Начало Хранене Рецепти Добре е да знаете ... Личности в кухнята За хранителните разстройства и как да променим себе си - разговаряме с Инес Субашка

За хранителните разстройства и как да променим себе си - разговаряме с Инес Субашка

За хранителните разстройства и как да променим себе си - разговаряме с Инес Субашка - изображение

Днес ви срещаме с Инес Субашка - известна със сигурност на голяма част от вас. Тя се занимава активно със спорт, показва какво е силата на духа! Всеки, който я следи в социалните мрежи усеща непоколебимият дух на тази жена, преминала през толкова много и все още на върха! Не са много хората, които била стигнали "дъното" и биха се изправили и продължили напред стигайки до там, да вдъхновяват останалите. С Инес разговаряме главно за хранителните разстройства, проблем, който имат голяма част от българите и част от нейното минало. Няма да губя повече времето ви - ето я и нея - Инес!

Разкажи ни повече за себе си!

Казвам се Инес и се занимавам със здравословно хранене и кондиционни тренировки. Отдала съм целия си живот на това да изучавам човешкото тяло и да помагам на хората да постигат целите си. За мен, приоритет е здравето и функцията на тялото и като бивш професионален спортист, оценявам колко е важно човек да не хаби усилията си, а да намери точния метод и да използва храненето и тренировките като инструмент за постигане на целите, а не като наказание за тялото.

Инес Субашка

Твоят живот е изцяло отдаден на спорта и на здравословния начин на живот. Но тук ще си поговорим най-вече за храненето. Преминала си през различни фази, разкажи повече за твоята промяна по отношение на храната?

Моята промяна мина от едната крайност към другата крайност и след това положих доста усилия, за да възвърна баланса. Когато се занимавах с баскетбол, макар и да се състезавах на високо ниво, никога не обръщах внимание на това как се храня. Ядях вафли, торти, чипсове, тестени продукти и пиех много газирано. След няколко много тежки контузии, се наложи да прекратя професионалната си кариера на баскетболистка. Тогава изгубих себе си. Когато се състезавах, никога не съм асоциирала себе си с това как изглеждам, а само с това какво мога да правя с тялото си. След последната контузия, това се промени и фокусът ми стана изцяло визията. Започнах с ограничаващите диети – само пилешко, зелени салати, белтъци и тук-там овесени ядки. После, включих емоционалното хранене, което е естествено продължение на ограничаващите диети. Преминах през Палео диета, ВМ-НВХ (нисковъглехидратно-високомазнинно хранене), фастинг (периодично гладуване), после стигнах до анорексия, Накрая реших да се взема в ръце и след много усилия, стигнах до мястото, където съм днес. Вече не се страхувам от храната. Обожавам здравословния начин на живот, но той не изключва нито един макронутриент и вместо да се лишавам от храни, които обичам, полагам усилия, за да си приготвям здравословни палачинки, кексчета, пица и т.н.

Лимонови-кокосови-кексчета

Хранителните разстройства са голям проблем за много хора, а ти обръщаш сериозно внимание тях. Какви са най-често срещаните разстройства и как да ги различим?

