Хитин

Обща характеристика

Хитинът, наричан още животинска целулоза, е полизахарид, който се отнася към групата на трудно усвоимите въглехидрати. По своя физикохимичен състав, както и по биологичната си роля, е близък до растителната целулоза. Влиза в състава на клетъчните стени на гъбите, също и на някои бактерии.

Образуван от остатъците на аминозахари ацетилглюкозамин, хитинът е един от най-разпространените полизахариди в природата. Това е вещество, което се намира в гъбите, бактериите и членестоногите.

Дневна необходимост

Постъпването на повече от 3 000 мг хитин дневно в организма може да доведе до проблеми с функционирането на стомашно-чревния тракт, затова е необходимо придържането към "златната среда" по отношение на консумацията на различните храни.

Потребността от хитин нараства при:

• излишно телесно тегло;
• нарушена мастна обмяна в организма;
• високо ниво на холестерола в кръвта;
• стеатоза на черния дроб;
• прекомерен прием на мазнини с храната;
• чест запек;
• захарен диабет;
• алергии и интоксикации на организма.

Потребността от хитин намалява при:

• прекомерно образуване на газове;
• дисбактериоза;
• гастрит, панкреатит и други възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт.

Усвояване

Хитинът е твърдо прозрачно вещество, което не се усвоява от човешкия организъм. Както и целулозата, той подобрява моториката на стомашно-чревния тракт, има и редица други благоприятни въздействия върху здравето.

Полезни свойства и влияние върху човека

Хитинът се използва при хипертония, затлъстяване, захарен диабет, като имуномоделиращо средство, възпрепятстващо преждевременното стареене на организма. Също както и целулозата, веществото подобрява дейността на червата, облекчавайки тяхното освобождаване. Пречиства кръвоносните съдове от вредния холестерол.

Признаци за недостиг на хитин в организма:

• наднормено тегло, затлъстяване;
• отслабена дейност на стомашно-чревния тракт;
• неприятен телесен мирис (натрупване на шлаки и токсини);
• чести алергични заболявания;
• проблеми със ставите и хрущялите.

Признаци за излишък на хитин в организма:

• нарушена стомашна работа (гадене);
• метеоризъм, подуване на корема;
• неприятно усещания в областта на задстомашната жлеза;
• алергични реакции към веществото.

Взаимодействие на хитина с други елементи

Хитинът взаимодейства с полизахариди и протеини. Не се разтваря във вода и други органични разтворители, макар да е способен да задържа влагата в тялото. При нагряване хитинът взаимодейства с някои соли, хидролизира се. Намалява абсорбирането на хлоридните йони в кръвоносната система, като по този начин регулира водно-солевия баланс в организма.

Фактори, влияещи на съдържанието на хитин в организма

Човешкото тяло не произвежда самостоятелно веществото, затова съдържанието му изцяло зависи от приеманите количества с храната.

Продукти с максимално съдържание на хитин:

Указаното количество е ориентировъчно (гр) за 100 г продукт:

Здраве и красота

Все по-често се говори за положителен ефект от употребата на козметични продукти, в чиито състав влиза хитин. Той се добавя в шампоани за увеличаване обема и еластичността на косата, в лосиони, кремове, душ-гелове, спрейове и лакове за коса.

Веществото се използва и при направата на биологично активни хранителни добавки за подобряване еластичността на кожата, също като противовъзпалително и овлажняващо средства. Хитинът създава защитен слой върху кожата и косата, облекчавайки разчесването, възпрепятства загубата на влажността на кожата и чупливостта на ноктите.

Що се отнася до ползата на хитина за стройността на фигурата, вече споменахме, че веществото е наричано още животинска целулоза, която свързва и извежда излишните мазнини, помага при преяждане, увеличава количеството бифидобактерии в червата и подпомага отслабването. Освен това, хитинът е отговорен за адсорбирането на замърсяванията, след чието отстраняване организмът се чувства леко и свободно.