Зад кулисите на сладкарстовото със Светла от Vanilla&me
Време е да обърнем внимание и на сладкарите! :) А какво по-добро началото от Светла от Vanilla & me, донесла преди дни злато от Лондон за своето творчество. Тя прави торти и уникални бисквити и е сред най-добрите майстори на декорирани сладки в България, несъмнено! Следя творчеството й от няколко месеца и определено заслужава внимание. По-скоро съм фен на бисквитите, отколкото на тортите, но това е чисто и просто, защото предпочитам едното, пред другото. Vanilla&me е доказателство, че и българските творци са толкова добри, колкото и световните, а достъпът до материали в родината ни не е за подценяване. Вижте какво ни разказа самата Светла и се насладете на творчеството й!
Разкажи ни за себе си, кой се крие зад уникалните сладки?
Казвам се Светла Петрова, на 33 г. от София. Омъжена съм от 11 години и имам две прекрасни дъщери – на 7 и на 4 г.
Правиш наистина страхотни декорирани бисквити, както и торти. Къде е твоята страст?
Откакто се помня се занимавам с рисуване, декориране, дизайн. Завърших мода, след това се занимавах известно време с графичен дизайн. Случи се така, че голямата ми дъщеря беше диагностицирана с Атипичен аутизъм , което изисква допълнителна работа и грижи от наша страна. Поради тези специфики така и не се върнах на работа, а си останах вкъщи, което пък ми позволи да срещна и развия новото си хоби – захарното изкуство. То наистина се превърна в най-голямата ми страст и в момента цялото ми време и енергия е разделено между семейството и декорирането на торти и бисквити.
По снимките може да се види, че ти си голям майстор, но нека да започнем с началото. Откъде тръгна, как се разви, разкажи ни за твоя път да стигнеш дотук?
В края на 2014 година, докато си разглеждах фейсбук, попаднах на снимка на много красиви бисквити. Бяха дело на моя приятелка, която не се занимава професионално. Бяха семпли. Тъмни меденки за основа, декорирани, с линии от бял айсинг. Спомням си как ги гледах дълго и си казах, че искам и аз да се опитам да направя нещо подобно. До този момент сладкарството никога не ме е привличало. Тъкмо напротив, умишлено избягвах да правя сладки неща, понеже се стремях да се храня здравословно и да тренирам… Малката ми дъщеря беше едва на няколко месеца и си казах, че като я сложа да спи, ще спретна едни бързи сладки. Определено се лъжех в преценката си. Отнеха ми много повече време, отколкото предполагах, една част от тях изгоряха, а глазурата ми се разтече навсякъде... На следващата година реших да продължа с опитите. Малката беше малко по-голяма, двечките със сестра й бяха на гости при майка ми и аз имах повечко време за експерименти. Този път резултата беше доста по-добър. Постепенно започнах да си купувам инструменти и материали и да ми става все по-интересно това ново начинание. На 15.03.2016 година направих първата си торта за рождения си ден. Бях горда с всичко, което създавах, и ги качвах във фейсбук, така че приятелите ми постепенно започнаха и те да искат торти за празниците си.
Преди дни се завърна от Лондон, където спечели "Злато"в категорията за декорация на бисквити. Разкажи ни за състезанието!
Cake International е най-голямото изложение за захарно изкуство в света. То се провежда от 1994 година два пъти годишно - в Лондон и в Бирмингам. На него участват декоратори от цял свят, демонстрират се нови техники и продукти в областта. Изложението е известно и със състезателната си част, в която може да участва всеки след предварително записване. Категориите бяха 17, сред които: "Флорална композиция", "Празнична торта", "Къпкейкс", "Захарни скулптури" и т.н. Във всяка категория може да има повече от един златен, сребърен или бронзов медал, като това зависи от броя точки, които е събрал участника, на база критериите на журито. Имаше и категории без златен медал. Оценяват се цялостната визия и идея, нивото на сложността, качеството на изработката и вниманието към детайлите. Журито е изключително строго, оглежда много внимателно от всички страни експонатите. Случва се и участници с прекрасни произведения да бъдат дисквалифицирани, понеже творбата им надвишава със сантиметри, предварително зададените размери или понеже са използвали неядлив материал за декорацията. Накрая от всяка група се награждават първите трима с най-много точки. Аз реших да участвам в категорията „Cookie Display” (Бисквити), тъй като реших, че там съм най-силна, а и пренасянето им до Лондон ми се струваше по-лесно в сравнение с пренасянето на торта, например. В категорията ми нямаше ограничение за брой използвани бисквити, нито за тяхната големина. Темата също беше по желание, така че това ми даде възможност да развихря въображението си. По време на коледните празници направих една джинджифилова къщичка с нарисувано мече отпред, която много ми хареса как се получи и реших и бисквитките ми, с които участвам на изложението да бъдат в този стил и концепция. Избрах да направя 3 големи къщички за птици с различна форма и големина, в които да живеят сладки животинчета. В състезанието се оценява и използването на колкото се може повече техники, така че усложних композицията си максимално като заложих на обемно рисуване с айсинг като начало, след което рисуване на детайлите с боички, направих и шприцовани малки цветя и листа, както и няколко детайла от вафлена хартия и захарна паста. Най-трудно ми е винаги да си представя всичко завършено – композицията, цветовата схема, но това е винаги, когато правиш нещо свое, а не копираш чужд модел. В средата на първата седмица от работата ми по проекта, реших, че не съм доволна от направеното и започнах отначало. Предизвикателство ми беше също опаковането и транспортирането, тъй като бисквитките ми бяха доста големи и имат прорези, където има повече вероятност да се счупят.
Оценяват ли хората труда ти?
Чувствам се оценена, да. Много ме зарежда това, че хората харесват нещата, които правя, и ме търсят. Мога да кажа, че от всички арт неща, с които съм се занимавала до момента, тук се чувствам най-оценена, което и ми дава възможност да го развивам още повече.
Би ли споделила някоя тайна, дали можем сами да се научим да правим ако не толкова красиви бисквитки, поне такива, с които да зарадваме близките си.
Това, което бих дала като съвет е да намерите блог, в който са описани изпробвани рецепти и да ги следвате точно. Така вероятността да сгрешите е най-малка. Един от първите блогове, който разглеждах с часове беше този на Ирина Купенска, Sunshine kitchen. Тя прави и изключително красиви фотографии на готовите десерти, с което ме плени от самото начало. Все още правя някои от рецептите и, понеже са чудесни! Иначе, всичко останало е практика и това да развиете уменията си.
Какъв съвет би дала на всички, които се занимават със сладкарска декорация?
Мога да ги посъветвам да бъдат себе си, да правят това, което обичат и да го развиват, вместо да се опитват да подражават на някой друг.
Другото, което е много важно за мен са хубавите снимки. Много често съм виждала чудесни торти снимани на лоша светлина и неподходящ фон, което отнема от красотата им. А за никого не е тайна, че добре презентираните и снимани неща, продават!
Какво предстои на Vanilla & me? Коя е следващата ти цел?
Най-голямата ми цел е да развивам собствените си умения, да експериментирам с нови техники и да създавам все по-красиви и впечатляващи произведения.
Автор: Данна Панджарова
Снимки: Vanilla&me
Коментари към Зад кулисите на сладкарстовото със Светла от Vanilla&me