Начало Хранене Рецепти Добре е да знаете ... Личности в кухнята Пепа от Храна за мойте канибали: Читателите харесват лесните, бързи за приготвяне и достъпни рецепти

Пепа от Храна за мойте канибали: Читателите харесват лесните, бързи за приготвяне и достъпни рецепти

Пепа от Храна за мойте канибали: Читателите харесват лесните, бързи за приготвяне и достъпни рецепти - изображение

Не вярвам в България да има човек, който поне веднъж да не е влизал в блога на Пепа и със сигурност го е запомнил. Ако не е останал впечатлен от огромното разнообразие (ако това е възможно), то със сигурност е запомнил името – "Храна за мойте канибали". Блогът разполага с голям набор изпитани рецепти, които са близки до вкуса ни и с познати продукти – нещо, което трудно се открива в наши дни, когато всеки се стреми към модерния нов свят. Но нека не забравяме, че най-вкусно е когато храната носи спомена, останал от детството, а в семейството на "канибалите" този спомен със сигурност е изпълнен с аромата на домашна храна.

На първо място се представи, кой стой зад "Храна за мойте канибали" и кои са твоите канибали :)?

Пепа Стоева – жена на средна възраст, която в свободното време обича да готви, пътува и да се любува на природата. Еднакво успокояващо ми е както да съм сред тишината на гората, или сред богатствата на родната ни природа, така и да пълня маслини за паниране, да кажем. Средната възраст съвсем не ми пречи да мечтая, да бъда импулсивна и да се чувствам млада. Човек е на толкова години, на колкото се чувства, нали?

Моите канибали (както преди години се шегувахме с предпочитанията към месото у нас) са моите две родни деца – Николай и Жулиета и техните половинки – Гергана и Калоян. Така си имам големи момчета на 28 години и 2 прекрасни млади дами. И всичките четири обичат да хапват ястия с месо. В дъното на предпочитанията към месната храна естествено е съпругът ми – когато се оженихме хапваше месо сутрин, на обяд и на вечеря. Едното от неговите хобита – ловът, много добре се съчетава с моето – кулинарията (не просто готвенето като задължение). Дивечовото месо е по-различно от питомно и изисква повече старание, търпение и импровизации в кухнята. Мислех, че само в началото ще е предизвикателство за мен, но оказва се – все още е.

пепа стоева

Не знам дали си обръщала внимание на броя, но пресметнах, че в блога ти има около 1000 рецепти (1040 ако трябва да сме точни), което го прави един от най-големите в България. От къде идва вдъхновението ти?

Да, според статистиката рецептите в блога вече са 1041 :). Всъщност са повече, тъй като в някои публикации има по 2, или 3 рецепти. Вдъхновение ли? По-скоро желание да изненадам младите хора у дома с нещо ново, неопитвано – нов продукт, нов вкус. Желание да приготвя ястие, което сме опитвали някъде, да постигна вкуса, ако може и по-добър да е дори, както се случи с най-четената напоследък рецепта от блога „бисквитена торта с маскарпоне и боровинки“.

Примамлива, апетитна снимка може да ме провокира да приготвя ястието от нея. Филм, книга, или екскурзия също се случва да бъдат повод за изпробване на рецепта. А хареса ли се – обезателно споделям в блога.

Храната, която приготвяш е много традиционна. Мислиш ли, че все пак сме склонни да опитваме нови неща, или българите обичаме националната ни кухня?

Мисля и се убедих, че вкусът се възпитава. Дори самата аз приех авокадото след трета среща, броколи също, доста още продукти, които може би не бяха добре приготвени. Но когато се постараеш и опиташ отново – получаваш вкус, който харесваш. Толкова, че отглеждах броколи и сладки картофи, различни по вид, големина и цвят домати, а тази година имах и реколта от аспержи. По мое мнение и наблюдение българинът не обича непознатото – дори като продукт. Радвам се, че по-младата част от хората са склонни да опитват нови и непознати храни. Но голяма част от познатите ми залагат на традиционната храна и дори не купуват непознат продукт. Както и в заведенията виждам – масово се поръчват едни и същи познати ястия, мезета и салати. Може би една от причините е, че през последните години на пазара и в търговската мрежа у нас има нови продукти. Много плодове и зеленчуци обаче са с недобър вид и лошо качество, докато стигнат до пазара и често отказват хората да ги купуват. Съпругът ми е традиционалист по отношение на храната. Ако може да се каже традиционалист за човек, който не обича мусака и не яде сарми. Трябваха му 10 години, за да прояде морски деликатеси например. Това не означава, както се очакваше в първите 3 години от брака ни, че ще ядем само месо с картофи, месо с ориз и месо без картофи, или ориз. Сега в блога наред с традиционната храна (пилешка кавърма, кисело зеле, простичкото пиле с ориз) има и добри рецепти с гъши дроб, конфитюр от червени чушки, от лук, от червено цвекло, суши, морски деликатеси.

