Цветно зеле, карфиол

Цветното зеле (карфиол) е безценно за човешкия организъм. Познато е у нас и често присъства на трапезата ни под различна форма. Запазва свойствата си дори в замразено състояние, затова може да се консумира целогодишно. В следващите редове ще обърнем внимание на състава, здравните ползи на зеленчука, както и на случаите, в които неговият прием не е препоръчителен.

Състав на карфиола

В цветното зеле е огромно количеството от витамини С, В1, В6, В2, РР, А, Н. В състава влизат също калий, калций, натрий, фосфор, желязо, магнезий. Карфиолът е богат още на пектинови вещества, ябълчена, лимонена, фолиева и пантотенова киселини. Дневната доза витамин С се съдържа в 100 грама пресен и в 200 грама сварен карфиол. 

В зеленчука се съдържат минерални соли, белтъчини, въглехидрати. Протеините му са богати на ценни аминокиселини (аргинин, лизин). В състава на този вид зеле има много целулоза, която се преработва лесно от организма, благодарение на нежната й структура. Голяма част от азотистите вещества в зеленчука са лесно усвоими белтъчни съединения, затова той се приема най-добре от организма, в сравнение с другите видове зеле.

Желязото в зеленчука е 2 пъти повече, отколкото в граха, чушките, зелената салата, и 3 пъти повече, отколкото в тиквичките и патладжаните. Аскорбиновата киселина е 2-3 пъти повече от количеството й в бялото зеле.

Здравни ползи

Както вече казахме, благодарение на своята тънка структура, цветното зеле се усвоява най-добре от организма от всички разновидности на зелето. Това е и причината продуктът да е особено полезен при диетично хранене в случаите на стомашно-чревни заболявания.

Карфиолът може да се смята за рекордьор по съдържание на биотин сред достъпните хранителни продукти, присъстващи в ежедневното ни хранене.

Биотинът, познат още като витамин Н, възпрепятства възпалителните процеси на кожата; предотвратява появата на специфичното заболяване на кожните жлези, наречено себорея. Витаминът често се включва в състава на средства, предназначени за грижа за кожата на лицето и косата.

В карфиола има по-малко груба целулоза, отколкото в белия сорт зеленчук, което е и причината за по-лесното усвояване и за по-малкото раздразнение на стомашната лигавица. Зеленчукът е полезен и за включване в детското хранене.

При понижена секреторна функция на стомаха за консумация се препоръчват ястия от сварено цветно зеле. При язви на стомаха и дванадесетопръстника се разрешава да се яде карфиол, но не и бяло зеле. При заболявания на черния дроб и жлъчката се препоръчва прием само на зеленчуци, които повишават отделянето на жлъчката и допринасят за редовното освобождаване на червата. Към тях се отнася и цветното зеле.

Редовното включване на този зеленчук в хранителното меню намалява риска от развитие на рак на млечната жлеза при жените и на рак на простата при мъжете. Както цветното, така и другите разновидности на зелето, са профилактично средство срещу развитие на онкологични заболявания.

Сокът от цветно зеле се препоръчва при гастрит, диабет, бронхит, нарушена бъбречна дейност и чернодробни болести.

Противопоказания

Цветното зеле не се препоръчва за включване в менюто на хора, които страдат от повишена стомашна киселинност, язви, остър ентероколит и чревни спазми. Ако зеленчукът се консумира при наличие на изброените здравословни проблеми, се засилва болката, може да се появи раздразнение на стомашната лигавица и червата.

Карфиол не трябва да се яде от хора, които неотдавна са преминали операция в областта на корема или гърдите.

Към този сорт зеле много внимателно следва да се отнасят страдащите от бъбречни заболявания, повишено кръвно налягане. За болните от подагра зеленчукът може да бъде опасен, тъй като в състава му влизат пурини, а ако те се натрупат в големи количества в организма, се увеличава концентрацията на пикочна киселина, която на свой ред е възможно да доведе до рецидив на заболяването.

Хората, които знаят, че са алергични към някакви храни, е необходимо да се отнесат предпазливо към зелето.

Лекарите отбелязват и неблагоприятно действие на зеленчука върху щитовидната жлеза. Всички продукти от семейството на броколите са в състояние да предизвикат развитие на така наречената гуша.