Сватбената торта - символика и история

Днес трудно бихме могли да си представим сватбено тържество без торта. Този важен елемент от него е "роден" много, много отдавна и всъщност съвсем не е изглеждал по начина, който познаваме в наши дни. Оказва се, че хлябът е далечен роднина на сладката прелест. В езически времена той е бил част от много обреди, включително и от сватбени церемонии, приемал се е като свещен.

В Русия, например, се е наричал "самун".Приготвянето на сватбен сапун днес би ни се сторило трудоемка задача. Тестото се е замесвало само от омъжена жена, а печенето се е поверявало на съпруга й. Разрязването на "питата" се е възлагало на дете, а раздаването на парчетата на гостите се е извършвало от т.нар. сватовник. Преди освещаването на брака младоженците отивали до мястото на събитието с "триколка с камбани" и трябвало първи да се докоснат до обредния хляб, а докосването е ставало с лицата.

За радост, в наши дни на булката не й се налага да рискува грима си, допирайки самуна до лицето си. Освен това, съвременните младоженци използват лъскави лимузини, не каквито и да било карети, файтони, триколки и т. н., макар че идеята не е никак лоша :).

В средновековна Англия пък традицията е била друга. Там също са поднасяли сватбена торта, но тя коренно се е различавала от руската погача. Пред невестата и младоженеца са струпвали цял куп малки питки, които символизират многодетно семейство за в бъдеще.

Веднъж френски сладкар присъствал на традиционна английска сватба. Такава купчина, хаотично разпръснати кифлички, направила лошо впечатление на изтънчения кулинар. Връщайки се във Франция, той доразвил идеята с кифличките, като ги напълнил с крем и ги подредил красиво под правилната форма на пирамида, където били закрепени една за друга с помощта на сладък сос. Украсил творението си с карамелени конци и захарни цветя. Така се появява Крокенбушът, който и до днес се смята за една от най-популярните сватбени торти.

Всъщност до 17 век европейските торти, предназначени за церемониите по бракосъчетание, по-скоро може да се наричат кексове, отколкото торти. Към тях са добавяли ядки и захаросани плодове.

На по-късен етап започват да се приготвят по две торти - по една за младоженеца и булката. За нея се е правила голяма, най-често плодова, покрита с бял крем, символизираща непорочност и чистота. В печивото са скривали стъклен пръстен и девойката, на която се падне, е трябвало в най-скоро време да се омъжи.

Тортата за съпруга имала друга участ. Тя се е разрязвала предварително на парчета, които се слагали около изхода. Когато след сватбеното тържество гостите се разотивали, са можели да си вземат по парче за своите близки, които не са имали възможност да присъстват на церемонията.

Куполите на църквите неведнъж са вдъхновявали сладкарите за създаването на невероятни кулинарни произведения. Смята се, че идеята за изпичането на многоетажна сватбена торта е хрумнала на лондонски бакалин, докато се е наслаждавал на купола на църквата "Сейнт Брайд". От този момент многоетажните сватбени торти започват да се приготвят в много страни.

Съвременните такива напълно спокойно бихме могли да подредим до произведенията на изкуството. Наличието на различни цветове захарно тесто, всевъзможни кремове, уреди за печене, позволява не само да се приготвят красиви торти, но и често те са отражение на младоженците, на техните интереси. Например, тортите във вид на шахматна дъска, компютър или кораб будят възхищение у гостите на тържеството и в същото време изискват изключително майсторство от сладкарите.

Историята продължава да се пише и кой знае още на какво ще бъдем свидетели...