месо

Какво харесват твоите читатели, коя е най-четената и коментирана рецепта в блога?

Читателите харесват лесните, бързи за приготвяне и достъпни рецепти – пак се връщам на непознатите продукти, понякога те спират хората да приготвят някоя рецепта. А има и региони, в които някои продукти наистина липсват. В динамичното ни ежедневие хората предпочитат да сготвят нещо набързо, или във фурната, вместо да се въртят около котлона. А и времето, спестено от кухнята, може да бъде прекарано с любимите хора. Но е радващо, че все по-малко хора се хранят с полуфабрикати и предпочитат да си готвят сами.

Най-търсената и четена рецепта в блога е за пилешка кавърма – това простичко за приготвяне ястие. Това доказва горната ми теза, че хората търсят лесните рецепти. Другите най-много търсени са за картофени кюфтета, тестените изделия и напоследък „бисквитена торта с маскарпоне“. Както и рецептите за зимнина – туршии, консерви…

Казваш, че блогът ти не е от най-здравословните, но приготвянето на балансирано меню не е задължително да включва модерни супер храни. Стараеш ли се да подбираш какво поднасяш на семейството си?

О, да. Старая се плод-зеленчукът да бъде сезонен – с изключение на зимния сезон успявам. Ако зеленчуците не са домашно наше производство, разчитам на доверени източници на пазара – хора, които са производители и през годините съм се уверила в качеството на предлаганата от тях стока. Същото е положението и за месото – домашно, или от магазини със собствени ферми. За мен това е био-храната – произведена с възможно най-малко препарати, торове и добавки, някъде в радиус от 100км, не долетяла от над 3000 км. Салатите от свежи и пресни зеленчуци е задължителна. Всичко е полезно и здравословно, когато се хапва с мярка. Независимо тестяно, животинско, или пържено.

Готвенето не е за всеки, но пък на почти всеки се налага да го прави. Какви въпроси най-често ти задават твоите читатели?

Може ли да се смени този продукт с друг? Според мен винаги може, но не гарантирам дали вкусът ще стане този, който съм описала в рецептата. Но пък може да стане и по-добър. Ако аз харесвам една подправка – друг може да не я харесва. Естествено, че я ще смени, както и аз правя. Важното е бързо да се сетиш и импровизираш. Така се получават най-добрите рецепти. Но пък има рецепти, които просто не са същите, ако смениш продукт – както за средиземноморските примерно, да смениш пекорино, или пармезан с български кашкавал. Или да направиш пицата с чубрица. Ще се получи, но няма да е истинска. Все едно да сложиш на пълнени чушки розмарин и босилек.

Другите най-чести въпроси са за домашното консервиране, тук са и най-често задаваните въпроси. В блога съм обърнала голямо внимание на тази тема – от туршии, кисело зеле, консерви с месо, или зеленчуци, лютеница, до приготвяне на домашно сирене, моцарела, домашен оцет, сиропи…. По етикетите на много консерви виждаме част от менделеевата таблица, затова често напомням на хората, че дори продуктите да са купени от пазара, пак е по-добре те да си ги консервират в къщи.

месо

Разкажи историята на създаването на "Храна за мойте канибали"? Каква е тайната за създаването на успешен кулинарен блог?

Историята е съвсем обикновена - преди да направя блога, имах собствени теми с любими рецепти в голям български кулинарен форум от времето, когато блоговете не бяха познати в България. Много от близките ми се объркваха в големия форум и на шега си създадох блога за по-лесно намиране на рецептите ми. По същото време синът ми – студент в София, предпочиташе да си приготвя сам вечерята, заради което направих категорията „Учим се да готвим“ с лесни, много подробно обяснени и достъпни рецепти. По-късно се оказа добре попълнена база с рецепти и за дъщеря ми, а от обратната връзка с читателите – явно помага на много – не само млади хора, в готвенето. Тайната е простичка – рецептите са проверени, много подробно обяснени, успешни и почти всички са с продукти, познати и достъпни за хората.

Какво би искала да кажеш на читателите ни?

Да се наслаждават на храната! Така и така се налага да готвим, поне да го правим с желание – от личен опит казвам, че тогава по-добре се получават ястията. Да не бързат да изхвърлят животинските продукти от менюто си, само защото така е модерно. Човекът се храни с животински продукти, откакто свят светува. Подбирайте продуктите си. В големите вериги се пазарува по-бързо, но там не са най-свежите и пресни продукти.

Автор: Данна Панджарова
Снимки: личен архив

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РЕЦЕПТАТА

КОМЕНТАРИ КЪМ РЕЦЕПТАТА

РЕЦЕПТАТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияРецептиНовиниЗдравни съветиЛайфстайлСнимкиБотаника