Станка от Know How To Cook: Да се храниш здравословно означава да даваш на тялото си пълноценна и разнообразна храна

Убедена съм, че сред вас няма човек, който поне веднъж да не е влизал в блога на Станка. С нейното емблематично лого със стръкчета моркови със сигурност ви е направила впечатление :) За нея мога да кажа само едно - уникално енергична жена! Станка може да видите да участва в различни дейности, чиято цел е да популяризира здравословното хранене както сред децата, така и сред възрастните. Тя е един безкраен източник на знание, що се касае до храната и начина, по който е най-добре да я приемаме, а фейсбук страницата й има близо 30 000 последователя. Ако се чудите от къде да си намерите разнообразна и здравословна алтернатива за вечеря, вече знаете отговора. Може би няма да успея да разкажа за всичко, което прави, но поне с малка част от дейностите й ще се запознаете от следващите редове.

Представи ни се, кой стои за кулинарния блог "Know how to cook"? С какво се занимаваш, освен с кулинарията?

Ще започна с тривиалното. Казвам се Станка Стоянова, живея във Варна, но съм родена и израснала в Нова Загора. Имам прекрасна дъщеря и съпруг. В момента фокусът ми е насочен основно върху развитието и поддържането на кулинарния ми блог Know How To Cook и дейността на фондация "За храната".

По образование съм програмист. Записах да уча тази специалност с огромно желание. Малко преди да завърша висшето си образование започнах да работя в сферата, но няколко години по-късно установих, че стресът в работата ми идва в повече, отколкото мога да понеса. Взех решение да се оттегля от сферата и да се насоча към друго поприще, но и до ден-днешен използвам част от придобитите знания и умения.

През следващите няколко години заедно със съпруга ми имахме малък семеен бизнес с бебешки и детски дрехи. Това беше едно невероятно приключение, благодарение на което се запознах с много прекрасни хора. Много от тези познанства прераснаха в приятелства. Научих ценни уроци и видях себе си в различна светлина. В един момент просто се почувствах изчерпана, като затворена в клетка. Не можех да си се представя на същото място и след 20 години. В мен имаше жажда да се развивам, да правя други неща, да разполагам свободно с времето си. Макар и трудно, след няколко месечни терзания, взех решение да затворим магазина и да продължа напред, фокусирайки се основно върху блога.

В момента се занимавам основно с него. Поддържането на кулинарен блог е комплексна задача - готвене, заснемане на готовите ястия и обработване на снимките, подготовка на текстове, техническа поддръжка и SEO оптимизация, поддържане на канали в социалните мрежи... Това си е работа на пълен работен ден не за един човек, а за цял екип.

Нека разкажем малко за блога ти, какво могат да намерят хората в него, какви рецепти има в него?

Идеята да си направя "Know how to cook" се роди през май 2010. Съпругът ми, тогава все още не бяхме сключили брак, но живеехме заедно, често се оплакваше, че никога не готвя едно ястие два пъти по един и същ начин. Всеки път импровизирах и добавях или изключвах нещо от някоя рецепта. Така реших, че е крайно време да започна да си записвам някъде рецептите, за да мога да ги повтарям. Избрах блог пред тетрадка поради простата причина, че исках винаги да са ми под ръка. Освен това по онова време тъкмо навлизаше модата на кулинарните блогове у нас.

Постепенно блогът ми еволюира и се превърна в това, което е днес. Като човек с техническа мисъл и душа, обичаща перфектните неща, винаги съм се старала блогът, освен да предлага качествено съдържание, да има и естетически добре издържан и изчистен външен вид, за да им е приятно на хората, които го посещават. Много държа на това и преди 2 месеца отново обнових визията му (все още има дребни детайли за изчистване), за да отговаря на визията ми за начина, по който трябва да изглежда подобно онлайн пространство, но и да предлага достатъчно функционалности на потребителите.

От гледна точка на съдържанието, блогът отразява мен и моите разбирания за храната и живота през годините. В него могат да се намерят както традиционни български рецепти, така и рецепти за ястия в осъвременен вариант, с "модерни" продукти или адаптирани към определен хранителен режим. Търсейки най-подходящият за моето тяло начин на хранене съм опитвала доста и различни режими.

Към днешна дата (вече близо 3 години) в блога споделям рецепти за ястия, които не съдържат глутен, лактоза и рафинирана захар.

Старая се рецептите, които споделям да са лесни, семпли и вкусни, но и да са подходящи за хапване от цялото семейство без значение от техните хранителни предпочитания и непоносимости. Важно е цялото семейство да споделя една храна, защото това сплотява. Освен това, като жена, знам колко е трудно да сготвиш отделно ястие за всеки член от семейството, особено когато все сме притиснати от времето и почти не разполагаме със свободно такова.

