Петя Аргирова от Ухае на: Отделяйте достатъчно време в кухнята

Запознайте се с Петя Аргирова, създателят на блога "Ухае на..." Много от вас със сигурност са попадали сред безбройните й рецепти и неведнъж са си приготвяли ястие от нейния тефтер. Преселена в Германия, в блога си Петя успява да съчетае немските обичаи и рецепти с традиционните български ястия. Вижте какво още ни разказа тя самата за своя живот и кулинарно вдъхновение.

Представи се по-подробно за нашите читатели. Кой стои зад блога "Ухае на"? С какво се занимаваш?

Здравейте, приятели! Казвам се Петя! Петя Аргирова! Родена съм в центъра на София и съм отраснала с аромата на Женския пазар. След 1990 година живях със семейството си във Волуяк, а от почти 10 години живея в Хунсрюк – планина в Райнланд Пфалц – република в Германия.

По образование съм учител по физкултура и треньор по бадминтон, но 17 години се занимавах в България с мода, а след преместването ми в Германия натрупах опит като сервитьорка. В момента работя в малка сладкарничка в курортно село с 1800 жители. Сервирам кафе и торти, които дори сама правя!

Как се роди любовта ти към кулинарията и доведе до създаването на блога?

Винаги съм обичала да готвя! Няма значение по колко часа на ден работех. Прибирах се и винаги приготвях нещо вкусно за моето семейство. Но чак когато преди около 5 години моите дъщери се оказаха далеч от мен и прекарвахме часове в разказване на рецепти по телефона, започнах да описвам всичко в Ухае на...Тогава не знаех, че всъщност аз ще бъда известен кулинарен блогър. Една година след първата ми публикация /как се прави вкусен козунак/ се появи първият коментар под моя рецепта и чак тогава осъзнах, че много хора ме четат!

В блога си имаш отделен раздел за хранене по Зоната. Разкажи малко повече за този начин на хранене?

Преди около 3 години след прочитането на една книга се отказах от тютюнопушенето. Това в комбинация с кулинарен блог доведе до натрупването на около 10 килограма върху моята иначе спортна фигура. Килограмите доведоха и до някои болежки. Позамислих се, поразчетох се и намерих изход в Зоната.

В своята основа Зоната е постигане на баланс между хормоните инсулин, глюкагон и мощните Айказаноиди, предизвикани от храната в комбинация с рибено масло. Когато постигнете равновесие в храната, която консумирате, ще постигнете равновесие и в тялото, а това води до оптимално здраве.

Зоната не е Диета, а начин на живот. Ако искате да се освободите от излишните килограми и да подобрите здравословното си състояние, е хубаво да сте наясно с какво точно се захващате.

Какво те накара да следваш принципите на Зоната и колко време се храниш по този начин? Трудно ли е да се храни човек така?

Не е лесно! Иска се много свободно време и голяма всеотдайност - започвате да ставате по-рано, за да приготвите закуската си, налага се и да се научите да живеете в режим, защото се храните почти под час. Самото тяло Ви казва, че е ВРЕМЕ Е ЗА ХРАНА. Това ще го усетите сами. Трябва да съчетаете Зоната с Вашето семейство. Това не е лесно, но не е невъзможно. Добре е от време на време да препрочитате препоръките на основоположника - Бари Сиърс. Те са много полезни. Вече почти пет месеца живея в Зоната! Правила съм го и преди 20 години. И в двата случая ефектът е голям. Сега, обаче ще остана завинаги в Зоната. Старая се дори и далеч от дома да се храня балансирано. След пет месеца в Зоната е много лесно да преценя как точно храната в чинията да е 30% белтъчини, 30% мазнини и 40 % въглехидрати. Не се нуждая дори от кантар. Правя измерванията по метода „на око“. Началото е трудно за всеки! Нужно е и много четене на информация за Зоната, но ако сте решили твърдо, че искате да живеете здравословно, да бъдете винаги в добра форма и да се чувствате добре в „кожата си“ - отделете време и четете.
Аз съм описала много подробно първите си 6 седмици в Зоната и този мой опит може да се използва от всеки начинаещ! Просто посетете Ухае на...

