Молибден - роля в човешкото тяло и хранителни източници

Молибденът е сребристобял мек метал, който не се среща в свободен вид. Преди всичко се получава при производството на мед. Разбира се, използва се, основно в металургията, но ние ще говорим за биологичната му роля.

Молибденът влиза в състава на растенията, в тъканите на животните и е необходим на човека, защото влияе върху много обменни процеси.

Учените установяват, че е незаменим микроелемент и днес отделят повече време за изследването му.

Богати на молибден продукти:

• бобови (боб, леща и други);
• зърнени храни;
• зелени листни зеленчуци;
• чесън;
• цветно зеле;
• моркови;
• плодове;
• слънчогледови семки;
• в някои животински продукти (мляко, нетлъсто месо и субпродукти - черен дроб, бъбреци).

Съединенията на елемента се разтварят лесно, попадайки в организма, те се абсорбират бързо, свързват се с протеините и се разпределят по целия организъм. Молибденът се натрупва в човешкото тяло, докато при животните това не е възможно.

Ползи и роля на молибдена за организма

Приет в организма, молибденът се абсорбира от стомаха и червата в кръвта. Количеството на микроелемента в тялото е около 9 мг. Натрупва се в костната тъкан, бъбреците и надбъбречните жлези, черен дроб и задстомашната жлеза, щитовидната жлеза и главния мозък. По-голяма част от него се превръща в кофактор, а излишъкът се извежда с урината.

Молибденът стимулира дейността на ензимите, осигуряващи синтеза на аскорбиновата киселина и нормалното дишане на тъканите. Тези процеси за необходими за растежа и развитието на клетките. Кофакторът молибден активира четири основни ензима, които са биологични молекули, задвижващи химичните реакции в тялото. Тези ензими са:

• сулфит оксидаза - преобразува сулфита в сулфат, предотвратявайки опасното натрупване на сулфити в тялото;

Сулфитите се намират естествено в храните и понякога се добавят като консервант. Ако се натрупат в тялото, могат да предизвикат алергична реакция, която да включва диария, кожни проблеми и дори затруднено дишане.

• алдехид оксидаза - разгражда алдехидите, които могат да са токсични за организма; помага на черния дроб да разгради алкохола и лекарствата за лечение на рак;
• ксантин оксидаза - преобразува ксантина в пикочна киселина (реакцията помага за разграждането на нуклеотидите, когато вече не са необходими, след което се отделят с урината);
• митохондриален амидоксим редуциращ компонент - премахва токсичните странични продукти от метаболизма.

Молибденът поддържа състоянието на зъбните тъкани - задържа флуора в организма, който не позволява на зъбите да се рушат. Профилактика е срещу появата на кариес. Освен това регулира обменните процеси и растежа.

Подобрява състава на кръвта, помагайки за производството на хемоглобин, а негово важно свойство е, че извежда от организма пикочната киселина, която се образува, вследствие на разпадането на пурините. Ако тази киселина се отделя лошо, се развива подагра (молибденът може да възпрепятства това).

Необходима дневна доза от молибден

Дневна необходимост за деца:

• от 1 до 3 години - 17 мкг на ден;
• от 4 до 8 години - 22 мкг на ден;
• от 9 до 13 години - 34 мкг на ден;
• от 14 до 18 години - 43 мкг на ден.

За възрастни над 19 години дневната необходимост е 45 мкг, а за бременни и кърмещи жени е 50 мкг на ден.

При дефицит на молибден:

• се нарушава протеиновият обмен;
• понижава се имунитета;
• губи се телесна маса;
• кожата и мускулите се отпускат и отслабват;
• появяват се отоци;
• външни прояви: косопад, оплешивяване, увреждане на кожата и ноктите (дерматити и гъбични заболявания).

Предозиране с молибден

Голямото количество от елемента в организма може да се дължи на производствена интоксикация или на високото му съдържание в питейната вода. По-високото съдържание на микроелемента в организма нарушава пигментацията на кожата, работата на храносмилателните органи и бъбреците, нарушава се структурата на белодробната тъкан, появяват се проблеми в процеса на оплождане.

И недостигът, и излишъкът на молибден не са нежелани, защото и в двата случая се наблюдава раздразнение на лигавиците и т.нар. молибденова подагра, тъй като повишената активност на ксантиноксидаза води до образуването на повече пикочна киселина, която бъбреците не успяват да изведат.