Едно от най-често срещаните е емоционалното хранене (или т.нар. хиперфагия), което може да е придружено от булимия и в един момент да прерасне в анорексия. Минала съм по този път и нищо от това не ми е чуждо. На първо време, човек, който има такъв проблем, изобщо не го осъзнава, докато нещата не станат по-сериозни. Ако се погледнем отстрани, всеки може да осъзнае, че не е нормално да си купува по няколко торби с храна и да ги изяжда наведнъж (хиперфагия). Не е нормално, да ядеш по половин яйце на хранене, да консумираш по 1000 калории и да се чувстваш добре от това, че не ядеш (анорексия). Не е нормално, да търсиш начин след хранене, да изпразниш стомаха си – чрез повръщане или слабителни хапчета (булимия). Не бих искала да се фокусирам върху това как да различим хранителните разстройства, защото смятам, че има достатъчно информация по въпроса. По-скоро, бих искала да акцентирам на това, че възстановяването от такъв проблем, не се случва само чрез работа върху психиката, а и върху физиката. Това, което имам предвид е, че е доста подценяван фактът, как храненето може да влияе на биохимията ни. Как всяко едно от тези хранителни разстройства се характеризира с дисбаланс на невротрансмитери, които до голяма степен движат нашето поведение. И как всяко едно от тези хранителни разстройства, задълбочава този дисбаланс. Променяйки начина си на хранене и акцентирайки на качествената и пълноценна храна, променяме биохимията на тялото си, а когато се погрижим за физиката, е много по-лесно да повлияем и на психиката. Двете вървят ръка за ръка. Всъщност, посветих втората си книга именно на това – възстановяването на тялото от диети и връщането на баланса.

Може ли човек сам да си помогне да излезе от омагьосания кръг на нездравословния начин на живот и най-вече да се отърве от емоционалното хранене?

Хората са различни. Не мога да дам еднозначен отговор. Лично аз, сама излязох от този омагьосан кръг, но ми трябваше доста време, доста самоанализи и доста учене за това как функционира тялото и защо се случва всичко това. Има хора, които се повлияват по-добре от външна помощ. Всеки трябва да знае какво работи при него и да търси тези източници на помощ. Но, дори и да получим помощ отвън, трябва да сме готови да я приемем, защото в края на деня, ние сме тези, които вършат работата. Нито един съвет не би помогнал, ако ние не го интегрираме в себе си и в живота си.

А как трябва да изглежда здравословната порция?

На храната, не трябва да се гледа хранене за хранене. Трябва да се гледа по-глобално – какво ядеш през целия ден и какво ядеш в продължение на седмица. Може, в конкретното ти хранене да нямаш източник на въглехидрати и да имаш основно протеин и мазнини, но на някое от другите хранения да включиш въглехидрат и в края на деня да имаш достатъчно от всички макронутриенти. Хората, трябва да осъзнаят, че това, което правим днес, може да влияе на храненето, апетита и настроението утре и да не гледат изолирано на нещата.

Здравословната порция, зависи и от това какъв е начина на живот – дали човек има по-заседнал начин на живот (което не се препоръчва :)), дали е физически активен или много физически активен. За всеки от тези хора, здравословната порция е различна. Но, със сигурност не трябва да се изключват макронутриенти и храната трябва да е в количества, които да носят ситост – да не мислиш веднага кога е следващото хранене, но и да не ти става тежко.

Инес Субашка

Кои са основните правила, които трябва да спазваме, за да не се отклоняваме от режима си? Как да повярваме, че това, което ядем сега е вкусно и как да го приемем завинаги? Много мразя, като чуя да се замени чипса със солети от сурови зеленчуци… хубаво, но не е същото – това как се постига? :)

Да и много хора мислят като теб. :) Защото не търсим дългосрочна промяна, а краткосрочна кръпка в начина си на живот. Ако преди 10 години, някой ми беше казал, че морковът има сладък вкус или че бананът може да е нещо, което да засити желанието ми за сладко, щях да му се изсмея. Но тогава беше периодът, в който се хранех с каквото ми падне и вкусовите ми рецептори бяха свикнали със суперстимулите на нездравословната храна. Когато човек започне да яде по-качествена храна и другата се сведе до допустимия минимум, вкусовите рецептори се променят. Започваме да усещаме истинския вкус на храната и в един момент, чипсът има вкус само на сол, а не на онзи вкусен чипс, който помним. Бисквитите купени от магазина, имат вкус само на захар и тогава човек разбира, че се е променил. Здравословното се превръща в избор, а не в задължение. Здравословното става вкусно. Здравословното е вкусно и когато полагаме усилия, за да си приготвяме нещата, които обичаме. Не трябва да се отказваме от палачинки, бонбони, торти и т.н. Просто, трябва да си ги приготвяме с качествени продукти. За повечето хора, здравословното е безвкусно, защото смятат, че то се свежда до яйца, месо, зеленчуци и плодове. Но забравяме, че това могат да са само съставките, които да използваме, за да си направим нещо вкусно и любимо.

