Чашите и правилната им употреба

Основното предназначение на чашата за вино е да разкрие аромата и да насочи напитката към правилните участъци на езика, където са разположени вкусовите рецептори, отговорни да усещаме един или друг вкус.

Чашата играе голямо значение за възприемането и определянето качеството на виното. Неправилно усетен аромат - и финото шампанско се превръща в обикновено пенливо вино, старият висококачествен коняк - в просто добър такъв. Точно по този начин формата на чашата влияе върху вкуса.

Рецепторите, отговорни за усещането на сладкия вкус, са разположени на върха на езика, киселото се усеща със страничните части, различните "нюанси" на горчивото се усещат близо до ларинкса, а соленото се възприема от почти всички части на езика.

Формата на чашата дава възможност основният "поток" на течността да се насочи към тези области от устната кухина, където вкусовите оттенъци ще бъдат усетени с най-голяма сила. Например, широката чаша за вино е удобна за приемане на малки глътки при средно положение на главата, а тесните варианти принуждават човек леко да наклони назад главата си.

Тези две глътки попадат в различни вкусови зони. При неправилен избор на чаша основата на виното се "изкривява", а тънките вкусови оттенъци (т. нар. корона) не се усещат въобще.

Така всяка различна чаша дава възможност потокът от вино да се насочи към определените вкусови рецептори. Освен формата на чашата, влияние оказва и обработката на краищата й - те могат да бъдат отрязани под прав ъгъл или да са заоблени.

Днес съществуват десетки видове чаши за вино - изобилие от форми, размери, предназначени за определен вид вино дори.

В това разнообразие е трудно да се ориентирате кой избор е най-правилен, още повече, че всеки производител се стреми да внесе нотка индивидуалност и нестандартност, което в някои случай води до страшни хибриди, чиято единствена подходяща роля е да си стоят по рафтовете в кухнята.

Ще се опитаме да дадем яснота по въпроса, разглеждайки основните форми на чаши за вино, а те са:

- лале - най-правилната и универсална форма;

- кълбовидна - по-малко разпространен, но достатъчно интересен вариант;

- лира - форма, която не получава признание от болшинството винопроизводители и дегустатори.

Чашите за трапезно вино могат да бъдат направени във всяка една от изброените по-горе форми.

По принцип се налива от напитката до запълването на 3/4 от обема на съда. Вината със силен аромат и тънки плодови "нюанси" изискват да има повече въздух в чашата и от тях се налива още по-малко количество.

Тези за червено вино обикновено са с вместимост от 140 - 180 милилитра и повече, а за бяло - 70 - 100 милилитра. Първите са с по-заоблени форми, а вторите са по-издължени. Що се отнася до "столчето", то трябва да бъде достатъчно високо, за да може без проблем да се вземе в ръка.

По този начин чашите за вино се делят на: за червено и за бяло вино. Да се разграничават отделни форми според сорта на гроздето не е съвсем целесъобразно, макар че най-изтъкнатите производители на стъкло правят "сортови" чаши. Много специалисти гледат на това като на винен естетизъм, дело на дегустатори или хора, които се смятат за такива (в повечето случай, без основание).

Столчето на чашата се хваща с петте пръста, а не с два (палец и показалец), сякаш държите лошо миришещо животно или с четири, свивайки кутрето (това се приема за признак на лошо възпитание). Допуска се хващането на чашата с три пръста - среден, безимен и палец.

Чашата трябва да се държи за столчето или за поставката (вторият вариант е глупав навик на винопроизводителите-професионалисти, своеобразно професионално изкривяване, което се приема от останалите като неизбежно зло).

Не е желателно чашата за вино да се хваща с дланта (за да не се затопля напитката). Изключение прави чашата за коняк, за която ще говорим малко по-късно. Температурата, при която трябва да се поднасят белите вина е 12 - 14 градуса, а червените - 14 - 16 градуса.

За шампанското и пенливите вина са предназначени чаши с конусовидна форма, която постепенно се разширява и след това се свива. Другият характерен вид е с малко по-голям обем от предходния, което се дължи на по-широката средна част и по-тясното гърло. По принцип чашите за шампанско са с вместимост не повече от 200 милилитра. Те не трябва да се пълнят догоре с напитката, виното да бъде 3/4 от обема на съда, но не и 1/2 или да запълва цялата чаша. Шампанското се налива бавно, като струята се насочва по наклонените й стени. Количеството се налива на два пъти, а паузата се прави, за да се даде възможност на пяната "да спадне". Пенливите вина се пият на малки глътки. Преди консумация задължително наблюдавайте и оценете играта на мехурчетата и усетете аромата. Има чаши за шампанско, върху които е изрязана звездичка или такива с кухо "столче". Това се прави, с цел да се увеличи отделянето на мехурчета въглероден двуокис.

Двете форми на чаши за шампанско, които разгледахме, се наричат "мъжки". Съществува и още една - "женска". Тя представлява широка и ниска чаша върху дълго тънко столче. На практика, днес този вариант не се използва, но преди време е бил широко разпространен. Благодарение на голямото пространство на виното, което му дава чашата, отделянето на мехурчетата въглероден двуокис става по-бързо. В резултат на това, след като се налее в чаша, шампанското бързо преминава към групата на тихите вина. Пенливите вина се поднасят с температура 7 - 9 градуса.

Продължаваме с информация за чашата за коняк. През последните десетилетия вариантът, напомнящ на сплескано в долната си част лале с широка горна част и тясно гърло, успешно се налага като класически (преди време се е използвала сферична чаша, подобна по размер и форма на тези за вино). Предназначението му е да събере максимум аромат от напитката в долната част на чашата и да го задържи в гърлото на съда.

Конякът се налива до най-широката част на чашата. Хващайки столчето така, че то да бъде между средния пръст и показалеца и обхващайки с цяла длан "лалето", давате възможност на напитката по-бързо и по-пълно да разкрие богатството си.

Обемът на класическите чаши за коняк варира значително: от 150 до 800 милилитра. Най-удачен е вариантът със средна вместимост около 200 - 350 милилитра. Преди да се поднесе, напитката не се охлажда, не се и затопля, по принцип.

Нагряване се допуска при използването на специален съд на стойка, в който се поставя чашата, а под него се запалва бездимна парафинова или восъчна свещ. По време на затоплянето чашата се върти, за да се избегне прегряването в една област. Обикновено чашата се затопля с ръка в продължение на 2 - 5 минути, след това се оценя аромата на напитката и се преминава към употреба.

Що се отнася до водката, тя се пие умерено охладена (а не ледена) от тесни високи чаши. Напоследък са модерни чаши за водка с дебело дъно (около 2 - 3 см).

При по-специалните видове вина (портвайн, шери/херес, мадейра, малага) се използват различни от общоприетите видове чаши - с по-малка вместимост и специална форма. По принцип са подобни на вариантите за трапезни червени вина, но в умален вид. Приблизителният обем на чашите за портвайн, който се оказва много подходящ и за малага, мадейра и т. н., е 120 - 140 милилитра.

Да кажем и няколко думи за по-екзотичните напитки. Текилата и мескалът се наливат в малки високи чашки и се пият задължително с лимон и сол.