Стремя се рецептите в блога да съдържат леснодостъпни, предимно сезонни и локални продукти, за да може всеки да ги приготви у дома. В малките населени места трудно се открива разнообразието от продукти, което се предлага в големите такива, а вярвам, че всеки има право да се храни с добра храна.

Преминала си през огромна промяна по отношение на начина си на живот, разкажи ни за пътя, който си извървяла към осъзнаването на храненето ти?

През последните 5 години извървях доста дълъг път и опитах много и различни начини на хранене. В началото много се влияех от различни разбирания по отношения на храненето. Четях много и различни статии, които често си противоречаха. Имаше моменти, в които бях безкрайно объркана кое е вредно и кое полезно. Случвало се е да изпадам в крайности. Сега имам малко различен поглед върху нещата.

С времето научих, че няма универсален начин на хранене, валиден за всеки от нас. Ние сме различни, телата ни имат различни нужди и непоносимости. За съжаление, ние сме забравили да слушаме телата си и често пропускаме сигналите, които те ни дават. Привърженик съм на персонализираното хранене. Не подкрепям сляпото следване на режими (освен в случаите, когато това наистина се налага - например при тежки заболявания), а апелирам за адаптирането им спрямо нашите нужди и това всеки да открие най-подходящия начин на хранене за себе си.

Промяната в начина ми на мислене и осъзнаването, че трябва да предлагам на тялото си по-добра храна, дойде в момента, в който ми предстоеше захранване на дъщеря ми. Много бързо осъзнах, че възпитаването на добри хранителни навици у децата започва с възпитаване на същите и у нас възрастните. Така спешно започнах генерални промени в начина, по който се храним. Разбира се, процесът не мина гладко и без сътресения, но с течение на времето се убедихме, че се избрали правилния път.

Само няколко месеца по-късно дойде диагнозата Хашимото. Тя просто преобърна живота ми. В началото не вярвах, че ми се случва. След това я приех и осъзнах, че болестта идва с цел да ме научи да се грижа повече за себе си. Сравнително скоро след това разбрах и за връзката между храненето и болестите. Това ме провокира да вървя все по-уверено напред по пътя към осъзнато и отговорно хранене. Преди почти 3 години спрях консумацията на глутен и млечни продукти. На този етап непоносимостта ми и към двете е преодоляна. По тази причина, от време на време и в ограничени количества, си позволявам да хапвам някои млечни продукти. Те обаче не са в основата на храненето ми и не готвя с тях, с изключение на маслото.

На този етап в менюто ми присъстват много и разнообразни, предимно сезонни зеленчуци, плодове, месо, риба, яйца, варива, някои безглутенови зърнени култури, ядки, семена, различни нерафинирани мазнини.

Можеш ли с няколко думи да кажеш какво разбираш под "здравословно хранене", каква храна е полезна не само за нас, но и за нашите деца?

В наши дни здравословно хранене е доста разтегливо понятие и всеки го интерпретира през собствената си призма. За мен да се храниш здравословно означава да предлагаш на тялото си пълноценна и разнообразна храна, богата на микро и макронутриенти и съобразена със сезона. Храна без купища добавки под формата на оцветители, консерванти и овкусители. Дали тази храна ще бъде без глутен, без лактоза или без яйца, например, всеки преценява според собствените си нужди и непоносимости.

Част си от Управителния съвет на фондация "За храната", разкажи малко за фондацията и какво те накара да се включиш в нея?

Всичко започна с първия мащабен Food Revolution Day през май 2017, който се проведе на територията на редица градове в цялата страна. Включих се в организирането и провеждането на няколко детски кулинарни работилници във Варна. По това време вече бях и посланик на движението на Джейми Оливър Food Revolution. Събитието имаше невероятен и неочакван положителен отзвук. Това допълнително ни даде стимул да продължим напред.

Само няколко седмици по-късно беше създадена на фондация "За храната". Мисията ни е да популяризираме здравословното хранене сред децата, родителите, учителите, готвачите и всички, които имат отношение към храненето. Срещаме огромна подкрепа в лицето на родители, директори на училища, готвачи и хора от всякакви сфери, защото хранене на децата е наболял проблем в обществото, за който има нужда не само да се говори, но и да се предприемат адекватни действия. Децата са нашето бъдеще и като такова, трябва да растат здрави и силни.

Решението ми да се включа във фондацията първо като доброволец, а след това и като член на управителния съвет дойде сравнително лесно. Вече бях направила всичко по силите си, за да предложа на моето дете пълноценна здравословна храна, да положа основите на здравословни хранителни навици, бях намерила начин да се "спасим", но спасяването по единично не е решение. Всички деца имат право да се хранят с пълноценна, разнообразна и природосъобразна храна. Нужно е ние, като общество, да се обединим, за да постигнем трайна и осъзната промяна на всички нива. Именно това ме мотивира да бъдат част от фондацията и да работя доброволно за промяна в начина, по който се хранят децата на България.

