Живак – полезни свойства, опасности и хранителни източници

Живакът, наричан още "металът на смъртта", влиза в състава на водата, почвата и въздуха, следователно присъства и в човешкия организъм, макар в изключително минимални количества. Той има кумулативно действие, което означава, че притежава способността да се натрупва в тялото.

Въпреки стряскащото определение, химичният елемент се характеризира и с полезни свойства, сред които са:

• изменение и възстановяване на тъканите;
• стимулиране на интелекта;
• пробуждане на съзнанието.

В качеството си на лечебно средство живакът се използва задължително по медицинско предписание и под лекарски контрол. Важно е да се знае също, че не се приема в чист вид, а само в съчетание със сяра.

Малките дози, които постъпват в организма чрез хранителните продукти, не се акумулират в него, а се извеждат предимно чрез бъбреците, дебелото черво, жлъчката, потта и слюнката.

Ежедневната консумация на продукти, съдържащи живак (например риба) може да има определено токсично действие.

Особено опасни са живачните изпарения и производните на метала, образуващи се във водна среда под въздействието на микроорганизмите. Живакът може да причини вреди на човек.

Симптомите за интоксикация с елемента:

• главоболие;
• световъртеж;
• влошаване на паметта и концентрацията;
• възпаление на венците;
• слабо гадене;
• безсъние;
• косопад.

След кратко време се наблюдават:

• нарушаване на речта;
• поява на безпричинен страх и нервозност;
• сънливост;
• намаляване на белите кръвни телца.

При наличие на дадените симптоми следва веднага да се потърси лекарска помощ.

В кои хранителни продукти се съдържа живак?

Минимални количества от елемента има в много продукти, които консумираме. Това са: хляб, брашно, консерви и разбира се, най-много в рибата. Скумрия, риба тон и риба меч са сред най-богатите на метала, затова всекидневният им прием не е препоръчителен.

Много от веществото има също в какаовите зърна, шоколада, ядките – до 0,1 мг/кг. В повечето от останалите продукти съдържанието не превишава 0,005-0,03 мг/кг.

Средната допустима норма живак в продуктите за консумация е от порядъка на 0,5-1 мг на килограм храна.

Живачните съединения намират приложение при производството на лечебни сапуни, козметика, маски за лице, средства за укрепване на косата и други. Металът се използва също в електротехниката и електрохимическата промишленост.

Употреба на живака

Живакът представлява сребрист течен метал. Поради това, че е токсичен, се забраняват много негови употреби или се преразглеждат. Използва се главно в химическата промишленост като катализатор, както и за направата на някои електрически ключове и токоизправители.

Металът се използва в производството на батерии, флуоресцентни лампи, филц, термометри и барометри, но до края на 2020 година трябва да бъде преустановена употребата му.

Живакът лесно образува сплави (амалгами) с други метали като злато, сребро и калай. Лекотата, с която се слива със златото, го прави полезен за извличане на злато от рудите му. 

Живачният силфид (вермилион) е висококачествен, яркочервен пигмент за оцветяване, но е много токсичен, затова се използва с голямо внимание.

Биологична роля на живака

Живакът няма известна биологична роля, но присъства във всяко живо същество и е широко разпространен в околната среда. Всяка хапка храна, която приемаме, съдържа малко живак.

Ежедневният прием на човек е по-малък от 0,01 милиграма (около 0,3 грама през целия живот). В много по-високи дози е токсичен. Метилживакът (форма на живак) е особено опасен. Може да се натрупва в месото на рибите и след консумация от човек да доведе до неблагоприятни последствия за здравето.

Как се получава живакът?

Живакът рядко се среща несвързан в природата. Може да бъде открит като капчици в рудите на цинобър (живачен сулфид). Китай и Киргизстан са основните производители на живак. Металът се получава чрез нагряване на цинобър във въздушен поток и кондензиране на парите.