Хранене при пиелонефрит

Пиелонефритът е инфекциозно заболяване на бъбреците, поразяващо бъбречната тъкан, таза и чашката (легенчето). То е най-разпространеното бъбречно заболяване и може да бъде двустранно, остро, хронично и рецидивиращо.

Хранене при пиелонефрит

• При остър и при обостряне на хроничен пиелонефрит с изразени общи инфекциозни явления (повишена телесна температура, интоксикация, обилно изпотяване, повръщане и др.) през първите 1 - 2 дни от появата е подходящо да се употребяват само узрели плодове, дини, пъпеши, тиква, печени ябълки, пюре от моркови, цвекло, цветно зеле. По-нататък може да се премине към меню с физиологично нормално съдържание на белтъчини (от които 50% животински) за сметка на млечните продукти. Във връзка с постелния режим, потиснатия апетит и честото гадене енергийната стойност на менюто се понижава до 1800 - 2000 ккал, основно за сметка на мазнините и в по-малка степен - на въглехидратите.
• При умерено изразен инфекциозен процес посоченият хранителен режим може да се прилага от първия ден на заболяването, заобикаляйки разтоварващите дни. След отшумяването на периода на изостряне енергийната стойност на менюто се увеличава до нормалната физиологична норма.

Още от първия ден на заболяването трябва да се приема голямо количество течности (не по-малко от 2 литра), ако няма специални противопоказания за това. Обилното им пиене компенсира загубата на течности, "промива" пикочните пътища, подобрява извеждането на токсините и продуктите на обмяната от организма. Подходящи са: зелен или черен несилен чай, чай с лимон и мляко, кисело-сладки плодови сокове, разредени с вода, доматен сок, шипкова отвара, ошав, течни кисели, алкална минерална вода. Хубаво е да се приемат напитки от червени боровинки, защото тези плодове съдържат бензоена киселина, която при отделянето с урината, потиска растежа на микробите.

За разлика от много други диети при бъбречни проблеми, за тази не се изисква преустановяването на употребата на сол. Това се дължи на естеството на заболяването и ако солта се ограничи напълно, е възможно развитието на синдром на сол губещите бъбреци и дори да се появят признаци на бъбречна недостатъчност. Поради тази причина менюто трябва да съдържа 10 - 12 грама сол, а при засилено уриниране, обилно потене при треска количеството й се увеличава до 15 грама и повече. Готварската сол се ограничава до 5 - 6 грама за денонощие само в случаите, когато е на лице тежко двустранно увреждане на бъбреците с изразено повишаване на кръвното налягане. Приемът на витамини А, С и от група В е необходимо да се увеличи 1,5 - 2 пъти по отношение на приетите норми и това да става чрез консумацията на продукти с високо съдържание на тези витамини и мултивитаминни средства.

• В периода на обостряне на пиелонефрита с признаци на общ инфекциозен процес менюто трябва да се състои предимно от храни, които се усвояват лесно. Кулинарната обработка следва да осигури умерено механично щадене на стомашно-чревния тракт. За регулиране дейността на червата, да се приемат източници на хранителни влакна (плодове, зеленчуци) и киселомлечни продукти. Да не се консумират храни, които са в състояние да увеличават образуването на газове в червата и да водят до подуване на корема (бобови култури, зеле и други). Храненето да бъде на малки порции, 5 - 6 пъти дневно.

Ако пиелонефритът не е придружен от цистит и уретрит или от заболявания на храносмилателните органи, то няма основателна причина за изключването на каквито и да било продукти от менюто, включително: месни и рибни бульони, пикантни зеленчуци, подправки, осолени храни, туршии. Разбира се, при остър пиелонефрит или при изостряне на хроничен с изразени инфекциозни признаци болният не трябва да консумират пушени колбаси с горчица например, шишчета с лют кетчуп и други подобни ястия.

• При слабо изразени признаци на инфекциозен процес (леко повишена - субфебрилна - температура, нормален апетит и добро общо здравословно състояние) менюто може да бъде съобразено с принципите на здравословното хранене, особено по отношение на кулинарната обработка на храната. Остава задължителен приемът на голямо количество течности.

При антимикробна лекарствена терапия (най-важната част от лечението на остър пиелонефрит или на обострен хроничен) трябва да се вземе предвид взаимодействието на урината, нейния показател на киселинността и алкалността (рН), защото активността на много от антимикробни лекарства се променя в зависимост от този показател на урината, който може да се измени и чрез храната: към алкална страна - когато в менюто преобладават предимно плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти; към киселинна - при наличието на повече месо, риба, зърнени култури на масата.

• При хроничен пиелонефрит без обостряне не е необходимо да се спазва някаква специална диета, препоръчва се придържането към здравословното хранене, макар и с някои особености и възможни изменения в зависимост от съпътстващите заболявания.

Количеството течности на ден да не бъде по-малко от 1,5 - 2 литра, за да се избегне прекалената концентрация на урина и за "промиване" на пикочните пътища. Течностите могат да са всякакви, но се препоръчва най-вече ниско минерализирана трапезна минерална вода. Подходящо е да се консумират напитки от червени боровинки. Течностите се ограничават само в случаи на пиелонефрити с отоци.

Готварската сол не трябва да се ограничава. Малко намаляване на количеството й (до 6 - 8 грама) е възможно при съпътстваща първична артериална хипертония. Но при вторична, на фона на губещ сол пиелонефрит, ограничаването на натрий и съответно на сол не е показано или трябва да се вземе предвид дневната загуба на натрий с урината.

• При пиелонефрити с устойчива артериална хипертония са полезни разтоварващи диети по веднъж на 7 - 10 дни: с ориз и компот, плодови, картофени.
• При пиелонефрити на фона на уролитиаза и при липса на бъбречна недостатъчност се прилагат диети, които се препоръчват при уролитиаза.
• Ако пиелонефритът е придружен с хронична бъбречна недостатъчност, то химичният състав на менюто, преди всичко съдържанието на белтък и съответно количествения и качествения избор на продукти, зависят от степента на бъбречната дисфункция.
• При хроничен пиелонефрит е възможно развитието на анемия. Въпреки че последната трудно се поддава на лечение, е подходящо в менюто редовно да се включват продукти, богати на лесно за усвояване желязо (месо, черен дроб, език, риба), ако няма противопоказания за консумацията им в големи количества (например, подагра, уролитиаза и други). Усвояването на желязото от други продукти подобрява включването в основните хранения на плодови сокове без парченца плодове, които в същото време са източник на свободна течност.