Полезни свойства на маниоката

Маниоката е храстовидно растение, произхождащо от Южна Америка. Вирее отлично в тропическите области и се отглежда лесно, поради способността си да издържа на трудни условия. Това е една от най-устойчивите на суша култури, която дава богата продукция. Корените на маниоката включват в състава си фибри, минерали, витамини и нишесте. Грудката не се яде сурова и в големи количества, а се консумира след строга термична обработка, защото съдържа циановодородна киселина, а тя е отровна. Маниоката е подходяща сготвена за консумация от хора, които имат алергия към глутен, тъй като тя самата не съдържа глутен.

Коренът е ядлив, наподобяващ вкуса на картофите, бананите, бататите, авокадото. Може да се яде цял, настърган или като брашно. Коренът е известен като суровина, която се използва за производството на тапиока и гари - продукт, подобен на тапиока. В състава на кореноплода се съдържат предимно въглехидрати, които допринасят между 40% и 80 % от енергията на тялото, освен това е с ниско съдържание на мазнини. Основен източник е на калории и въглехидрати за хората в развиващите се страни. В САЩ маниоката често се нарича касава или юка.

Хранителен състав

В 100 грама варен корен от маниока се съдържат 112 калории, като 98% от тях са от въглехидратите, а останалите от малко количество протеини и мазнини. В 100 грама супов корен се съдържат и следните хранителни вещества:

• 112 калории
• 27 грама въглехидрати
• 1 грам фибри
• Тиамин - 20% от препоръчителната дневна потребност*
• Фосфор - 5%*
• Калций - 2%*
• Рибофлавин - 2%*

Вареният корен маниока също съдържа и малки количества желязо, витамин C и ниацин.

При обелване, нарязване и готвене значително намалява хранителната стойност на зеленчука. Това е така, защото много от витамините и минералите се унищожават в тези процеси, както и по-голямата част от фибрите и устойчивото нишесте. Следователно, по-популярните и преработени форми на маниоката, като тапиока и гари, имат много малка хранителна стойност. Например, 28 грама тапиока перли не осигурява нищо друго, освен калории и малки количества минерали. Варенето на корена от маниока е метод на готвене, за който е доказано, че задържа повече хранителни вещества, с изключение на витамин C, който е чувствителен към топлина и лесно се разтваря във водата.

В сравнение с други кореноплодни зеленчуци, маниоката е висококалорична. Например, еднакви порции сладки картофи, цвекло и маниока осигуряват съответно 76 калории, 44 от цвеклото и 112 калории от маниоката. Именно това я прави важна култура, тъй като е богат източник на калории. Въпреки това, консумирането на висококалорични храни често е свързано с наддаване на тегло и затлъстяване, затова трябва да се яде маниока в умерени количества (препоръчителна порция от 1/2 - 1/3 чаша).

Богата е на устойчиво нишесте, което се храни с полезните бактерии в червата на човек, като така може да помогне за намаляване на възпалението и за подобряване на храносмилането. Нишестето допринася и за по-доброто метаболитно здраве и намалява риска от затлъстяване и диабет тип 2. Това се дължи на потенциала му да подобри контрола на кръвната захар, да намали апетита и да поддържа човек сит за по-дълго време. Важно е да се отбележи, че много методи за обработка намаляват съдържанието на устойчиво нишесте в маниоката. Брашното от корена е с по-ниско съдържание от сварен и охладен цял корен от маниока.

Полезни свойства

Консумацията на маниоката спомага за регулирането на наднорменото тегло и холестерола в кръвта. Фибрите в състава намаляват триглицеридите, спомагат за правилното функциониране на тялото, благоприятстват нервната система и формирането на хормона на щастието, поради което намаляват тревожните и депресивни състояния.

Тапиоката - нишестето, извлечено от маниоката, е богато на витамин K, който подпомага изграждането на костната маса и предотвратява появата на остеопороза. Прахообразната маса е умерен източник на витамин B, но в състава й са включени минерали като цинк, магнезий, мед, желязо, както и фолиева киселина, тиамин и калий. Честият прием насърчава сърдечната дейност, поддържайки кръвното налягане нормално.

Употребата на тапиока намира приложение в козметичните, фармацевтичните и хранителните продукти, кулинарията. Най-често влиза в състава на кремове против кожни раздразнения, пасти за зъби и други. Пресните корени от маниока се използват за направата на чайове, салати, супи, ястия и десерти. Основно се предлагат нарязани или пържени, точно както картофите.

В България трудно се намират корени от растението. В био магазините или хипермаркетите може да се намери брашно от маниока, което е полезно и не съдържа глутен. То е идеално за тестени изделия, питки, хлябове и подходящо за консумация от хора с глутенова непоносимост.

Как да направите маниока по-безопасна за консумация?

Маниоката е безопасна, когато се приготвя правилно и се яде от време на време в умерени количества. Следвайте тези стъпки, за да направите маниоката безопасна за консумация:

• Обелете кората на корена, защото в нея се съдържат повечето от съединенията, произвеждащи цианид.
• Накиснете маниоката във вода за 48-60 часа, преди да я сварите и консумирате, за да намалите количеството на вредните химикали, които съдържа.
• Тъй като вредните химикали се намират в суровата маниока, важно е да се сготви старателно чрез варене или печене.
• Комбинирайте корена с храна, богата на протеини, тъй като белтъчините помагат на тялото да се освободи от токсичния цианид.
• Поддържайте балансирана диета, за да предотвратите неблагоприятните ефекти от маниоката. Включете разнообразни храни в диетата и не разчитайте само на кореноплода като единствена храна в менюто.

Важно е да се отбележи, че продуктите, приготвени от корен от маниока, като брашно и тапиока, съдържат изключително малко или никакви съединения, образуващи цианид, което ги прави безопасни за консумация от човек.

Употреба в кулинарията

Има много начини за включване на маниока в диетата. Може да се приготвят закуски и ястия само с корена. Обикновено се нарязва и след това се пече по подобен начин на приготвянето на картофите. Коренът от маниока може да се пюрира или смеси с пържени картофи, омлети и супи. Брашното от маниока се използва за приготвяне на хляб и бисквити.

Може да се консумира под формата на тапиока, която е нишесте, извлечено от корена на маниоката. Тапиоката обикновено се използва като сгъстител за пудинги, пайове и супи.

Вреда и противопоказания от консумацията на маниока

Маниоката може да бъде опасна, ако се консумира сурова, в големи количества или когато е приготвена неправилно. Това се дължи на съдържащите се в нея химикали, наречени цианогенни гликозиди, които могат да отделят цианид в тялото при консумация. При честа консумация на корена, се увеличава риска от отравяне с цианид, водейки до нарушена функция на щитовидната жлеза и нервите. Свързан е и с парализа и увреждане на органите и може да бъде фатален. Хората, които приемат храни, бедни на протеин и полезни хранителни вещества, са по-склонни да изпитат тези странични ефекти, тъй като протеинът помага за премахването на цианида от тялото.

В някои области на света е доказано, че маниоката абсорбира вредни химикали от почвата, като арсен и кадмий. Това може да увеличи риска от рак при хора, които консумират маниока като основна храна.