Хрян - състав, полезни свойства и вреди

Хрянът често се използва в качеството си на пикантна подправка към различни ястия, която по вкусови качества е подобна на горчицата и е в състояние да разнообрази всяка гозба. Но коренът не е само остра и хранителна подправка, а и лечебна. Хрянът притежава много полезни и целебни свойства, благодарение на което нерядко намира приложение в народната медицина като профилактично или лечебно средство при редица здравословни проблеми. Освен това, в малки количества коренът се употребява и за повишаване на апетита.

Състав на хряна

Разбира се, причината за лечебните свойства на корена е неговият богат и уникален състав, който включва активни компоненти, етерично масло с антисептично действие и някои витамини. Хрянът се отличава със своята хранителна стойност, в суров вид той съдържа около 16% въглехидрати, до 3% азотисти вещества и известно количество мазнини. По наличие на витамин С той изпреварва дори лимона, губи само от шипката и касиса. Коренът е богат на калций, калий, сяра, натрий, фосфор, желязо и други минерални вещества.

Освен споменатата аскорбинова киселина (витамин С) и другите изброени компоненти, в състава на продукта влизат още фитонциди, етерични масла, захар, нишесте, смолисти вещества, въглехидрати, целулоза, витамини от група В и РР. Много каротин има в пресните листа на растението.

Полезни свойства на хряна

Полезните свойства на настъргания хрян се съхраняват не повече от седмица (за съжаление).

В традиционната медицина коренът се използва като мощно възбуждащо средство за храносмилателната система. Много е полезен и за лечение на възпаления на пикочните пътища. Мощно е диуретичното му действие, затова намира приложение при бъбречно-каменна болест, цистит, както и при подагра и ревматизъм. Компреси (лапи) с растението помагат при измръзване, лицева невралгия и ставен ревматизъм. Комбинация на хрян с оцет и глицерин се прилага за лечение на коклюш и ангина. Може да се получи раздразнение на кожата и очната лигавица.

Хрянът се употребява като средство за увеличаване секрецията на храносмилателните жлези. Препоръчва се в лечението на гастрити с понижена киселинност, като диуретик, при катарални възпаления на дихателните пътища.

Растението притежава и козметични свойства: втриването в кожата на воден настой от него помага за избавяне от лунички и пигментирали петна.

Хрян се използва като диуретично, холеритично и отхрачващо средство при: плеврит, белодробни възпаления, миозит, бронхит, камъни в пикочния мехур.

Антибактериалното действие се дължи на фитонцидите в състава, тъй като те имат силен бактерициден ефект. Хрянът отделя летливи вещества - растителни антибиотици, които убиват вредните микроби. Фитонцидите предпазват организма от инфекциозните болести.

Сокът от корена е полезен за гаргари на гърлото, устната кухина, също при зъбобол, гнойни рани, радикулит, ревматизъм, невралгия, ишиас, себорея, плешивост и гнойни процеси върху кожата.

Разреден с вода сок се използва в лечението на гастрити с понижена киселинност, чревни спазми и при недостатъчни функции на жлъчните пътища.

Вреда и противопоказания

Въпреки многобройните ползи за организма, хрянът има и някои противопоказания за употреба. Той не трябва да се използва при остри възпалителни процеси на вътрешните органи и по време на бременност.

Приемът на корена следва да бъде ограничен от всички хора, тъй като големите дози повишават кръвното налягане и дори могат да доведат до кървене и кръвоизливи.