Ревен (стъбла)

Ревенът е зеленчук, известен със своя кисел вкус и дебели стъбла, които обикновено се готвят със захар. Стъблата на цвят варират от червено до розово и бледозелено и имат подобна на целината консистенция. Този зеленчук се нуждае от студено време, за да расте, поради което се среща предимно в планинските райони по света, особено в Североизточна Азия. Често срещано градинско растение е в Северна Америка и в Северна Европа. Отглеждането на ревен на тъмно го прави по-малко кисел и по-крехък.

Освен това в зеленчука има също и рутин; захари (до 2%); пектинови вещества; ябълкова и други органични киселини (2,3%); Витамини С, А, В; минерални соли на калция, магнезия и фосфора. Като цяло, ревенът се състои от вода (95%). Той не е калоричен продукт.

Здравни ползи

Стъблата на ревена са добър източник на фибри, които понижават нивата на холестерола. Ревенът също е богат източник на антиоксиданти, като антоцианите, които са отговорни за червения му цвят. Високо е съдържанието и на проантоцианидини, известни още като кондензирани танини. Тези антиоксиданти са отговорни за някои от ползите за здравето на плодовете, червеното вино и какаото.

Ревенът може би е най-киселият зеленчук, който съществува. Неговата киселинност се дължи главно на високите му нива на ябълчена и оксалова киселина. Ябълчената киселина е една от най-разпространените киселини в растенията и допринася за киселия вкус на много плодове и зеленчуци.

Употреба на ревена като:

• слабително (при продължителна употреба, слабителното му действие се намалява, защото организмът свиква с него, затова при редовен запек, трябва да се редува с други продукти и средства)
• общоукрепващо средство при анемия и туберкулоза, склероза и артрити

Ревенът влияе положително на стомашно–чревния тракт, помага на работата на дихателните органи. Той ускорява регенерацията на кожата и възстановяването на организма след боледуване. Освен това, намалява риска от развиването на пневмония и повишава съпротивлението на организма срещу различни заболявания. Това растение изключително добре повлиява на сърдечно–съдовата система, като предотвратява развитието на сърдечен пристъп и исхемичен инсулт.

Корените на ревен успешно се прилагат при различни възпалителни заболявания, например: артрити, ревматизъм, пневмонии, бронхити, фурункулоза, псориазис, холецистит.

Как се консумира?

Ревенът може да се консумира по много начини. Обикновено се използва в конфитюри и десерти, които съдържат много добавена захар. Лесно може да се добави и в рецепти с ниско съдържание или без захар.

Няколко креативни идеи включват крамбъл с киноа и ревен или ягоди с ревен и гранола за сутрешна закуска.

Противопоказания

Употребата на ревен в големи количества не се препоръчва при остри възпалителни процеси на стомашно-чревния тракт, при кървящи хемороиди (особено при стари хора), захарен диабет, подагра, ревматизъм, бременност; също така, на страдащи от бъбречно заболяване с оксалатни камъни.

Ревенът е сред най-богатите източници на калциев оксалат - най-често срещаната форма на оксалова киселина в растенията. Нивата на тази киселина се повишават от пролетта до лятото, затова не е препоръчително да се бере ревен в края на юни месец. Оксаловата киселина е особено изобилно в листата, но в зависимост от сорта може да се намери в по-големи количества и в стъблата.

Твърде много калциев оксалат може да доведе до хипероксалурия - сериозно състояние, характеризиращо се с натрупване на кристали на калциев оксалат в различни органи. Тези кристали могат да образуват камъни в бъбреците. Продължителната хипероксалурия може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Не всеки организъм реагира на оксалата по един и същи начин. Някои хора са генетично предразположени към здравословни проблеми, свързани с оксалати. Недостигът на витамин B6 и високият прием на витамин C могат да увеличат риска. Проучвания предполагат, че повлиява повече при хора, които нямат определени полезни бактерии в червата. Някои бактерии като Oxalobacter formigenes разграждат и неутрализират оксалатите.

Въпреки че отравянията с ревен са рядкост, трябва да се консумира умерено и да не се ядат листата. При готвенето на зеленчука се намалява съдържанието на оксалати с 30% до 87%.