Ако искате да превърнете здравословното в начин на живот, приемете го като дългосрочна промяна и преминете към него балансирано, а не прескачайте от едната крайност в другата. Не си забранявайте храни, а по-скоро променете тяхното качество. Приемете, че диетата не е статична, а динамична и, че няма нужда да ядете едно и също нещо всеки ден. Научете се да се вслушвате в тялото си и да разбирате какво означава гладът за сладко; какво означава повишеният апетит; какво означава това, че храната сякаш губи вкус и това, което вчера е било вкусно, днес не е. За всичко има причина и това е просто сигнал от тялото за някаква липса.

нахутени палачинки

Мотивираш много хора, дори и без да ги познаваш! Имаш издадени 2 "мотивационни" книги, разкажи какво могат да открият хората в тях и за кого са полезни те?

Всъщност, имам цели 4 книги. J Не бих ги нарекла мотивационни, защото три от тях са за храненето, а една е за движението. Аз не се опитвам да давам на хората готови рецепти, а се опитвам да им помогна да научат повече за тялото си и това как функционира. Когато разбираш нещо, можеш да се грижиш за него във всякакви условия. Първата ми книга (Генът IFS: Визия за здраве) е посветена на здравословното хранене като цяло – на това как функционира организмът ни, от какво има нужда и защо. Втората книга (Кажи не на глада: Възстанови метаболизма си от диети) е посветена на възстановяването на тялото от ограничаващите диети. Там съм описала всеки един режим, който съм следвала – предимства и недостатъци и какво бих променила, ако тогава имах сегашните знания. Проследила съм целия процес до стигането до емоционално хранене и после анорексия, и пътят на възстановяване на здравето, и метаболизма. Третата книга (В кухнята с Инес: 55 IFS рецепти) е със здравословни рецепти, но има и указания как да структурираме менюто си, както и седем дневен хранителен режим, само с рецепти от книгата. И не на последно място, последната ми книга „Методът IFS: Изкуството да тренираш“. Винаги казвам, че движението е моето изкуство. Чрез информацията в книгата, се надявам да покажа на повече хора, че движението не е само за визия. Искам да им предам наученото за това как функционира тялото, колко е важно да обръщаме внимание на стойката, походката си и да осъзнаваме, че болката не е присъда, а обикновено е само сигнал, че използваме тялото си неправилно. Също така, от нея хората ще научат и за това как да структурират качествено тренировките си, за да получават желаните резултати, без да пилеят усилията и времето си.

Какво би искала да кажеш на нашите читатели?

Бих искала да им кажа, че тялото е най-ценният инструмент, който притежаваме. Движението и храненето са информация, която изпращаме до тялото си, и която то интерпретира и винаги ни връща отговор, който е правопропорционален на качеството на изпратената информация. Нямате представа, колко много от състоянията, които не харесвате, се дължат на това, че не се движите достатъчно и, че не се храните с качествена храна. Всяка една емоция се заражда на биохимично ниво. Ние я усещаме телесно, тя се проявява като конкретната емоция, трансферира се в мисъл, после в действие, избор и се стига до крайния резултат, който е нашата реалност и нашия живот. Ако искате да живеете по-качествено, трябва да промените и отношението към тялото си.

А ето и каква рецепта ни предостави Инес.

Автор: Данна Панджарова
Снимки: личен архив

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РЕЦЕПТАТА

КОМЕНТАРИ КЪМ РЕЦЕПТАТА

РЕЦЕПТАТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияРецептиСнимкиНовиниЗдравни съветиЛайфстайлБотаника