Хранене при хиповитаминоза

Хиповитаминозата е патологично състояние, граничещо със заболяване, което е свързано с недостига на витамини в организма. Обикновено настъпва през ранна пролет и зимата, тъй като именно тогава човек приема най-малко витамини с храната. От витаминна недостатъчност може да страдат хора от всяка възраст и независимо от пола.

Често хиповитаминозата се бърка с авитаминоза, но двете понятия не означават едно и също. Хиповитаминозата визира недостига на витамин (или на няколко), докато с авитаминоза се обозначава пълната липса на такъв/такива.

Небалансираното хранене е основен фактор за развитие на витаминна недостатъчност, която най-често се наблюдава през зимно-пролетния период от годината, когато менюто ни не е богато на пресни плодове, зеленчуци и зеленолистни. Състоянието може да бъде провокирано и от продължително еднотипно хранене, в резултат на което настъпва дисбаланс между количествата приемани белтъчини и въглехидрати, в полза на последните.

Неправилното съхранение на продуктите и термичната обработка разрушават витамините и полезните вещества. Трябва да се отбележи също, че при интензивни спортни натоварвания, продължителен стрес или дълго пребиваване в студени помещения организмът има нужда от два пъти повече витамини от обикновено.

Друга причина за развитие на хиповитаминоза е неконтролираният прием на антибиотици, както и някои заболявания.

Класификация

Хиповитаминоза А

• Възниква при недостиг на животински мазнини и белтъчини, пресни зеленолистни, плодове, зеленчуци и излишък на въглехидрати. Физическото претоварване и голямото психическо напрежение също са фактори, които повлияват състоянието. Недостигът на витамин А може да съпровожда и заболявания, като цироза на черния дроб, нарушени функции на щитовидната жлеза, захарен диабет и инфекциозни болести.

Хиповитаминоза група В

• Провокира се от недостатъчен ежедневен прием на млечни продукти, чернодробни и чревни заболявания, както и при проблеми с щитовидната жлеза. Пониженото количество витамини от група В в организма може да е следствие от вегетарианско хранене, бирен алкохолизъм или продължително излагане на високи или ниски температури. Прекомерната консумация на сурова риба (например от почитателите на суши), недостатъчните количества въглехидрати и белтъчини в менюто и дълъг прием на медикаменти за лечение на туберкулоза биха могли да доведат до понижаване на стойностите на витамин В в тялото.

Хиповитаминоза С

• Резултат е от консумация на продукти, подложени на продължителна термична обработка, недостиг на пресни плодове и зеленчуци в менюто, прекомерни физически и умствени натоварвания.

Хиповитаминоза Д

• Наблюдава се предимно при деца, които не пребивават достатъчно време на открито. Пониженото количество на витамина може да се дължи и на небалансирано хранене с недостатъчно мазнини.

Хиповитаминоза К

• Развива се на фона на неконтролируем прием на някои лекарства, чернодробни и чревни заболявания, продължителен прием на обезмаслени продукти.

Профилактика

Като профилактика срещу развитието на хиповитаминоза се препоръчва придържане към пълноценно и балансирано хранене, включващо максимални количества пресни зеленолистни, сезонни плодове и зеленчуци.
През периода от есента до пролетта е добре в менюто да се включат зърнено-житни каши, кисело зеле, моркови и шипкова отвара.

Полезни храни при хиповитаминоза:

• бяло и цветно зеле, броколи - съдържат множество микроелементи и аминокиселини;
• цвекло - източник е на витамини от група В и РР;
• моркови - лидер е по съдържание на бета-каротин сред зеленчуците и кореноплодните;
• пресни краставици и домати;
• кромид лук и чесън;
• ябълки;
• цитрусови плодове;
• касис;
• ядки, слънчогледови и тиквени семена;
• ягоди, цариградско грозде, малини;
• говежди черен дроб;
• тлъста риба;
• жълтъци от кокоши яйца;
• киселомлечни продукти;
• покълнали семена пшеница;
• зърнено-житни каши.

Опасни и вредни храни при хиповитаминоза:

• алкохолни напитки;
• майонеза (освен ако не е домашно приготвена);
• чипсове и сухари;
• фаст фууд;
• полуфабрикати;
• месни и рибени консерви;
• маргарин и продукти със съдържание на транс мазнини;
• кафе;
• сладки газирани напитки;
• йогурт (ако не е домашно производство);
• колбаси;
• рафинирани продукти.