Черен бъз – състав, употреба и противопоказания

Черният бъз отдавна се смята за лечебно растение от много народи. С такива свойства се характеризират плодовете му, макар че и други негови части се използват за направата на отвари и настойки. Официалната медицина препоръчва плодовете, а в алтернативната приложение намират също кората, листата и цветовете на бъза.

Състав на черния бъз

Мъничките черни плодове са изключително богати на полезни и биологично активни вещества. В тях има органични и мастни киселини, въглехидрати, етерично масло, стероиди, антоцианини, триглицериди, въглеводороди, тритерпеноиди – органични съединения, участващи в много обменни процеси; иридоиди – силно активни устойчиви вещества, изпълняващи защитна функция в растителните организми, способни да се справят с инфекции.

Химичният състав е достатъчно сложен и зависи от мястото, на което вирее растението. В цветовете може да има гликозиди, витамин С, захари, танини; в пресните листа има каротин, в кората – холин и фитостероли, в плодовете – аминокиселини, каротиноиди и дъбилни вещества. Пресните цветове и плодове трябва да се употребяват внимателно, тъй като съдържат токсичното вещество амигдалин, способно да се превръща в циановодородна (синилна) киселина. При изсушаване на продукта, токсините се разрушават, затова изсушените листа, цветове и плодове не са опасни.

Употреба на черния бъз

Черният бъз в кулинарията

В кулинарията най-често се използват плодовете на растението. Те имат специфичен привкус, който след термична обработка изчезва. Затова се препоръчва употребата на изсушени плодчета бъз пред пресни. В прясно състояние от тях се приготвят кисели, компоти, пюрета, варят се сладка, правят се желета, мармалади, мусове, конфитюри, като често се съчетават с ябълки и лимон.

Сокът от бъз се използва за натурален оцветител при производството на вина, сокове и други напитки.

Сушените плодове намират приложение като подправка, добавят се и в мюсли.

Цветовете на черния бъз се употребяват при производството на вино, коняк, настойки, ликьори. Прибавят се още към чайове и печива. От цветчетата се прави и сироп, който се използва като добавка към палачинки и други ястия, а в народната медицина намира приложение като лекарствено средство при простуда, тъй като е всеизвестно, че сиропът от бъз подсилва имунитета.

Младите издънки на растението също са ядливи, те се варят и мариноват.

Черният бъз в медицината

Традиционната медицина признава ефективността на лекарствени препарати, които съдържат плодове и цветове от черен бъз: диуретици, лактогонни средства, лекарства за лечение на стомашни проблеми.

Бъз се препоръчва на жени, оперирани от рак на млечната жлеза. Плодовете предотвратяват кислородната недостатъчност на органите и тъканите, специалисти твърдят, че това им действие и силно изразено.

Черният бъз премахва отоците, препоръчва се при простуда и грип, като понижаващо температурата средство, срещу изпотяване, като отхрачващо. Отвара от корените на растението се използва при диабет, включително и при тежки форми на заболяването.

Водният екстракт от растението се характеризира с антивирусни свойства, а плодовете са в състояние да извеждат радионуклидите и солите на тежките метали от организма.

При гнойни заболявания по кожата, обриви и изгаряния се използват компреси, напоени с настойка от цвят бъз; при хемороиди също се правят такива. Язвена болест на стомаха и хепатити се лекуват по-бързо, ако се приема отвара от плодовете на растението.

Обриви, изгаряния и хемороиди се повлияват добре и от листа на черен бъз, сварени в прясно мляко (с течността се правят компреси). Отвара от цветовете на растението и пресните му плодове се употребяват при подагра и ревматизъм. От младите листа и плодовете се приготвят слабителни чайове; настойка от цветовете помага при фарингити, тонзилити, ангини и стоматити (гърлото и устата се изплакват). Отвара от цветовете се използва външно при кожни обриви и конюнктивити. При акне внимателно върху лицето се налага тънък слой от обвивките на плода.

Още за лековитото действие на растението бъз може да прочетете тук >>>

Кога се бере бъзът и как се съхранява?

За лечебни цели се използват всички части на растението бъз, но те се събират по различно време от годината.

• Цветовете се берат веднага след цъфтежа им. Разпръскват се на тънък слой върху дървена повърхност и се изсушават на сянка. След това се стриват през сито и се съхраняват не повече от 5 години.
• Листата на бъза може да се берат през цялото лято. За приготвянето на лекарствени средства е най-добре да се използват младите такива.
• Корените се изкопават и отрязват през есента. Те трябва да се измият, изсушат и да се стрият на прах. Съхраняват се не повече от 5 години.
• Плодовете се берат в края на август и началото на септември, като трябва да са узрели.

Вреда и противопоказания

Плодовете на черния бъз са лечебни, но употребата им в прясно състояние крие риск от повръщане, диария и дори силно натравяне при прием на големи количества. Токсични са и младите филизи, а кората и корените на растението може да предизвикат възпаление на стомашната лигавица и червата (отново при консумация на големи дози). Поради тази причина, ако сте диагностицирани с възпалителни процеси на стомашно-чревния тракт, също с язвени колити, не се препоръчва да приемате която и да е част от растението под каквато и да било форма.

Черният бъз е противопоказен още за хора с болест на Крон, може да се появи и индивидуална непоносимост към билката.

Растението е противопоказно във всичките си видове и състояния за бременни и кърмещи жени, не трябва да се приема при улцерозен колит, при хронични чревни заболявания, незахарен (безвкусен) диабет (среща се рядко).

Предпазлива следва да бъде употребата му като лечебно средство при деца под 12-годишна възраст.