Отделяш специално внимание и на немската кухня. Какви са впечатленията ти от нея, как се хранят германците?

Както вече знаете, от 10 години живея в Германия. За това време се запознах с много жени от района, където живея. Много кухни посетих, много местна храна опитах. Впечатлена съм от уменията на по-старото поколение германки. Те съхраняват рецептите на своите баби и ги предават на своите деца и внуци. Тук всички са много добре научени да обичат националната си кухня. Ако няма време да я приготвят – посещават старите немски ресторанти, за да я консумират. От малки знаят за кой празник какво се приготвя. Кога се сервира дивеч, с какво се комбинира рибата и т. н. Ще кажете и при нас е така! Да! Ама, не! Ние като, че ли много повече се отдаваме на модерната световна кухня и много по-малко знаем как да си приготвим традиционните български гозби. А е хубаво и ние да предадем на децата си здравословната българска кухня.

Но сега въпросът е за немската кухня. Или по-точно кухнята в Хунсрюк. Тази планина напомня Родопите и точно поради тази причина и кухнята е сходна. И тук основният герой е КАРТОФЪТ. Много от традиционните ястия са на основата на картофи. Любимото ми е – пълнени картофени топки. Приготвят се от картофено тесто и се пълнят със смес от пастет от дроб, кайма, пушен свински бекон. Сервират се обилно полети със сметанов сос с праз лук. А картофените рьощи, наподобяват родопския пататник. Сервират се с ябълков мус или просто цацики /салата Снежанка/.

Закуската е много обилна – континентална. Прясно изпечени хлебчета, плато от колбаси и различни сирена, кафе или чай, яйца /варени или пържени/, плодове, зеленчуци, конфитюр и бита извара.
Един път на ден се приготвя топла храна, а другото основно ядене ще е от типа на сандвич, пица или вурстчета.
Много важно е в 16 часа да се сервира вкусен сладкиш или торта с чаша горещо и черно кафе. Така и аз се научих да правя известните немски сладкиши. Сега и у нас почти винаги има прясно изпечен Кезекухен, Биненщих или торта Шварцвалд.
За празник се приготвя почти винаги неделно печено свинско или говеждо месо, което се сервира с картофени кнедли, червено зеле и вкусен кафяв сос.

В твоето семейство коя кухня обичате повече, родната или немската?

У дома редуваме родната – българска кухня с най-доброто от немската кухня и разбира се с всички останали. Обичаме и турската, и италианската, и арабската, и датската, и холандската, и....световната. Ние много пътуваме и непрекъснато обогатяваме семейния рецептурник. То си личи и от публикациите в Ухае на...Аз винаги редувам вида кухня.

Спечелила си няколко награди от Блоговодител. Каква стойност имат те за теб?

Преди три години много неочаквано за мен дойдоха и първите номинации от Блоговодител. А после и наградите! За мен те имат много голяма стойност, защото ги получих благодарение на моите читатели. А това значи, че читателите ми имат доверие! Четат Ухае на..., доверяват ми се в избора на рецепти, коментират почти винаги своите впечатления от рецептите, гласуват за мен! Благодаря на всички мои фенове! Вие ме държите „будна“!

Какво би искала да кажеш на нашите читатели?

На читателите на Национален здравен портал Framar.bg ще кажа, че най-важното нещо при приготвянето на вкусна храна е да си доставят удоволствие от началото до края. Отделяйте достатъчно време в кухнята, за да сервирате на любимите хора красиви и ароматни чинии. Забавлявайте се в кухнята! И... не забравяйте, че българската кухня е нашата национална гордост! Българската кухня е здравословна, много богата, много атрактивна. А когато националната кухня предадем на децата си – ще се съхраним и като нация. Бъдете българи, без значение в кое кътче на света живеете. Гответе балансирана, здравословна и цветна храна!

Вижте рецептата за Торта Шварцвалд, която ни предостави Петя!