малко бебета наистина имат този проблем.

Преди да преустановите естественото хранене и да предложите алтернатива, се посъветвайте с медицинско лице и консултант по кърмене. Компаниите, които произвеждат адаптирани млека популяризират своите продукти чрез реклама и лесно убеждават уплашените родители, че техните продукти са по-добри за бебето.

Източници:

nursingnurture.com
breastfeedingbasics.com
breastfeeding.asn.au
cyh.com