Аз лично смятам, че храненето на децата не е основна грижа на държавата, а най-вече на родителите. Мислиш ли, че родителите могат да се променят и да обърнат реално внимание на храненето на децата си, което те самите им предлагат? Виждаме редовно деца, хранещи се изключително нездравословно, избор, предоставен им именно от родителите, а в същото време тези майки и бащи изискват от държавата здравословно хранене...

Така е, храненето на децата е основна грижа на родителите и възпитаването на здравословни хранителни навици у децата трябва да започне от семейството. Държавата трябва да има подкрепяща роля. Много родители вече са направили промяната за себе си и за децата си. За да се постигне масовост е нужна и известна институционална и експертна подкрепа от страна на лекари, готвачи и други професионалисти. През последните няколко десетилетия храната се е променила толкова драстично, колкото не се е променила за последните 40 000 години. Индустриализацията улесни живота ни, но и драстично понижи качеството на храната, която се отглежда, предлага и консумира.

В момента фондация "За храната" разработва дигитален ресурсен център, които да помогне на родителите с експертни материали, полезни статии, рецепти, видеа и други ресурси, за да предлагат по-добра храна на децата си. Тази платформа, освен към родителите, ще бъде насочена също така към учителите и децата. С този проект участваме в "Промяната" на Нова Тв и Reach For Change, където от 15 януари до 4 февруари предстои финалното гласуване за определянето на победителите.

Нека да обърнем внимание и друго твое занимание за финал. Споделяш, че се интересуваш от кулинарна фотография. Разкажи ни повече за това твое занимание?

По кулинарната фотография се запалих покрай блога. Дори не усетих как се случи, но бях пленена от красивите и апетитни снимки, които виждах в чуждоезичните блогове. Започнах да се опитвам и аз да правя такива. Съвсем естествено, първите ми опити бяха трагични, но това не ме отказа. Амбицира ме още повече. С малко повече постоянство, желание, наблюдение, учене и доста снимане нещата започнаха да ми се получават. Все още имам път да вървя към нивото, което искам да достигна, но имам голям напредък и мисля, че един бърз поглед в блога го доказва.

Клише е, но е вярно, че се храним първо с очите си. Именно затова в добрите ресторанти се отделя такова внимание на аранжирането на храната в чинията. Същото важи и за кулинарните блогове и сайтове за рецепти. За да те привлече една рецепта, снимката трябва да говори, да те кара да мечтаеш и да копнееш за вкуса на това, което виждаш в чинията.

Кулинарната фотография е магия. Всеки, докоснал се до нея, бива пленен и забелязвам, че набира все по-голяма популярност и у нас. Радвам се, че компаниите започват да осъзнават колко е важно как представят продукта си, особено когато говорим за храна. Вече имам и предложения за партньорство с някои брандове.

Би ли издала на нашите читатели няколко полезни и практични съвета за снимането на храна. Какво е важно и как да направим идеалната снимка, дори и любителски с телефон?

Снимането на храна не е лесна работа. Въпреки това има някои дребни трикове, които могат да ни помогнат лесно да се справим със задачата.

За добрата снимка най-важна е светлината. Без значение дали снимката ще бъде направена с телефон или фотоапарат, светлината е ключовият елемент. Честа грешка е да се снима на изкуствена светлина - например под лампата в кухнята или с включена светкавица на телефона. Това прави храната да изглежда мазна и непривлекателна. Освен това променя и цветовете.

Най-подходящата светлина е дневната. Облачните дни са идеални за снимки, а в слънчевите - тънко перде върши чудесна работа за разсейване на светлината. Използвайте мека, разсеяна естествена светлина, а не директна насочена слънчева светлина.

Постарайте се фонът да е изчистен и чинията да е едноцветна, за да не се отвлича вниманието от храната. Все пак тя е главният герой в снимката, а не новата ни покривка на цветя.

Какво ще кажеш в заключение на читателите ни?

Пожелавам им да бъдат смели, да следват мечтите си, но и да не забравят за грижата за себе си. В забързаното ежедневие все повече загърбваме себе си и нуждите си, но винаги можем да намерим половин час, който да посветим изцяло на себе си. Да слушат сигналите на тялото си, да се движат повече, да си осигурят качествен сън и да подхождат отговорно и осъзнато, когато избират храната си.

Вижте рецептата за сладкиш с круши от Станка.

Автор: Данна Панджарова
Снимки: личен архив