Горещите минерални извори като средство за приготвяне на храна в древността

Антрополози се натъкнаха на едни от най-старите следи от предците на човека в Олдувай Гордж, долина в Северна Танзания. Те откриват фосили от хоминиди, живели преди 1,8 милиона години. Самият регион е известен като богато находище на останки и каменни оръдия на труда, което показва, че там са били установени и са ловували древни хора.

Екип от експерти от Масачузетския технологичен институт и испанския университет „Alcalа“ попадат на следи, които доказват съществуването на горещи извори в Олдувай Гордж, приблизително по същото време и в близост до местообитанието на хоминиди. Учените са на мнение, че изборът на място може да не е никак случаен и всъщност древните хора да са използвали изворите, за да си сготвят прясно уловения дивеч, много преди да бъде открит огънят.

Роджър Съмънс, професор по геобиология от Катедрата по земни, атмосферни и планетарни науки към Масачузетския технологичен институт, уточнява: „Доколкото ни е известно, това е първото конкретно доказателство за възможността хората преди стотици години да са използвали геотермални източници в близост до местообитанието си и до местата, където са ловували.“

Съмънс и колегите му публикуват своите открития на 15.09.2020 г. в списанието „Proceedings of the National Academy of Sciences.“ Авторът на проучването е Айнара Систяга, член на екипа от Масачузетския технологичен институт. В него участват също Фатима Хюсеин, студент от Катедрата по земни, атмосферни и планетарни науки, както и археолози, геолози и геохимици от университета „Alcalа“, университета във Валядолид, Испания, Танзанийския университет и държавния университет в Пенсилвания.

Неочаквано откритие – промените в климата преди милиони години

През 2016 г. Систяга се присъединява към експедицията на археолозите в Олдувай Гордж, по време на която са събрани утаечни материали и останки от дълъг 3 километра пласт оголена скала, образувала се преди около 1,7 милиона години. Този геоложки слой предизвиква интереса на специалистите заради нетипичния си пясъчен състав, много различен от пласта тъмна глина под него, натрупал се преди 1,8 милиона години.

Систяга разказва: „В този период са настъпвали промени в заобикалящата среда. Искахме да разберем какви точно и как те са се отразили на хората.“ Експертът първоначално планира да насочи вниманието си най-вече към утаечния слой, за да разбере как се е променяла природата в отговор на настъпилите климатични промени.

Смята се, че преди 1,7 милиона години Източна Африка е страдала от постепенно засилващо се безводие. В началото климатът е бил влажен и е имало гори, но с времето настъпва суша и дърветата биват изместени от тревиста растителност. Систяга взема със себе си отломки от песъчливите скали и започва анализ в лабораторията на Роджър Съмънс. Целта й е да провери дали има следи от определени липиди, в които да са се съхранили остатъци от листен восък, за да се добие представа за типа растителност по онова време.

Проф. Съмънс разкрива: „Човек може да пресъздаде растение, съществувало хилядолетия по-рано, чрез броя въглеродни атоми и изотопи. Точно в това е специализирана нашата лаборатория и с това се зае Айнара. Но по-късно тя откри коренно различни видове съединения, за които не сме и подозирали.“

Хипертермофилната бактерия, живяла преди 2 милиона години, все още съществува

Сред отломъците от скали, които анализира, тя се натъква на липиди, различни от всички останали, които досега е извличала от растения. Двамата със Съмънс стигат до заключението, че те не са толкова близки до произвежданите от растенията, а от специфични групи бактерии, върху които екипът е работил преди 20 години, но в съвсем друг контекст.

Липидите, извлечени от Систяга, датират отпреди 1,7 милиона години в Танзания. Те се оказват същите като тези, които се произвеждат от съществуваща и в наши дни бактерия, изолирана от горещите минерални извори в Националния парк „Yellowstone.“

Специфичната бактерия Thermocrinis ruber е хипертермофил, който живее и оцелява само в много горещи води. Тя дори не се развива, ако температурата е под 80°С. Пробите, взети от Айнара, съдържат същите бактериални липиди, което недвусмислено показва, че на мястото са съществували горещи извори. С други думи, напълно е възможно хипертермофилната бактерия от Националния парк „Yellowstone“ да е същата като тази от Олдувай Гордж преди 1,7 милиона години. Оттам идва и изводът на учените, че вероятно хоминидите са живели в близост до горещи геотермални водоизточници.

Систяга отбелязва: „Не би било никак налудничаво, ако кажем, че активната тектонична дейност по онова време в долината е предизвикала появата на горещи извори на повърхността. Олдувай Гордж е регион, известен с геоложката активност на тектоничните плочи, което е било предпоставка за изригващите вулкани преди милиони години. Същата тази активност вероятно е довела до образуването на геотермални извори.“

Утаечният материал е отбран от място, до което е доказано, че са живели хоминиди, тъй като там са открити оръдия на труда и останки от скелети на животни. Възможно е близостта да е позволила на праисторическите хора да готвят месото от улова, както и други твърди култури, или пък корени.

Горещите извори като средство за приготвяне на храна

Как точно древните хора са готвили в горещите извори все още е въпрос без отговор. Може би те са потапяли месото във водата, за да го направят малко по-крехко и лесно за дъвчене. Възможно е и да са варили корени и други твърди култури като картофите например, за да ги храносмилат по-лесно. Не е изключено животните често да са намирали сами смъртта си в горещата вода, след което хоминидите да са ги изваждали и изяждали.

Систяга поставя логичния въпрос: „Ако в много горещите води е попаднало животно и месото му вече е сварено, вие не бихте ли яли от него?“
Учените все още не са намерили неопровержимо доказателство за теорията си. Междувременно те планират да изследват други пластове и зони в Олдувай Гордж за наличието на същите липиди.

Експертите вярват, че могат да намерят още данни, в подкрепа на твърдението, че в района са съществували горещи извори. Трудна обаче остава задачата да разберат как точно праисторическите хора са взаимодействали с тях. Тук се намесват трудни за анализиране аспекти като поведението на вид, който вече не съществува, и е живял преди почти 2 милиона години.

Проучването е подкрепено от Европейската комисия, Астробиологичния институт на „НАСА“ и правителството на Испания.