Чашите и правилната им употреба (Трета част)

Продължаваме с информация за чашата за коняк. През последните десетилетия вариантът, напомнящ на сплескано в долната си част лале с широка горна част и тясно гърло, успешно се налага като класически (преди време се е използвала сферична чаша, подобна по размер и форма на тези за вино). Предназначението му е да събере максимум аромат от напитката в долната част на чашата и да го задържи в гърлото на съда.

Конякът се налива до най-широката част на чашата. Хващайки столчето така, че то да бъде между средния пръст и показалеца и обхващайки с цяла длан "лалето", давате възможност на напитката по-бързо и по-пълно да разкрие богатството си.

Обемът на класическите чаши за коняк варира значително: от 150 до 800 милилитра. Най-удачен е вариантът със средна вместимост около 200 - 350 милилитра. Преди да се поднесе, напитката не се охлажда, не се и затопля, по принцип.

Нагряване се допуска при използването на специален съд на стойка, в който се поставя чашата, а под него се запалва бездимна парафинова или восъчна свещ. По време на затоплянето чашата се върти, за да се избегне прегряването в една област. Обикновено чашата се затопля с ръка в продължение на 2 - 5 минути, след това се оценя аромата на напитката и се преминава към употреба.

Що се отнася до водката, тя се пие умерено охладена (а не ледена) от тесни високи чаши. Напоследък са модерни чаши за водка с дебело дъно (около 2 - 3 см).

При по-специалните видове вина (портвайн, шери/херес, мадейра, малага) се използват различни от общоприетите видове чаши - с по-малка вместимост и специална форма. По принцип са подобни на вариантите за трапезни червени вина, но в умален вид. Приблизителният обем на чашите за портвайн, който се оказва много подходящ и за малага, мадейра и т. н., е 120 - 140 милилитра.

Да кажем и няколко думи за по-екзотичните напитки. Текилата и мескалът се наливат в малки високи чашки и се пият задължително с лимон и сол.