Глутен

Глутенът е вид сложен протеин, който се съдържа в зърнено-житните култури, особено в пшеницата. В превод от латински означава "лепило".

Висок е процентът на веществото не само в пшеницата, но и в зърната овес, ръж, ечемик. Използва се в хранително-вкусовата промишленост при производството на тестени и хлебни изделия (за да бъдат по-еластични, печивата с добавен глутен се получават меки и пухкави). Глутенът е отличен сгъстител, естествен консервант, който придава по-нежна и еднородна консистенция на млечните коктейли, киселото мляко, майонезата, кетчупа. Продуктите със съдържание на глутен съхраняват годността си по-дълго време, не изсъхват и не плесенясват.

Количеството

Напълно да се изключи консумацията на глутенови продукти е невъзможно, а и не е необходимо, ако няма медицинска причина за това. Специалистите в областта на диетологията определят нужното и безопасно количество от веществото, което може да се употребява ежедневно. За европейските страни то е не повече от 20 грама. Ако човек се придържа към строга диета, не се препоръчва от менюто да се изключва изцяло протеиновата храна с глутен. Тя не би навредила, ако приемът не е прекомерен и ако няма налице алергия към веществото (цьолиакия).

Ползата

Ако разгледаме списъка с продукти, в чиито състав влиза глутен, то ще видим, че основната част от тях са "вредни храни". Разбира се, отказвайки се от хамбургерите, бирата, сосовете и полуфабрикатите, състоянието на организма ще се подобри, а излишното тегло (ако е налице такова) ще изчезне. Но основният проблем не се състои в абсолютния отказ от нормираното количество глутен за ден, а в това, че е много важно именно рационалното хранене.

Много специалисти в областта отбелязват, че модерната на Запад безглутенова диета, която е популярна сред звездите, е просто поредния култ към модните тенденции. Това обаче не е решение на всички проблеми и не е най-работещият начин за отслабване. Важно е човек да се консултира с лекар и да се вслушва в своя организъм, преди да предприеме подобен хранителен режим.

Надписът върху опаковката на даден продукт, указващ липсата на глутен, не гарантира, че той е полезен за здравето.

Чрез приема на глутен в организма постъпват достатъчни количества растителен протеин, тъй като например хляб и други тестени изделия обикновено се консумират всеки ден.

Този растителен протеин помага на тялото по-лесно и по-бързо да усвои полезните витамини и минерали. Именно той допринася за свързването им.

Високата хранителна стойност на глутена се определя от факта, че около 80 грама от 100 са протеин.

Вредата

Глутенът не може да бъде еднакво полезен за всички хора. За неговата вреда от много години се водят спорове между диетолози от целия свят. Дискусиите са свързани с това, че в глутена се съдържат вещества, които допринасят за развитие на възпалителни процеси в тялото. Те могат да бъдат резултат от това, че глутеновият протеин просто не се приема от организма. Последният подава сигнал към мозъка за чужд елемент, с който трябва да се бори. Имунната система започва да го отхвърля, предизвиквайки възпаление. Заради несъвместимостта с глутен могат да страдат стомахът, червата, черният дроб, задстомашната жлеза, ставите.

Възпалението в храносмилателните органи се обяснява лесно - именно те първи получават веществото чрез храната. Тежките последствия от тази борба могат да бъдат заболявания, като диабет и затлъстяване.

В медицината непоносимостта към глутен се нарича глутенова ентеропатия, известна повече като цьолиакия. При наличие на такъв проблем глутенът нанася огромна вреда на човешкия организъм. Заболяването се изразява в нарушение на някои чревни функции. Цьолиакията не е често срещана, от нея страда 1% от населението в световен мащаб.

Непоносимостта към глутен се среща често при новородени. Попадането на храна, в чиито състав влиза веществото, води до подуване, усещане на болка в корема, диария или запек, ставни и чернодробни заболявания, стоматит, гръбначна болка, чувство на тревожност и безпокойство, кожни обриви.

В рисковата група попадат хората над 40-годишна възраст. Тогава стомахът е по-слаб и не преработва така лесно глутена. Често глутенова непоносимост се открива след тази възраст, макар преди това човек да не е имал проблеми със стомашно-чревния тракт.