Псилоцибин

Псилоцибинът е алкалоид, фосфатен естер на производния триптамин. В природата се среща в някои гъби като silocybe, Panaeolus, Stropharia, Gymnopilus и др. В някои страни се използва с медицински цели.

Това е психоактивно вещество, влиянието му върху организма наподобява действието на ЛСД. Псилоцибинът се превръща в псилоцин в организма като се отделя остатък от фосфорната киселина. По строеж, псилоцибинът и псилоцинът са подобни на невротрансмитера серотонин, те потискат дейността му, вероятно, с това се обуславя психотропния ефект на веществата.

Резултатите, вследствие на приема на псилоцибин, зависят от постъпилото количеството в организма. 1 мг предизвиква у човека чувство на опиянение, което се появява 20-30 минути след приема. 4 мг ни карат да се откъсваме от заобикалящия ни свят, а при големи количества (над 12 мг) се стига до дълбоки изменения на психиката и до появата на халюцинации. Първоначално се усеща тежест в крайниците, гадене, горещина или студ, сънливост. След това се изкривява представата за време и пространство, променя се възприемането на цветове и звуци и др., човек губи способността да мисли логично и да отговаря на въпроси, общуването с хората става неадекватно, може да започнете да се оприличавате на животни или на други хора. Действието на псилоцибина продължава няколко часа, след което човек възвръща нормалното си възприятие. Токсичността на алкалоида не е голяма, не са регистрирани случаи на отравяне или смърт на хора след прием на веществото. Псилоцибинът не води до физическа зависимост, но може да предизвика психологическа. При системна употреба се стига до деградация на нервната система и до появата на заболявания, подобни на шизофрения. Състоянието се характеризира с липса на способност да се мисли логично, загуба на интерес към живота, депресии и халюцинации без употребата на наркотици.

В някои страни използват веществото за лечение на т. нар. клъстерно главоболие.

От древни времена, гъбите, съдържащи псилоцибин, са се използвали от някои племена американски индианци в ритуалните обреди или са били предмет на поклонение. Днес, в повечето страни, псилоцибинът и гъбите, в които се съдържа, се приемат за наркотични вещества; съхранението и употребата им се наказват от закона. В Нидерландия и Нова Зеландия използването е разрешено в ограничени количества (под формата на пресни гъби).