Фосфолипиди

Липидите са мазнини, жизненоважен елемент за човешкия организъм. Към същата група се отнасят и фосфолипидите, които се различават от първите по това, че в състава им влиза и фосфор (което обяснява и наименованието).

Веществата са изолирани за първи път през декември 1939 година от соеви зърна. Основната дейност на фосфолипидите в тялото е свързана с възстановяването на увредените клетъчни структури, в резултат на което се предотвратява общата деструкция на клетките.

Лечебното действие на голяма част от предлаганите продукти за възстановяване на черния дроб се дължи именно на наличието на фосфолипиди в състава им.

Лецитинът също се отнася към тази група вещества.

Хранителни продукти с високо съдържание на фосфолипиди:

• зехтин;
• слънчогледово олио;
• краве масло;
• ленено масло;
• масло от семена памук;
• яйчен жълтък;
• рибено масло;
• заквасена сметана;
• говеждо месо;
• сланина;
• пилешко;
• соя;
• пъстърва;
• конопено семе;
• ленени семена.

Обща характеристика

Фосфолипидите са съединения, състоящи от мастни киселини на многоатомни алкохоли и фосфорна киселина. В зависимост от това какъв многоатомен спирт стои в основата на фосфолипида, се различават: глицерофосфолипиди, фосфосфинголипиди, фосфоинозитиди.

Основата на глицерофосфолипиди е глицерин, на фосфосфинголипидите - сфингозин, а за фосфоинозитидите - инозитол.

Фосфолипидите спадат към групата на есенциалните вещества, незаменими за човека. Те не се произвеждат в организма, следователно трябва да постъпват в него чрез храната.

Една от най-важните функции на фосфолипидите е участието им в строежа на клетъчните мембрани. При това необходимата твърдост им придават белтъчините, полизахаридите и други съединения.

Фосфолипидите се съдържат в тъканите на сърцето, мозъка, нервните клетки и черния дроб. Синтезират се в бъбреците и черния дроб.

Дневна необходимост от фосфолипиди

В условията на балансирано хранене, организмът се нуждае от 5 до 10 грама фосфолипиди за денонощие. Желателно е те да постъпват комплексно с въглехидрати, защото в такова съчетание се усвояват по-добре.

Потребността от фосфолипиди се увеличава при:

• отслабване на паметта;
• болест на Алцхаймер;
• заболявания, свързани с нарушения на клетъчните мембрани;
• при токсично увреждане на черния дроб;
• при хепатити А, В и С.

Потребността на фосфолипиди намалява:

• при повишено артериално налягане;
• при атеросклеротични съдови промени;
• при заболявания на задстомашната жлеза.

Усвояване

Фосфолипидите се усвояват най-добре със сложните въглехидрати (зърнени храни, хляб с трици, зеленчуци и други). Освен това, върху пълноценното им усвояване влияе начинът на приготвяне на храната. Тя не трябва да се нагрява продължително време, в противен случай, съдържащите се в нея фосфолипиди се подлагат на деструкция и не са полезни за организма.

Полезни свойства на фосфолипидите

Освен това, че отговорят за осигуряването целостта на клетъчните мембрани, фосфолипидите стимулират нормалното преминаване на сигнала по нервните влакна към главния мозък и обратно.

Също така веществата могат да осигурят защита на чернодробните клетки от вредното въздействие на химичните съединения.

Освен хепатопротективното действие, един от фосфолипидите - фосфатидилхолин, допринася за подобряване на кръвоснабдяването на мускулната тъкан, за зареждането на мускулите с енергия, повишават тонуса им и общата работоспособност.

Фосфолипидите са особено важни за храненето на старите хора, защото се характеризират с липотропно и антисклеротично действия.

Взаимодействие с други елементи

Витамините от групи A, B, D, E, К, F се усвояват само при хармонично съчетание с мазнини.

Прекомерните количества въглехидрати в организма водят до усложняване на процеса на разпадане на ненаситените мазнини.

Признаци на недостиг на фосфолипиди:

• влошаване на паметта;
• депресивно настроение;
• отслабване на имунитета;
• артрози и артрити;
• нарушения на работата на стомашно-чревния тракт;
• сухи кожа и коса, чупливи нокти.

Признаци за прекомерни количества фосфолипиди в организма:

• проблеми с тънките черва;
• сгъстяване на кръвта;
• превъзбудена нервна система.